С мултимедийния спектакъл „Гласът на моето детство“ тази вечер от 19.00 ч. в Студио 1 на Българското национално радио ще започне 21-вото издание на Софийския театрален салон, който по традиция ще завърши в Международния ден на театъра 27 март с наградите „Икар“ на Съюза на артистите в България. Събитието е посветено на 90-годишнината от рождението на легендарния актьор Асен Кисимов и хвърля мост между поколенията. В свят, който постоянно бърза към следващата дигитална новост, София избира да спре за миг и да се вслуша в незабравимия глас на бате Асен, който изпя едни от най-хубавите песни за малчуганите – „Къде са ми детските книжки“, „Зайченцето бяло“ и „Тече, всичко тече“, отбелязват организаторите.
„Избрах формата на динамичен диалог между няколко поколения актьори и музиканти. Хора, които са го познавали лично, и други, които само са го гледали на екрана. Благодаря на БНР, защото освен че са домакини, те отвориха Златния си фонд, за да чуем гласа на бате Асен. От първите му стъпки през 1948 г. до философските му размисли в „Час на слушателя“. От другата страна е пулсът на настоящето: актьорите и музикантите от група „Живи и здрави“, подкрепени от присъствието на Анета Сотирова, Людмила Сланева, Вяра Табакова, Гери Турийска и Паола Маравиля, заедно с музиканти от съставите на БНР. Това преплитане напомня за най-добрите традиции в съвременното документално изкуство – използването на автентичния архив, за да се провокира нов, актуален прочит“, споделя авторът на спектакъла – журналистът Георги Тошев.
Събитието ще припомни интересни моменти от личната и професионалната история на обичания актьор и някои от най-популярните му роли и песни. То е с вход свободен до изчерпване на местата в залата на Студио 1 на БНР.
„Традицията е красотата в изкуството, създадена от едно поколение и предадена на следващото“, казва Асен Кисимов в запис от 1994 г. Тези думи днес звучат почти като манифест. Кисимов не е просто актьор със 120 театрални роли – основно в театър „Българска армия“, и десетки филмови участия. В епохата на строга сериозност неговият глас беше убежище за „хвърчащите хора“ – онези, които отказват да приземят мечтите си. Изборът на Съюза на артистите в България да открие своя най-голям форум именно по този начин, е артистичен акт в най-чистия смисъл на думата: акт на съхранение на човечността и събитие за всеки, който е запазил детето в себе си.
