Подводна експедиция на Националния исторически музей разкри редица тайни на залива Тауклиман край село Свети Никола, община Каварна. Подводните археологически проучвания в залива, известен още като Птичия залив, разположен на 6 км североизточно от нос Калиакра, завършиха и в околностите му са локализирани десетки археологически обекти с голяма историческа стойност, съобщават от НИМ. Сред тях има пещери, използвани през различни епохи, антични селища, късноантичен некропол и крепост от същия период.
Късноантичната крепост е изградена в началото на VI век върху нисък скалист нос, вдаващ се между два малки залива. Просъществувала е до началото на VII век. Основната ѝ функция е била да осигурява морски доставки на провизии в рамките на специална административна област, създадена от император Юстиниан Велики през 536 г. Неслучайно входът на укреплението се намира в непосредствена близост до брега на югозападния залив, където е бил изкопан кладенец за питейна вода, коментират учените.
През XVIII век австрийският пътешественик Венцел фон Броняр описва малко, пусто пристанище за лодки, наречено Тауклиман, както и голям сладководен извор, разположени на около 6 мили северно от Калиакра. Най-ранното картографско отбелязване на залива се намира върху карта на част от европейска Турция (включваща и днешна България), датирана между 1825 и 1875 г. Тауклиман присъства и на руска карта от 1828 г., изготвена от ген. Александър Хатов.
Първите подводни археологически проучвания в района са проведени от Горанка Тончева през 1963 г., а през 2005 г. – от група водолази под ръководството на Асен Салкин. През юни тази година екип на НИМ, ръководен от проф. д-р Иван Христов, извърши подводни изследвания в залива Тауклиман. Основните цели бяха оглед на акваторията, картиране на видими подводни археологически обекти и обноявване на археологическата карта на залива и прилежащата сухоземна територия. Проучванията са част от мащабен проект на НИМ за актуализиране на каталог на всички древни пристанища по българското Черноморие.
По време на проучванията са изпробвани нова подводна фотографска апаратура на музея, както и подводни скутери за широкообхватни огледи. Въпреки ограничения бюджет, слабата видимост и участието на едва трима водолази и капитан на малък плавателен съд, екипът е успял да изследва обширна акватория, разделена на шест зони на дълбочина до 10 метра, изтъкват от НИМ. В състава на експедицията са включени инструкторът по водолазно дело Красимир Кръстев от Шабла, водолазът Тенчо Тенев от Созопол и фотографът на НИМ Тодор Димитров.
Приоритетно е работено в района около безименния нос, където е била късноантичната крепост. Откритите под вода археологически находки дават възможност за обобщение на резултатите от проучването. Сред най-ранните открития са каменна котва с два отвора и рибарски тежести, намерени западно от т.нар. остров Русалка на дълбочина 4 метра. Впоследствие, в югозападната част на малкия залив, в близост до крепостта, са открити фрагменти от ранновизантийски амфори, частично затрупани с пясък – доказателство за някогашна товаро-разтоварна дейност, свързана с близкото укрепление.
При опит за повторно локализиране на средновековна желязна котва, забелязана преди близо 20 години на дълбочина 8,5 метра, са открити дъна на амфори и фрагмент от паница със сграфито украса (специална техника за гравиране на глинени съдове) от първата половина на XIII век. Това показва, че заливът е бил използван и през Средновековието. В същата зона археологът Георги Китов е документирал следи от средновековно селище.
Сред най-значимите резултати от проучването е откриването на останки от неизвестен досега западноевропейски дървен ветроходен кораб от средата или втората половина на XIX век, най-вероятно построен в Англия. Останките са разпръснати в радиус от 60 метра около малък риф на дълбочина от 4 до 5 метра. Заснети са множество метални предмети, навярно от дървено-железен механизъм от типа „помпа“, подобен на дрезина, който се въвежда в корабостроенето след 1830 г. Може да се предположи, че плавателният съд е станал поредна жертва на коварните течения северно от нос Калиакра, причинили потъването на десетки кораби от края на XVIII и XIX век.
При анализа на корабните находки експертизата на д-р Драгомир Гърбов от Центъра за подводна археология в Созопол е била от изключително значение, подчертават от екипа. Откриването на останките от кораба представлява ценен принос и попада в обхвата на Закона за културното наследство на България, който определя подобни обекти като културна ценност. Те са материално свидетелство за човешка дейност и носят научна и културна стойност. Според Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство, приета през 2001 г., подобни обекти трябва да бъдат съхранявани и изследвани с внимание и отговорност.
След края на проучванията координатите на новооткрития кораб са предадени на Гранична полиция, която следи за охраната на българската морска територия, за да предотвратява всевъзможни опити за разграбване на подводни археологически обекти.
По вълните на Черно море през вековете
Изложба „По вълните на Черно море през вековете“ откри вчера в зала „Сегюр“ в централата на ЮНЕСКО в Париж зам.-министърът на културата доц. д-р Тодор Чобанов. Събитието е част от културната програма на България по време на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство и представя изключителни археологически находки, разкриващи богатото културно наследство на западното Черноморие.
Изложбата, реализирана с подкрепата на Министерството на културата, включва уникални експонати от храма на Кибела в Балчик, от антична Аполония Понтика (Созопол) и други обекти, като акцентира върху контекста на техните открития, както и върху напредъка на българската подводна археология.
„Когато културното наследство се цени и подкрепя, постигаме значими резултати. Представените артефакти са свидетелства за величието на различни цивилизации и ни напомнят, че Черно море не е просто природен феномен, а културен и исторически кръстопът“, заяви доц. Чобанов, подчертавайки значението на международното сътрудничество и приноса на Центъра за подводна археология, който работи с партньори от цяла Европа за съхраняване на това наследство за бъдещите поколения.
„Черноморският регион винаги е бил пример за мултикултурен диалог и обмен. С тази изложба представяме 10 000 години история, като акцентираме не само върху сухоземната, но и върху подводната археология, в която България е водеща в Източна Европа“, посочи доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той отдаде специална почит на Кристина Ангелова – дългогодишен директор на Центъра за подводна археология, допринесла значително за неговото съхранение и развитие. „Тази изложба осъществява нейната мечта – да представим пред света подводното културно наследство на България с подкрепата на ЮНЕСКО“, каза доц. Попов.
В рамките на програмата предстои и специална вечер, посветена на подводната археологи, с участието на д-р Найден Прахов – директор на Центъра за подводна археология в Созопол. България вече е подала официална кандидатура центърът да бъде признат за институция от Категория 2 под егидата на ЮНЕСКО – стъпка, която ще утвърди международното научно лидерство на страната ни в тази област.
