Археологическата експедиция под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей, която проучва историческите пластове на полуостров Калиакра и едноименната крепост, преди броени часове откри масивна бронзова статуетка на богиня от гръцко-римския пантеон, съобщават от НИМ в своя сайт и фейсбук профил. Артефактът е бил намерен в жилищните помещения в т.нар. „златен сектор“ на Калиакра.
Откритието разкрива нови ценни факти за живота на обитателите на крепостта през късноантичната епоха, отбелязват от екипа. Преди дни, пак в „златния сектор“, археолозите пък се натъкнаха на изящна обица-наушник от средновековния период на крепостта – XIV век. Малко преди това бяха намерени златни монети, сечени от императорите Юстиниан I и Анастасий I. Преди няколко години на нос Калиакра бяха открити „пръстенът на Георги“ – масивен златен пръстен с надпис, стилизирано изображение на гълъб и монограм на византийската императорска фамилия на Палеолозите от двете страни, както и съкровището, наречено „Татарска плячка“, изкопано изпод настилката на татарска къща, опожарена в края на XIV век и съдържащо над 970 златни и сребърни монети и дребни предмети от благородни метали. Общо над 2800 предмета с висока експозиционна стойност са събрани при разкопките на нос Калиакра, припомня БТА.
В началото на актуалния археологически сезон на Калиакра, който заочна на 5 август, дългогодишният ръководител на проучванията доц. Бони Петрунова сподели в интервю, че в предстоящите два месеца за теренна работа екипът й има за главна цел да разшири проучванията именно в т.нар. „златен сектор“ – условно номериран като сектор 96. „Това е мястото, където открихме златното съкровище, както и гроба на Георги. Този сезон ще се насочим към юг и запад от този сектор, като планираме да преминем и през малкия път, който разделя вътрешния град, за да добием по-пълна представа за устройството на селището през XIII–XIV век – по-специално XIV век, когато се разиграват важни събития, свързани с укриването на съкровището и функционирането на некропола“, уточнява тя. И още: „Временно ще изоставим така наречения римски квартал, който проучвахме две години, но с оглед на логистиката, обслужването с инструменти и създаването на базов лагер, по-удобно ще е да се разшири целият този участък, в който очакваме повече находки“. Новооткритата фигурка на богиня от гръко-римския период потвърждава очакванията на учените.
В своята дейност на Калиакра археологическият екип на НИМ под ръководството на доц. Петрунова се стреми постепенно да възстановява картината на живота през няколко епохи. „Едната е от IV до VII век, от което време са останали доста малко следи, но това са пластовете, които излизат под Средновековието. Друг ключов период е т. нар. „столичен етап“ – времето, когато след втората половина на XIV век Калиакра е столица на Добруджанското деспотство. Опитваме се да възстановим картината как е изглеждало селището тогава – къде е имало църкви, жилищни сгради, некропол… Искаме да определим къде са били улиците, каква връзка има този квартал, който сега изцяло е затревен, с некропола и другите сгради извън крепостната стена и частично е проучван от колегите преди мен, преди 30 и повече години. И като се възстанови тази картина, ще можем да се попълним пъзела на „археологическата карта на Калиакра“, както я наричам аз“, казва Бони Петрунова.
Активна помощ в работата на археолозите от НИМ оказват колегите им от Градския исторически музей в Каварна и лично от директора му Пенко Георгиев.
