Медия без
политическа реклама

Археолози откриха останки от манастира на св. Теодосий Търновски

Екипът на проф. Хитко Вачев разкопа средновековен храм от XIV в., издигнат от цар Иван Александър

18 Септ. 2024
Част от новоразкритите останки на манастира на св. Теодосий Търновски край с. Самоводене.
Част от новоразкритите останки на манастира на св. Теодосий Търновски край с. Самоводене.

Експедиция, ръководена от проф. д-р Хитко Вачев и магистър Илиян Петракиев от Регионален исторически музей – Велико Търново, изпълни през този археологически сезон началната фаза на проект, свързан с издирването и проучването на исихастка монашеска обител, упомената в средновековните писмени извори от XIV в., но с неустановено досега точно местоположение. Това съобщиха от екипа на известния великотърновски археолог.

Анализирайки данните от писмените свидетелства, екипът започва проучването на терен, разположен западно от Велико Търново, в землището на близкото с. Самоводене. При разкопките са разкрити архитектурните останки на средновековен храм, издигнат през XIV в. Архитектурно-стиловите му характеристики недвусмислено сочат, че той принадлежи към най-бляскавите образци на Търновската архитектурна школа от епохата на Второто българско царство, категорични са археолозите.

Стените на църквата са изградени от прецизно издялани каменни блокчета и тухли. Фасадите са „раздвижени“ от псевдоконструктивни ниши, чиято горна част е увенчана с гирлянди – керамични пластични елементи в няколко цвята. Подпокривните корнизи са били украсени със специално изработени тухли тип „вълчи зъби“ и керамични елементи, които за пръв път се откриват в българските земи.

От северната страна на църквата е била издигната засводена галерия с арки върху носещи каменни колони. Вътрешността на храма и галерията е била богато украсена със стенописи. Олтарът на църквата е отделен от останалата част посредством зидана олтарна преграда, която също е изографисана.

Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните, съдържащи се в житието на св. Теодосий Търновски, написано от самия вселенски патриарх Калист, от екипа на проф. Вачев е установено, че разкритата църква е католиконът на манастира, чийто игумен е бил св. Теодосий Търновски – голям църковен реформатор, ерудит и учител на бъдещия патриарх Евтимий Търновски. Той е идеологът на исихазма, който по своята същност е форма на християнски мистицизъм, степен на свързване с Бога. Тя се постига чрез въздържание, смирение, пост и молитва, като по този начин се възстановява връзката с него, обясняват учените. Теодосий Търновски е инициаторът на свикването на църковен събор през 1355 г. срещу еретическите учения на т.нар. варлаамити и адамити. Той е главния обвинител срещу тях и съборът завършва с пълна победа над еретиците. През 1359 г. църковният деец отново е в основата на победата на православието на антиеврейския събор в Търново.

Близките връзки между видния исихаст и българския цар Иван Александър имат за резултат издигането на монашеска обител в близост до старопрестолния град. В житието на св. Теодосий Търновски е отбелязано, че царят и приближените му боляри не само са ктитори на строежа, но и лично, макар и символично, участват в строежа на църквата и килиите около нея. В произведението е отбелязано, че цар Иван Александър носи в дрехата си пясък за строежа от близката река. Упоменатото разстояние от реката до новостроящия се храм е три поприща (средновековна мярка за разстояние, равна на 185 м), което прави 555 м. Измервайки със съвременни средства това разстояние, е установено, че то съвпада с отбелязаното в писмения извор. 

Друго важно потвърждение, че това е именно църквата на манастира на св. Теодосий Търновски, е фактът, че в житието, изрично и единствено спрямо други писмени извори за строеж на храмове, е отбелязано, че цар Иван Александър издига за видния исихаст „красива църква“. Това определение напълно отговаря на разкритите при проучванията архитектурни останки на храма.

Пред проучвателския екип стоят редица предизвикателства, свързани с бъдещите археологически изследвания. Освен пълното разкриване на храма и принадлежащите сгради на манастира, съществува реална възможност да бъде открит гробът, в който е положен един български светец. Става дума за сподвижника на св. Теодосий Търновски и игумен на манастира Роман Търновски. За него в житието е отбелязано, че след като приключва земния си път, монасите от обителта го погребват като свой отец. Св. Роман Търновски е канонизиран и паметта му се чества на 17 февруари.

Установеното местоположение на новоразкрития средновековен исихастки манастир и наличието в близост до него на други монашески обители поставя на дневен ред въпроса къде се е намирала споменатата в писмените извори от епохата „Търновска Света гора“, заключават археолозите в очакване на следващи разкрития.

Последвайте ни и в google news бутон

АНКЕТА "СЕГА"

За коя партия/коалиция ще гласувате на предстоящите избори?