Подобно нещо никога не се е случвало на фестивала в Берлин: вчера, 16 февруари, беше денят, в който премиера на най-големия европейски киноекран в момента имаха три филма с българско участие. Два от тях разказват изцяло български истории: "Нина Роза" (с участие в главния конкурс на фестивала) на канадската режисьорка Жьоневиев Дулуд-Дьосел с Галин Стоев в главната роля и "Лъст" (част от официалната програма на престижната секция Форум) на Ралица Петрова. Третият е "Атлас на Вселената" копродукция на България и Румъния, част от конкурсната секция за детски и тийнейджърски филми "Поколение".
Авторката на "Нина Роза" има най-успешна история на "Берлинале", където нейният игрален дебют "Една колония" печели голямата награда "Кристална мечка" в секцията "Поколение К+" през 2019 г. Още по-ранният неин успех е наградата за най-добър късометражен филм от фестивала "Сънданс" през 2014-та. С най-новата си кин"творба тя участва в основния конкурс на фестивала, в който почти половината от 21 филма са дело на жени режисьори. "Нина Роза" е копродукция на Канада, Италия, Белгия и България, като родното финансиране частично е осигурено по програмата за НФЦ за подкрепа на продукции, заснети частично или изцяло в България. В този случай почти 90 % от снимките на филма са реализирани у нас, за което е бил подкрепен с около 220 хиляди евро. В него участват редица български артисти, сред които Светлана Янчева, Елена Атанасова, Емил Котев, Стефания Кочева, Димитър Николов, Цветан Тодоров (журналист от Ловеч), продуцентът и инцидентен актьор Николай Мутафчиев, както и живеещите в Канада близначки София и Екатерина Станини, които изпълняват ролята на Нина.
Главният герой в историята е Михаил (в изпълнението на Галин Стоев), напуснал България след смъртта на жена си в началото на 90-те и установил се в Монреал, където живее близо до дъщеря им Роза (канадската актриса от български произход Мишел Цончев). Той е изтъкнат изкуствовед, световен специалист по съвременно изкуство, ангажиран да установи автентичността на картините на 11-годишната Нина, момиче от българско село, които са станали вайръл в социалните мрежи. Въпреки дълбокото огорчение, с което е напуснал родината си, той се завръща, за да се сблъска с непреработената скръб от загубата на жена си, морални дилеми и крехки прегради, които разделят изкуство, истина и невинност.
Филмът на Ралица Петрова, който въодушеви берлинската публика, но най-вероятно с някои сцени ще шокира българската, също разказва за завръщане в България. Тук обаче главният герой е дъщерята на скулптор, изоставил нея и майка ѝ веднага след раждането. Тя си взема кратка отпуска от работата си като криминален психолог в американски затвор, за да организира погребението на умрелия в самота родител и уреди дълговете, които той ѝ е оставил. Целият филм е своеобразна терапия на нейните дълбоки психологически травми, причинени от липсата на бащата и неспособност да намериш мястото си в света. В кинематографично отношение "Лъст" е брилянтен със забележителното изпълнение на Снежанка Михайлова, доктор по философия, писател и пърформанс художничка, в главната роля, виртуозната операторска работа на Юлиан Атанасов и способността на режисьорката с минимални средства да смесва телесното и духовното, разкривайки екзистенциалната неуютност на съвременното българско битие. В крайна сметка героинята намира сили да се помири с мъртвия си баща и да направи вероятно последен опит в търсене на смисъл да остане в родината си.
ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ
Но ако героинята на Ралица Петрова в "Лъст" бе дала обет за сексуално въздържание, който в крайна сметка не успява да спази, то председателят на журито, легендата Вим Вендерс, още в първия ден на фестивала призова автори и творци да се предпазват от политически коментари. Неговият мотив беше, че "филмите могат да променят света, но “не по политически начин", добавяйки, че кинотворците "трябва да останат извън политикатаИ. Неговият призив обаче предизвика обратна реакция, след като към авторите на филмите заваляха въпроси за Израел, Газа, политиката на Германия или на страната, откъдето произхождат съответните кинематографисти. Повечето отказваха да коментират, което даде повод на журналист от реномираното американско сп.Variety да напише: "Сигурен знак, че светът се е обърнал с главата надолу, е фактът че наградите "Грами" вече са по-политизирани от Берлинале."
Капката, преляла чашата, беше напускането на фестивала в знак на протест от индийската писателка и сценаристка, носителка на "Букър", Арундати Рой. Тя не можеше да повярва, че е възможно в наше време творците да се призовават да не коментират политически теми.
Институционалният отговор дойде от директорката на фестивала Триша Тътл, която се противопостави на агресивното отношение към творци, които отказват да коментират политически теми на официалните пресконференции или в интервюта. И наистина някои ултралиберални и свръхполитизирани кореспонденти, част от тях специализирани не в киното, а чисто политически коментари, стигнаха до абсурда да задават политически въпроси без никакъв контекст с филмите, които се обсъждат.
Очевидно и двата лагера в момента са изпаднали в крайност. Самият Вендерс до съвсем неотдавна лично твърдеше, че "всеки филм е политически", а в младежките си години е заемал и доста радикални позиции на различни протести. Но и натискът върху 25-годишния британски режисьор на една от сензациите на фестивала Sunny Dancer, сърцераздирателна комедия за летен лагер на момичета, болни от рак, да коментира американската дипломация, беше абсолютно нелеп.
Все пак немалко автори намериха начин кратко и ясно, без да издигат лозунги, да заявят политическа позиция. Включително и актьорът Рупърт Гринт (известен с ролята си на червенокосия Рон от "Хари Потър"), който беше в Берлин като изпълнител на главната роля във финландския хорър филм, участник в конкурсната програма "Роден от нощта". На въпроса какво мисли за възхода на крайната десница във Великобритания, той беше категоричен: "Без съмнение аз съм против". Затова пък на премиерата на най-категоричния пропалестински филм на фестивала "Хроника на обсадата" на сцената беше пълно с палестински знамена.
Най-забавният политически коментар дойде от китариста на американската алтърнатив метъл рок група Rage Against the Machine Том Морело, присъстващ в Берлин като сърежисьор на музикалния документален филм , посветен на пионерите на хевиметъла "Джудас Прийст": "Щастлив съм, че живея в епоха, в която мога да направя филм за една от любимите си банди и в същото време да се боря срещу фашизма." Овациите на журналистите бяха оглушителни.
