76-ият кинофестивал в германската столица беше открит в присъствието на федералния министър на културата и кмета на Берлин, но и двамата не получиха достъп до сцената. Тя беше запазена за директорката на "Берлинале", облечена в модерна версия на японско кимоно, което беше подсказване за силната азиатска ориентация на тазгодишното издание. Тове беше потвърдено и от преобладаващите представители на този континент (от Непал, Индия, Корея и Япония) в състава на международното жури, председателствано от Вим Вендерс. Може би най-категоричният знак все пак беше почетната "Златна мечка" за цялостно творчество, с която беше отличена за своята близо 40-годишна филмова кариера родената в Малайзия актриса от китайски произход, известна на света като Мишел Йео. Тя стана популярна с ролите си в хонконгски екшъни от началото на 1990-те, като момиче на Бонд във "Винаги ще има утре" (1997), жена войн от "Тигър и дракон" (2000) и носителка на "Оскар" за ролята си във "Всичко навсякъде изведнъж" (2024). Речта с мотивите за нейното награждаване произнесе миналогодишният носител на "Оскар" за "Анора" Шон Бейкър, заснел наскоро късометражния филм с нейно участие "Сандивара", който ще има премиера в Берлин.
Доказателство, че "Берлинале" е от големите световни фестивали, които най-радикално прекрояват географските приоритети на съвременното кино, беше и филмът на откриването. Това бе "Няма добри мъже" (No Good Men), първият филм от Афганистан и то на жена режисьор, с който се открива подобен реномиран филмов форум. Той е дело на режисьорката Шахрбану Садат, която е написала също така сценария и изпълнява главната роля. Тя не е непознато име за големите фестивали, печелила е с дебюта си ("Вълк и овца") през 2016-а наградата от Петнайсетдневката на режисьорите в Кан, където е показан и следващият ѝ филм "Сиропиталището" (2019). Всички те разказват истории от афганистанската провинция, за разлика от най-новия, в който място на действие е голям обществен тв канал в Кабул в последните седмици преди изтеглянето на американските и германските войски и повторното завземане на властта от талибаните. Главната героиня Нару е операторка и фотографка, която се бори за професионално признание в един бранш, доминиран от мъже, както и за независимост и уважение от собствения съпруг. За по-малко от 2 часа "Няма добри мъже" показва изключително широка панорама от живота и проблемите на афганското общество, както неговата тотална неспособност, независимо от уж демократичното си правителство, да преодолее корупцията и средновековното отношение към жените. В крайна сметка сюжетът успява все пак да открие поне един добър мъж сред колегите на главната героиня. Именно той ѝ помага да напусне страната заедно с невръстния си син, като ѝ отстъпва мястото си в американския транспортен самолет, който отвежда последната група бежанци, търсещи спасение от режима на талибаните. Филмът успява с лекота и отказ от всякаква претенция да балансира сериозните теми с хумор, романтична комедия и мелодрама. Той е копродукция на Германия, Франция, Дания, Норвегия и Афганистан и е представен в най-реномираната извънконкурсна програма "Берлинале спешъл". Макар и заснет изцяло на допълнително декорирани локации в различни области на Германия, смесени с документални кадри от улиците, площадите и пазарите на Кабул, "Няма добри мъже" успява да предаде впечатляващо атмосферата на афганистанската столица. Това постижение се дължи до голяма степен на вдъхновения актьорски състав, включващ до последния статист афганистански артисти, живеещи в емиграция.
Независимо че в речите на откриване нямаше нито дума за политика, явно градусът на политическите послания от екрана на "Берлинале" ще бъде и тази година все така висок.
