Три теракотени фигури и 18 бронзови монети са открити по време на спасителните разкопки в античния град Хераклея Синтика. Те са намерени в последния проучен от екипа гроб, в който е било погребано дете. Това каза за БТА професор Людмил Вагалински, ръководител на проучванията.
Професорът поясни, че не е сигурен в изображенията на фигурите. Първоначалното предположение е било, че на една от тях е изобразена богинята Ариадна. Сред находките са глинена лампа, поставена в краката на детето, стъклени мъниста и бронзова игла. Предполагаемата датировка е около II-III век, но трябва да се изчака почистването на намерените монети.
Вагалински съобщи още, че гробното съоръжение ще бъде разглобено внимателно и ще се достави на музея в Петрич. Съоръжението ще бъде възстановено с наша помощ и така ще представим детско погребение от античността, от III век, което ще онагледи обичаите на тези хора. То ще стане част от експозицията на музея, добави ръководителят на разкопките в античния град.
Спасителните разкопки в Хераклея Синтика заради инвестиционно намерение на "Булгартрансгаз" започнаха в началото на април. Разширява се газопреносната мрежа за връзката България-Гърция и това налага спешната работа на археолозите. Професор Людмил Вагалински поясни, че единият обект от спасителните разкопки, който е в рамките на сервитута и е дълъг един километър, е почти изследван. Обектът се разпростира от асфалтовия път на Хераклея до река Струмешница, преминавайки и през жп линия. Той ще бъде освободен за строеж.
Проучването на Западния некропол на Хераклея Синтика ще отнеме повече време според специалиста. Очаква се работата да продължи още около месец. Надявам се в началото на юли да приключим със спасителните разкопки, за да се прехвърлим след това на форума, на централния площад в сърцето на Хераклея Синтика, каза още ръководителят на разкопките в античния град.
По-рано този месец археолозите разкриха изображение на келтската богиня Епона, яздеща кон .Тя се показа след почистването на общо 18-те теракотени фигурки от най-интересния засега гроб с трупоизгаряне в Западния некропол на Хераклея Синтика.
"През ІІ-І в. пр. Хр. тази иконография символизира по-скоро жената изобщо, отколкото конкретно божество", коментира ръководителят на спасителните разкопки проф. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Не мога още да кажа защо са толкова много и дали погребението е на жена, предстои малкото обгорели кости да бъдат дадени на антрополог. За нас най-впечатляваща е фигурката с коня, тя ни насочва към присъствие на гали/келти в региона. Още Тит Ливий е писал за хераклееца Асклепиодот, който подсилил с отряд от 2000 келти македоните на цар Персей в битките им срещу римляните по време на Третата Македонска война (171-168 г. пр. Хр.). Предполагаме, че в административната територия на Хераклея Синтика е живяла немалка общност от гали, но не знаем какво е станало с тях след решаващата битка при Пидна", добави Вагалински на страницата си Archaeologia Bulgarica.
В митологията на галските келти Епона е сред най-почитаните божества. Смятала се е за покровителка на конете и коневъдите. Според някои тълкувания тя била възприемана и като божество, съпровождащо душите на мъртвите при прехода им в отвъдното.
Припомняме, че през лятото на 2024 г. археологически екип откри две мраморни статуи на мъже в Големия канал на античния град Хераклея Синтика край село Рупите. Първата скулптура по всяка вероятност изобразява един от внуците на римския император Октавиан Август - Гай или Луций, и двамата починали млади съответно във 2 и 4 г. сл. Хр.
При втората статуя, чиято реставрация още тече, главата бе намерена отделена от тялото. Изобразеното лице не е от познатите, публикувани досега. Главата бе част от годишната изложба "Българска археология 2024", която продължи от 14 февруари до края на април в Националния археологически музей в София.
Заради ценността на археологическото наследство там проф. Вагалински нарича Хераклея Синтика "българския Помпей".
