Над 300 находки от 31 обекта представя изложбата „Българска археология 2025“, която отваря врати в залата за временни експозиции в Националния археологически музей от утре, 13 февруари. Националният археологически институт с музей към БАН организира за 19-и път изложбата, която традиционно обобщава резултатите от археологическите проучвания през изминалия сезон.
Експонатите в „Българска археология 2025“ са с хронологичен обхват от праисторията до Късното средновековие. Най-ранните са от 5-ото хилядолетшие пр. Хр. До 7 юни посетителите ще могат да видят находки от знакови обекти като праисторическите селищни могили Провадия и Юнаците, римските градове Рациария, Ескус, Димум и Хераклея Синтика, средновековните столици Плиска и Търново, както и Калиакра.
Сред акцентите в експозицията са праисторически накити от халколитния некропол при с. Трънак, мечове от некропола при с. Палат, златни украшения и бронзови съдове от надгробната могила при с. Капитан Петко войвода, стъклена чаша тип „Рог на изобилието“ от античния обект при с. Блъсково, сребърни фибули от некропола при с. Свобода, златни накити и монети от Калиакра, както и сгъваем оловен олтар от Трапезица, Велико Търново. Научният контекст на находките е допълнен от постери за близо 50 археологически обекта в страната.
Оцветеният стъклен ритон е сред акцентите в експозицията. Той е изключително ценен, защото такива експонати се откриват много рядко и никога досега не са били показвани в годишната изложба, обяснява доц. Камен Бояджиев, цитиран от БТА. По думите му и в световен мащаб подобни находки не са твърде много, толкова добре запазени, и то – с цветна полихроматична украса. Ритонът е намерен в обект, проучван спасително по газопровода, в района на село Блъсково, Варненско: „Едно селище, което не е било известно до момента. То става известно благодарение на тези спасителни проучвания. Обектът, сам по себе си, не е сред най-впечатляващите“, коментира Бояджиев. Не е ясно дали възникването на селището е било свързано с някаква антична вила или с нещо друго. Ритонът е бил „в малко невзрачен контекст“, бил е намерен на парчета, което е изключително предизвикателство от реставраторска гледна точка. Резултатът от труда на реставраторите е впечатляващ – артефактът в момента изглежда изключително добре съхранен.
По време на предварителното представяне пред медиите днес директорът на музея доц. д-р Христо Попов посочи, че археологическият сезон е приключил с впечатляващи научни резултати, но и със сериозни предизвикателства за гилдията. Той изтъкна, че за четвърта поредна година не е била реализирана сесия за финансиране на археологически проучвания от Министерството на културата и че липсват ясни критерии за определяне на стратегически обекти с приоритетно финансиране. Това поставя планираните археологически изследвания в уязвима позиция и прехвърля тежестта основно върху спасителните разкопки. Христо Попов заяви още, че археологическата общност очаква по-ясен и устойчив ангажимент от страна на държавната администрация за развитие и опазване на културното наследство.
Той разказа още, че са проучвани археологически старини по трасетата на сериозни инфраструктурни обекти – газопроводи по поречието на Струма, в района на Перник, Рупча, в източна Стара планина, в северните части на Бургаска област, южните и югозападни части на Варненска област, по железопътната инфраструктура в Чирпанско и Пловдивско. Добри са резултатите от проучванията по обявения за стратегически път между Бургас и Велико Търново.
Кураторът на изложбата – археологът доц. д-р Камен Бояджиев, също акцентира върху тази тенденция, която ясно се очертава и в настоящата експозиция. В нея преобладават откритията в резултат на спасителни разкопки в срвнение с онези от редовните, планирани проучвания. Въпреки това изложбата свидетелства за богатото разнообразие на археологическите изследвания в страната и за огромния труд на екипите както на терен, така и в процеса на реставрация. Като символично пожелание за предстоящия професионален празник на археолозите – 14 февруари, Бояджиев изрази надежда за повече редовни и планирани археологически проучвания през следващите години.
В тазгодишното издание на експозицията участват 19 исторически и археологически музея от цялата страна, които допринасят с находки от своите фондове.
НИМ показва в Ивайловград официално копие на Панагюрското съкровище
Националният исторически музей показа вчера в Ивайловград музейно копие на Панагюрското съкровище при изключителен интерес и препълнена зала в Общинския исторически музей в града. Това е едно от официално изработените златни копия от фондовете на НИМ, създадени с цел представяне на емблематичния тракийски шедьовър пред широка публика при спазване на най-високи стандарти за опазване на оригинала. Откриването на изложбата постави тържественото начало на празничните дни, посветени на 14 февруари – празника на града.
Събитието беше открито от директора на музея д-р Красимира Узунова. По инициатива на кмета на общината Диана Овчарова всички ученици от общината ще имат възможност да разгледат изложбата безплатно.
Панагюрското златно съкровище включва девет златни съда – фиала, амфора-ритон, и седем ритона, изработени от висококачествено злато и богато украсени. Те са датирани от края на IV – началото на III век пр. Хр. Изложбата ще бъде достъпна за жителите и гостите на Ивайловград до 10 март.
