Пиесата „Танцът Делхи“ от Иван Вирипаев, която в края на 2017 г. режисьорът Галин Стоев пръв в България постави в Народния театър, ще има нов прочит в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен. По превода на Галин Стоев сега работи младият режисьор Любослав Неделчев, роден 1993 г., а премиерата ще се състои на 10 май на камерна сцена „Пан Бурянин“. Сценографията и костюмите са поверени на Николина Минчева, композитор е Давид Кокончев. В спектакъла участват пет отлични актриси – Екатерина Стоянова, Йоана Кирчева, Камелия Хатиб, Надя Дердерян и Нина Горановски, и актьорът Михаил Лудин, който символично наследява ролята от Владимир Карамазов.
„Танцът Делхи“ (2010) е театрален текст от седем части, в които едни и същи хора се срещат на едно и също място – стая за посетители в болница. Това са седем истории за свидетелите на един танц, роден от болката на света. Танц, който не трябва да се гледа, а да се слуша. Във всяка от тези истории някой губи свой близък, но за собствена изненада не изпитва нищо. След всяко движение, след всяко действие, разбираме: болката не съществува. Тя е отражение, игра на ума, сенки на облаци върху вода. Смъртта не разрушава, защото, както казва Сократ, тя е сън без сънища. Това, което остава, е единствената реалност: любовта – не като чувство, а като същност, като пулс на вселената, отбелязват от екипа на спектакъла.
Всеки герой изследва идентичността си – не като нещо устойчиво, а като илюзия, разпадаща се маска, която никога не достига същността. Ролите се сменят, репликите се повтарят, но остават „празни“ – докато не докоснат любовта. „Танцът Делхи“ е голям разказ за любовта, смъртта и трансформацията. История пъзел, „прочетена“ от седем различни ъгли.
Но този танц не е трагедия – той е екзистенциална комедия, в която парадоксите на времето се огъват до абсурд. Смехът не идва въпреки болката, а заради нейното разтваряне.Когато осъзнаеш, че няма на какво да се надяваш, че нищо не трябва да се случи по определен начин, тогава най-сетне можеш да се смееш истински. И в този смях, в тази игра, в този танц, ти си свободен…
Това е честният театър – не патетично тържество на страданието, а освобождение през смеха. Театър, в който няма фалшиви сълзи и тежки жестове, а само диалог, който се превръща в движение, което пък се превръща в танц.
Иван Вирипаев, роден през 1974 г. в Иркутск и понастоящем живеещ в Полша като дисидент и критик на властта в Кремъл, е един от петимата най-поставяни съвременни драматурзи в Европа. Създател на Teatr.doc, той е сред водещите фигури на новата експериментална вълна в руската драматургия. За него театърът няма нужда от фалшив патос, а от честен разговор. „Вървим към нов тип комуникация. Бих я нарекъл комуникация между енергии и съзнания. Зрителят идва в театъра, защото има нужда от диалог, от жива обратна връзка“, казва Вирипаев. И когато разберем това, когато спрем да се страхуваме, да очакваме, да се вкопчваме, тогава можем да се смеем – защото сме свободни.
