Уди Алън - един от най-плодовитите режисьори и сценаристи, майстор на интелектуалните комедии, актьор, носител на "Оскар", писател, драматург, музикант, участник в скандални съдебни процеси и автор на емблематични фрази като "Ако искаш да разсмееш Бог, опиши му плановете си за бъдещето", навършва 90 години.
Официалната дата на раждане на Алън е 1 декември 1935 г. в Ню Йорк, но според думите му към близък приятел, всъщност той се е появил на бял свят на 30 ноември, пише сп. "Тайм". Каквито и да са били плановете на режисьора, чието истинско име е Алън Стюарт Кьонигсберг, в тях едва ли е влизало да посрещне годишнината си в схватка с кенсъл културата в родината си. В историята на американското кино надали има фигура, чийто юбилей да е съпроводен с подобно оглушително мълчание. Днес авторът на "Ани Хол", "Манхатън", "Пурпурната роза от Кайро", "Вики Кристина Барселона" и "Полунощ в Париж" е далече от образа на класик, който почива на лаврите си. Той по-скоро прилича на главен герой в собствения си, вероятно най-горчив филм.
За почти 60 години кариера Алън с редки изключения е пускал минимум по един филм на година. Тайната на неговата работоспособност се крие в това, че никога не се е стремил към съвършенство и не е преразглеждал филмите си. Критиците често пишат, че през целия си живот режисьорът е снимал един и същ филм с повтарящи се теми и актьори; но именно затова феновете му ги обичат.
Алън е заснел 50 филма, написал е повече от 70 сценария и е изиграл над 40 роли, но става известен не само като режисьор, сценарист и актьор, но и с това, че много от интервютата и изявите му напомнят за афоризми - смешни, цинични, тъжни или философски. И въпреки че е недолюбван от Холивуд, той има 24 номинации и четири награди "Оскар". Низвергнат след обвиненията в сексуално посегателство, отправени от доведената му дъщеря Дилън Фароу, в скорошно интервю за "Уолстрийт джърнъл" Уди казва: "Животът е поредица от глупави грешки".
Шокиращите обвинения излизат за първи път наяве още през 1992 г., когато Дилън Фароу, тогава на 7 години, обвинява осиновителя си, че я е малтретирал сексуално в дома им в Кънектикът. Дилън е осиновена от Мия Фароу, дългогодишната партньорка на Алън по това време. В края на 90-те, още преди да се е разделил с майка й, режисьорът започва връзка с друга своя доведена дъщеря: Сун-И Превин, негова съпруга днес.
През 2016 г. Уди Алън все още изглежда недосегаем. Той има не просто договор, а картбланш от "Амазон студиос" - мечтана от мнозина сделка за продуциране на пет филма, пълно финансиране и никаква творческа цензура. Тогава избухва скандалът с продуцента Харви Уайнстийн, появява се движението #MeToo и следва ефектът на доминото.
За корпоративна Америка Алън мигновено се превръща от жива легенда в "токсичен актив". Разтрогването на договора с "Амазон" е сигнал за пазара: студиото е готово да замрази готовия филм "Един дъждовен ден в Ню Йорк" и да загуби милиони, само и само да не се асоциира с името на режисьора. Най-болезненият удар обаче е "бягството" на актьорите. Тимъти Шаламе и Грета Гъруиг - икони на новото поколение, публично се отричат от работата с режисьора. Алън по-късно ще сравни това предателство с модна и полезна за кариерата диета, която обаче няма нищо общо с търсенето на истината.
Дори издателският свят, който изглежда като крепост на интелектуалната свобода, се разклаща. Бунтът на служителите на издателство "Ашет" срещу публикуването на мемоарите на Уди Алън показва културата на отмяната в действие.
Алън е "канселиран" не заради нови прегрешения, а заради ехото от семейната драма от 1992 г.: въпреки заключението на експерти, че не е имало сексуално посегателство, и въпреки липсата на повдигнати наказателни обвинения. Думата на порасналата Дилън Фароу тежи повече за обществото от решението на правните експерти.
Но Ако Америка вижда в него морален проблем, то Европа съзира възможност. През последните пет години Уди Алън изгражда свой модел за оцеляване. Филмът му "Фестивалът на Рифкин" е финансиран от испанската компания Mediapro и е заснет в Сан Себастиан, служейки като своеобразна кинематографична картичка на региона. 50-ият му филм "Чист късмет" е сниман изцяло на френски език. Във Венеция публиката го аплодира, а в Европа "Чист късмет" реализира солидни приходи. В САЩ филмът излиза в ограничено разпространение без широка реклама и остава почти незабелязан.
За следващия му проект WASP 2026 (Woody Allen Summer Project 2026) управата на Мадрид отпуска 1,5 милиона евро с условието градът да бъде разпознаваем в кадрите и споменат в заглавието, посочва в. "Гардиън". Уди Алън приема правилата на играта. Ако Холивуд не се нуждае от него, той ще снима там, където са готови да му платят.
Малко преди 90-ия си юбилей, след множество издадени сборници с разкази, фейлетони и есета, през септември режисьорът и сценарист публикува дебютния си роман "Какво става с Баум?". Книгата е издадена от независимата издателска къща Post Hill Press, известна с работата си с автори, отхвърлени от мейнстрийма. Това е финалният щрих към портрета: символът на нюйоркската интелигенция сега се печата в периферията на издателския свят, защото големите американски издатели се страхуват от рискове за репутацията си.
Неотдавна Алън привлече неодобрение, появявайки се по видеовръзка в Русия по време на "Московските филмови седмици" - държавно финансирано събитие в страната окупатор. По време на видеомоста той не е засегнал темата за войната в Украйна, а е отговарял само на творчески въпроси. След като бе включен в украинската база данни "Миротворец", Уди отхвърли пред "Гардиън" обвиненията, че "изпира" престъпленията на Русия. "По отношение на конфликта в Украйна аз силно вярвам, че Владимир Путин е на абсолютно погрешни позиции. Войната, която той предизвика, е отвратителна. Но, каквото и да са сторили политиците, не смятам, че прекъсването на творческото общуване ще помогне по някакъв полезен начин", казва той в кратко изявление.
Междувременно ледът в родината му започва да се пука. В миналогодишно интервю за Си Би Ес Миа Фароу замени гнева с помирение. На въпрос за актьорите, които продължават си сътрудничат с Уди Алън, тя отговори: "Напълно разбирам, ако решат да работят с него. Няма да осъждам никого", отбелязва "Холивуд рипортър". Казаното от актрисата прозвуча като историческа амнистия.
През есента на тази година нюйоркският Film Forum организира ретроспектива на Уди Алън, показвайки филми като "Ани Хол" и "Манхатън". Музеят за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк косвено върна режисьора на екрана: в рамките на честването на Майкъл Кейн беше показан филмът му "Хана и нейните сестри". Институциите изглежда признаха, че може да се спори за човека, но не може да се изреже приносът му към ДНК-то на киното.
