Медия без
политическа реклама

Весела Бабинова и Пенко Господинов са новите любимци на „Икар“

Наградата за режисура отиде при Боян Крачолов, но „Хага“ на Галин Стоев е най-добрият спектакъл

28 Март 2024ОбновенаИРИНА ГИГОВА
БГНЕС
Весела Бабинова пристига на церемонията в Народния театър.

Актьорите Весела Бабинова и Пенко Господинов станаха лауреати на награди „Икар 2024“ за най-добра водеща женска и мъжка роля на аскетична церемония в Народния театър. Статуетките на Съюза на артистите в България бяха връчени за юбилеен 50-и път снощи, навръх Световния ден на театъра. Весела бе отличена за моноспектакъла й „Пистолет в торнадо“ под режисурата на Васил Дуев-Тайг в „Театро отсам канала“, а проф. Господинов – за изпълнението му като Иполит Воробянинов от „Седемте стола“ по Илф и Петров, постановка на Дамян Тенев в Драматичен театър – Ловеч. „Пистолет в торнадо“ спечели и наградата на публиката в категорията за драматичен спектакъл, а признанието за Пенко Господинов бе само едно от доказателствата за вечерта, че добър театър се прави и извън столицата. Актьорът преподавател отправи трогателно послание към покойните си родители, като призна, че те никога не са го гледали, защото не са имали тази възможност, но символично всяка вечер са в салона и сигурно с недоумение наблюдават какви ги върши. Пенко заслужи приза в състезание със Захари Бахаров („Това не го казвай“) и Георги Гоцин („Арт“). Бабинова пък надви конкуренцията на съвсем младите, но вече много изявени Елеонора Иванова („Игри в задния двор“) и Мартина Троанска („Издишване“).

За най-добри актьори в поддържащи роли бяха определени Александра Василева за превъплъщенията й в „Петрови в грипа и около него“ – постановка на Боян Крачолов в Народния театър, и Вълчо Янев от „Всички наши тела“ по Георги Господинов в ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол, в прочита на Мартин Киселов.

Именно младият Боян Крачолов грабна наградата „Икар 2024“ в престижната категория за режисура със своя спектакъл „Петрови в грипа“ по Алексей Салников: експериментално, мобилно представление, което „разхожда“ зрителите из различни пространства в Народния театър. Той се наложи не само над Мартин Киселов, но и над големия фаворит Галин Стоев, който бе номиниран за мащабния политически спектакъл „Хага“ по текст на Саша Денисова. „Аз това изобщо не го очаквах“, смутен призна от сцената Крачолов, като уточни, че „един режисьор е нищо без многото хора, които стоят зад него“, визирайки и специалистите от различните технически служби, които правят възможна магията на театъра. „Сякаш все по-малко знам какво е театърът, защото той е магия. Пожелавам и вие да не знаете, за да го търсите“, призова зрителите лауреатът.

Проектът „Хага“ на Народния театър – безспорно най-значимото театрално събитие на сезона, все пак бе обявен за най-добър спектакъл. В тази категория няма номинации, победителят се определя след финала на Софийския театрален салон, представящ всички номинирани постановки. Директорът на Народния Васил Василев покани на сцената „всички колеги от спектакъла, за да вземем нашата обща награда“. „Рядко реалността полудява до така степен, че въображението не може да й насмогне. Тогава правиш „тунел“ със светлината на фенерче, не виждаш нищо, но на другата страна има радост. Тези сволочи убиха радостта“, емоционално избухна режисьорът Галин Стоев, дошъл си от Франция за церемонията. Спектакълът „Хага“ се сдоби и с приза за сценография: той бе връчен на Борис Далчев и Кънчо Касабов (костюми) от самия автор на трофейната статуетка „Икар“ – скулптора Момчил Мирчев.

За майсторско техническо осъществяване пък бе отличена постановката на ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград, „Метаморфози“ по Овидий с режисьор Стайко Мурджев.

Гласовете от дублажа, които получиха тази година признанието на САБ, бяха Милица Гладнишка за Урсула в „Малката русалка“ и Васил Бинев за Казъм от сериала „Златно момче“. Актьорът с най-кадифения тембър предположи, че името на героя му не говори нищо на театралната публика: „Защото не гледате телевизия. Аз също не гледам. Но за хората, които гледат, това е много значима награда“, отбеляза той, като даде да се разбере, че формулата „текста четоха“ е подценяване на специфичния труд в дублажа.

Като най-добър драматургичен текст бе оценен "Ботушът" от Лило Петров - внук на класика Димитър Димов. Пиесата е в репертоара на Варненския театър в пстановка на тамошния Стоян Радев. "Ботушът" се наложи над произведенията "Боже мой" от Теа Денолюбова (Народен театър) и "Кулата" от Борис Кръстев (Театър 199).

Като отличници с най-високи резултати в театралния мениджмънт и творческата дейност от Министерството на културата бяха посочени Държавен куклен театър – Стара Загора, и Народният театър.

Един от емоционалните моменти на вечерта бе удостояването на голямата актриса Мария Каварджикова с „Икар 2024“ за изключителен принос към българския театър. Тя обеща „да се опита да каже нещо членоразделно“, но от вълнение сбърка името на своята учителка проф. Надежда Сейкова, като първо я нарече „мамо Таня“, а чак след това „мамо Надя“. Мария благодари на всички свои партньори от всички театри, в които е играла, дори и на директорите им. Благодари на петте си момичета, които й създават емоции (две дъщери и три внучки), на половинката си Иван, на когото затананика от сцената песен на ФСБ – „Мен ми стига – ти си тук, имаш още мойто рамо…“. Благодари й на публиката си, която всяка вечер я дарява с повече вълнения, отколкото обичайно може да понесе…

Пълния списък с наградените от всички категории може да видите в сайта на САБ

 

Парад на недоразуменията

Водещи на вечерта бяха актьорът Стелиан Радев и студентката от НАТФИЗ Катрин Гачева. Още в самото начало той направи уговорката, че са се спрели на него, защото държавата е в криза и няма бюджет (разбирай – ще се работи без хонорар), а сценарият е писан от изкуствен интелект. В хода на церемонията се появи и актьор, дегизиран като Моцарт, който се готвеше да засвири на рояла на сцената, но веднага стана и набързо се сбогува, когато научи, че не се плаща.

Самоиронията и шегите обаче се оказаха дори слаба ракия в сравнение с показаното. През цялото време Стелиан Радев гръмовно дрънкаше на китара и припяваше от Felicita` на Ал Бано до „Обсебен“ на Стенли, като на моменти заглушаваше думите на награждавани и награждаващи. С партньорката му объркваха реда на извикване и други тънкости по организацията, та се наложи на два пъти режисьорът на уж гала-спектакъла Стоян Радев дискретно да излиза на сцената и да им дава инструкции.

Мотото на вечерта бе „Бойно поле за действие“. Не бе ясно то каква връзка има с действителността, разгръщаща се пред очите на зрителите, освен че напомняше фразата от анекдота „Пари нема, действайте“, която доста повече отговаря на настроението от сценарната концепция.

Финал на вечерта сложи изпълнение на председателя на САБ Христо Мутафчиев и водещата Катрин Гачева с хор „Български гласове – Ангелите“. Те изпяха на италиански Il figlio del dolore („Синът на болката“), чийто оригинал е дует на Адриано Челентано и Нада, а българският ансамбъл е участвал в записа му. Разкошна интерпретация, но какво отношение има тази балада за едно брутално групово изнасилване към нашите „Икари“, така и ще си остане загадка…

Още по темата