Открит е торсът от статуята на Херакъл, чиято длан, държаща характерна част от „тояга“, археолозите от екипа на проф. Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН намериха във форума на античния град Хераклея Синтика край Петрич при разкопки в края на август. Това съобщи преди часове специализираният сайт Archaeologia Bulgarica с уточнението, че има надежда и за останалите части от тялото, но най-важно е да излезе и главата на статуята, а, както е известно, именно главите и ръцете на античните скулптури най-лесно се отчупват и губят под напора на вековете.
Проф. д-р Людмил Вагалински, ръководител на проучванията на терен, обяви вчера пред БТА, че археолозите са се натъкнали на още фрагменти от паметника. Той смята, че става въпрос за горната част на бедрото на статуята. Предстои почистването и изваждането на находката, която е открита под стена. Тя трябва да бъде вдигната, за да се види в нейната цялост. „Засега съм доволен, че открихме части от статуята, които ще ни помогнат да възстановим иконографията и позата на героя, за да можем да направим поне една дигитална възстановка“, каза ръководителят на разкопките.
В източния край на форума на Хераклея Синтика на 28 август бе намерена дясната ръка на статуята. Според проф. Вагалински е сигурно, че изображението е именно на Херакъл, тъй като се вижда характерното свиване на пръстите при опирането на кривака – неизменен атрибут на този митичен герой, притежавал свръхестествена сила. Той припомни тогава, че на същото място преди няколко години екипът е разкрил очертанията на сграда с ниша и два мраморни фрагмента – части от крак и от кривак. Още тогава професорът предположи, че става дума за храм на Херакъл, какъвто със сигурност е имало в носещата името му Хераклея Синтика.
„Това е съществено откритие, защото преди години на това място намерихме части от мраморна статуя на Херакъл над човешки ръст. През 2018 и 2019 г. нямахме възможност да работим там, а когато тази година се откри такава статуя, прецених, че трябва да започнем проучване на въпросната сграда. Тя ни впечатли, защото освен тези части от мраморна статуя видяхме добре изработена ниша конха и настилка от каменни плочи, което показва, че сградата не е обичайна. Оттогава сме си я нарочили за храм на Херакъл“, обясни Вагалински.
ОЩЕ НАХОДКИ
При подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов в периода от 17 до 23 септември в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен, пък бяха открити останки от антично пристанище. В експедицията са участвали водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея, съобщиха от пресцентъра на НИМ.
Изследванията обхващат малкия залив южно от нос Киллик – зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от северното българско Черноморие. Първоначалните проучвания, проведени през 2023 г., доведоха до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и части от късносредновековен потънал кораб. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.
Целта на втория етап от проучванията беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи – скали, рифове и концентрации на движими културни ценности, посочват от НИМ. Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея, по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки – тоест, сигурни пристанища.
В хода на тазгодишната подводна експедиция са регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски, северноафрикански амфори и др. Намерените фрагменти обхващат широк хронологически диапазон, разкриващ инвентара на тогавашните плавателни съдове и типичните за пристанищни райони материали.
Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр. Хр. Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII–XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, откъдето археолозите очакват нови интересни открития.
