Българско участие има в големите награди на 76-ия фестивал "Берлинале". Филмът на канадката Женвиев Дулуд дьо Сел, заснет основно у нас и с Галин Стоев в главната роля, спечели "Сребърна мечка" за най-добър сценарий. Дьо Сел е режисьор и сценарист на "Нина Роза" - копродукция на Канада, Италия, Белгия и България. В него участват още редица наши артисти: Светлана Янчева, Елена Атанасова, Емил Котев, Стефания Кочева, Димитър Николов, Цветан Тодоров (журналист от Ловеч), Николай Мутафчиев, както и живеещите в Канада близначки София и Екатерина Станини, които изпълняват ролята на Нина.
Главният герой Михаил (в изпълнението на именития театрален режисьор, по-рядко актьор, Галин Стоев) е напуснал България след смъртта на жена си в началото на 90-те и установил се в Монреал, където живее близо до дъщеря им Роза (канадската актриса от български произход Мишел Цончев). Той е изтъкнат изкуствовед, ангажиран да установи автентичността на картините на 11-годишната Нина, момиче от българско село, които са станали вайръл в социалните мрежи. Някога напуснал родината си с дълбоко огорчение, Михаил се завръща - и се сблъсква с непреработената скръб от загубата на жена си, морални дилеми и крехки прегради, които разделят изкуство, истина и невинност.
Филма ще гледаме у нас още през март, когато той ще бъде в програмата на юбилейния 30-и "София филм фест".
Награждаването на 76-ия фестивал в Берлин постави рекорд по продължителност на подобна церемония. На фона на острите критики, довели до писмото, подписано от миналогодишната носителка на "Златна мечка" Тилда Суинтън и повече от 100 други известни филмови творци от цял свят, в което ръководството на "Берлинале" беше обвинено, че упражнява цензура върху свободното изявяване на политически позиции особено относно ситуацията в Газа, фестивалът отговори с безпрецедентно решение. Вместо обичайните ограничения в продължителността на изказванията от сцената, бе допуснато всеки от награждаващите или награждаваните да говори свободно колкото иска и на каквато желае тема. Това доведе дотам тържествената вечер, на която бяха връчени само 13 награди, да продължи повече от 2 часа. На нея прозвучаха призиви за световна солидарност със страдащите в Газа и борещите се за свобода и демокрация в Иран и Турция. От палестинския режисьор Абдала Алхатиб, който спечели голямата награда в секцията за дебютни филми "Перспективи" за своя филм "Хроника на една обсада", бяха отправени дори директни обвинения към германското правителство за съпричастност в геноцида, упражняван от Израел в ивицата Газа. В същото време освен наградата той заедно със своите продуценти получи и чек за 50 000 евро, осигурен от германското дружество за авторски права в киното и телевизията.
По този начин необичайният регламент превърна церемонията в един нестандартен формат, при който политиката тотално погълна киното. Но и никой не можеше повече да обвинява ръководството на фестивала в налагане на цензура. Още с встъпителните си думи директорката на "Берлинале" Триша Тътъл подчерта, че от самото начало идеята на нейния екип е била всеки от творците, участващи на фестивала, да има свободата да говори, но и да откаже да коментира политически въпроси.
Вим Вендерс, получил право на обръщение като председател на журито, преди връчването на официалните награди продължи своята тема от въвеждащата пресконференция на фестивала. Той противопостави езика на киното, като най-суверенното средство за изразяване на филмовите творци, на езика на социалните мрежи, които търсят единствено възможно най-бърз ефект. Вендерс призова за единство и диалог, а не конкуренция между различните "езици" в преследване на общите цели на световната демократична общност. В края на изказването си не пропусна обаче да цитира и част от речта на Тилда Суинтън на миналогодишното "Берлинале", в която тя подчерта, че застъпването на определена позиция, колкото и пламенно да е то, в никакъв случай не трябва да означава атака срещу мнението на другия.
