Редовните археологически проучвания в местността Балък дере край Ивайловград доразкриха през току-що приключилия археологически сезон езически храм, за който се смяташе, че е започнал да функционира през III век, съобщават от Националния исторически музей. Откритите находки през годините даваха основание на изследователите да смятат, че комплексът, изграден на р. Арда, е бил много важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия. Откритията през сезон 2026-а потвърдиха предположенията и доказаха, че животът в местността Балък дере през Античността е организиран около дейността на храмовия комплекс, изтъкват от екипа на Ивайло Кънев – главен уредник в НИМ и ръководител на разкопките, финансирани изцяло по проект към Министерството на културата и подкрепяни активното от Община Ивайловград.
Религиозните промени в Римската империя от средата на IV до първата половина на V век са засегнали пряко религиозния център в местността Балък дере. Промените се свързват с постепенното утвърждаване на християнството и окончателното му налагане като единствена официална религия на империята чрез едикта на император Теодосий Велики от 392 г. Проучването на отделните културни пластове на крепостта ясно илюстрира, че в храма езическите практики са продължили въпреки официалните власти и тяхното разкриване е довело до жестоки санкции, свързани с пълното опожаряване на комплекса в средата на V век и опит да се заличи споменът за великите тракийски богове, посочват от НИМ.
Откритият храм е с обща дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток-северозапад. Той се състои от три помещения, свързани чрез входове. В най-голямото е разположен олтарът, в средното – жертвеникът, а третото е предназначено за съхранение на даровете. Изключително впечатляващо е разположението на тези структурни елементи в една линия. Според археолозите именно тази особеност придава на откритието съществена научна стойност. Тук за първи път в археологическата практика присъстват всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в едно пространство в градска среда през Античността до V век. По този начин откритието се нарежда сред значимите постижения в археологическите изследвания на античната религиозна архитектура и допринася за по-задълбоченото разбиране на нейното развитие през Късната античност, коментират специалистите от НИМ.
Мраморен релеф насочва към почиатните божества
Важна следа към предназначението на храма дава откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела. Според изследователите подобна комбинация от изображения – на трите нимфи и Кибела в една композиция, се среща за първи път. Находката поставя акцент върху възможната връзка между храма и култовете към тези божества и открива нови възможности за изследване на религиозните представи в региона.
Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дават наличието на воден канал около целия храм и близостта на река Арда. Тези особености подхранват хипотезата, че на мястото е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.
Въз основа на архитектурните особености, хронологията, мраморния релеф и връзката с водата изследователите допускат, че разкритият в местността Балък дере храм може да е един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Това научно предположение придава особено значение на откритието, свидетелстващо за продължаването на традиционните култови практики и тяхната устойчивост в период на репресии срещу всеки, дръзнал да се противопостави на утвърждаващото се християнство като единствена официална религия в Римската империя.
Находките от Балък дере обогатяват познанията за култовата архитектура и религиозните вярвания в Западна Тракия през Късната античност и очертават нови перспективи пред бъдещите археологически проучвания, категорични са от НИМ.