В крайна сметка и главните журита обявиха своите награди, които затвърдиха обичайния политически профил на първия (в календара) от големите световни кинофестивали. Онова, което направи впечатление при разпределянето на отличията, беше вниманието към жените автори и актриси в киното и възможността да бъде хвърлена светлина върху най-драматичните хуманитарни и политически кризи на нашето време: Иран, Газа и Турция. (Показателно е, че Украйна въобще не беше спомената.) Специално признание получиха и двама американски режисьори, създали своите най-нови филми в Европа, знак за недружелюбната ситуация в американското съвременно кино към свободата на словото и творческото изразяване. Това бяха Грант Ги, който спечели "Сребърна мечка" за режисура за своя филм "Всички харесват Бил Еванс", продукция на Ирландия и Великобритания, посветена на легендарния джаз пианист от началото на 60-те години на ХХ век, и Ланс Хамър, отличен със "Сребърна мечка" – Наградата на журито, за заснетия в Лондон "Кралица на морето", в който деменцията на възрастна жена и драмата на нейното семейство разкриват дълбоката неспособност на съвременната социална и здравна система да се справят с това все по-разрастващо се заболяване. За същия филм "Сребърна мечка" за актьорско изпълнение на второстепенна роля получиха легендарния английски актьор Том Кортни, който след седмица ще навърши 89 години, и 76-годишната му партньорка Анна Калдър-Маршал.
Още един американски филм, който получи "Сребърна мечка" за изключително художествено постижение, беше документалният "Йо: любовта е птица бунтар" на Ана Фрич. Това портрет на една жена, родена в Швейцария през 1920-те, артист по душа и авантюрист по природа, образец за свободна личност, невъзможни вече в съвременното общество. Това е единственият филм от конкурсната селекция, в който политиката и социалното бяха сякаш абсолютно изключени, но който покори публиката и журито със забележителния си визуален стил, съчетаващ анимация и огромно разнообразие от артистични техники, режисьорска изобретателност и човешка сърдечност.
В този контекст незаслужено беше пренебрегнат филмът на американската сценаристка и режисьорка Бет Де Араужо "Жозефин", който разказва под формата на съдебен трилър историята на семейство, чиято осемгодишна дъщеря се е оказала единствен свидетел на брутално изнасилване. Причината за липсата на специално отбелязване вероятно беше фактът, че филмът получи наскоро Гран при на журито на фестивала Сънданс, отличие, което в добавка към безспорните му качества го превръща в първия потенциален фаворит за наградите "Оскар" догодина.
Може би най-очакваната награда все пак беше "Сребърната мечка" за главна роля, с която беше удостоена германската актриса Сандра Хюлер за нейното изпълнение в "Роза" на австрийския режисьор Маркус Шлайнцер. Сюжетът, почерпен от хрониките след края на Тридесетгодишната война, разказва за жена войник, постигнала свободата, представяща се за мъж, и принудена да заплати с живота си за нарушените социални порядки.
Двете главни награди на фестивала бяха за филми, които разказват турски истории. Живеещият в Турция Емин Алпер пресъздава в "Избавление", отличен със "Сребърна мечка" – Голямата награда на журито, един реален инцидент, при който на селско тържество в дълбоката провинция са разстреляни 40 души от маскирани извършители. Филмът разкрива по забележителен начин с почти митологична обобщеност постепенното канализиране на страха и липсата на перспектива в омраза и способност за нечовешка бруталност. Като главен инструмент на този процес са посочени изопачаването на религията и историческата истина, така че да бъде намерено оправдание и за най-безумното престъпление.
Носител на "Златната мечка", малко повече от 20 години след Фатих Акин за "С глава в стената" (2004), стана отново германски режисьор от турски произход, Илкер Чатак, с "Призовки" (буквално "Жълти писма"). Той демонстративно снима една актуална турска история за репресиите спрямо интелектуалци, творци и опозиционни политици сред декора на съвременна Германия – "Берлин като Анкара" и "Хамбург като Истанбул". С това той директно показва, че никоя държава днес не е застрахована срещу нашествието на авторитаризма, на ограничаване на свободата на словото и изразяването в изкуството.
На този силно драматичен политически фон "Нина Роза" спечели с деликатност и приглушен психологизъм, като се оказа един от малкото филми на това "Берлинале", които завършиха с щастлив край. Тя беше отличена със "Сребърна мечка" за сценарий, награда, която освен всичко друго би трябвало да ни даде знак, че българските филмови истории, разказани по подходящ начин, все пак могат да представляват интерес за света.
С почетен диплом от журито в секцията за детски филми „Поколения К+“ беше отличена и румънско-българската копродукция "Атлас на Вселената" на режисьора Паул Негоеску.
