Медия без
политическа реклама

Берлинале 2024: Ще надмогне ли изкуството политиката?

Берлинале
Беренис Бежо, Гаел Гарсия Бернал и Ренате Рейнсве са звездите в Another End на италианеца Пиеро Месина.

По-малко от седмица остава до началото на 74-ия кинофестивал в Берлин (15.-25 февруари) и германската столица вече се настройва на фестивална вълна. Празникът на откриването обаче със сигурност ще бъде помрачен от поредното политическо усложнение. Подписка на няколкостотин филмови дейци обвинява ръководството на форума заради поканите за церемонията по откриването, изпратени до представители на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Обществената реакция срещу нея се изостри значително след като журналистическо разследване разкри тайните плановете на тази организация да проведе насилствена масова депортация на мигранти. Обяснението от офиса на фестивала беше, че поканата е част от протокола, който се отнася до всички партии със законно избрани представители в Бундестага и в сената на Берлин. То беше допълнено от декларация, осъждаща всички форми на етническа и расова омраза, на които се основава фразеологията и политиката на АзГ. В нея изрично се подчертава, че „хора, включително и законно избрани представители на партии, които действат с противоречие с фундаменталните демократично ценности, са нежелани на Берлинале“. В крайна сметка седмица преди церемонията поканите бяха официално оттеглени. 

В същото време известната вече до последния си детайл състезателна програма обещава доста по-вълнуващи кинопреживявания в сравнение с предишните няколко издания на Берлинале. Правят впечатление поредица чисто жанрови филми – трилъри, мелодрами, една „научна“ фантастика, няколко „почти“ комедии. Показателни са обаче определени приоритети по отношение географията, езика и националната определеност на 19-те конкурсни заглавия: 2/3 от тях произхождат от Франция и Германия или са копродукции с тези страни, два са италиански (единият в копродукция с Швейцария), 2 - американски (единият на мексикански режисьор), 1 е скандинавски (копродукция на Дания и Швеция), 1 е копродукция на Белгия и Ирландия, и 1 – от Република Корея. При режисьорските имена доминацията на западноевропейската филмова индустрия не е толкова масирана, те са „само“ 10, а в списъка редом с тях присъства по един автор, роден в Русия, САЩ, Мексико, Доминиканската република, Иран, Мавритания, Тунис, Непал и Република Корея. Сред филмите от състезателната програма изцяло отсъстват произведени в Източна Европа, Близкия Изток, Южна Америка или Австралия, включително и от големи филмови страни като Полша, Испания или Япония.

Затова пък Африка присъства в сюжетите на три филма, а Азия – в четири. Латинска Америка е представена от историята за хипопотамчето Пепе, което е „разказвач“ в едноименния филм за отвеждането му в частния зоопарк на Пабло Ескобар. Въобще транснационалното като елемент от сюжета, от производственото или творческо сътрудничество е една от доминиращите характеристики на 74-ото Берлинале. Така например главните роли в чисто италиански филм с английското заглавие Another End („Друг край“) се изпълняват от мексиканеца Гаел Гарсия Бернал и норвежката Ренате Рейнсве. В корейския „Нуждите на един пътешественик“ главната актриса е Изабел Юпер. „Кухнята“ на мексиканеца Алонсо Руизпаласиос, за трети път в конкурса на Берлинале, е екранизация на британска пиеса от 1950-те, пренесена в днешен Ню Йорк. В центъра на сюжета е драматичната любовна история на омъжена американка, сервитьорка в ресторант, и млад готвач, нелегален мексикански емигрант. От продуцентите на „Анатомия на едно падане“ е „Чужд език“ за френска тийнейджърка, пристигнала на езиков обмен в Германия и забъркала се в сложни отношения с местно момиче. В „Черен чай“, режисьорът от Мали Абдеррахман Сисако – роден в Мавритания, номиниран за „Оскар“ –, разказва историята на булка-беглец от Кот Д‘Ивоар (изпълнявана от френска чернокожа актриса), която емигрира в Китай и се влюбва в мениджър на фирма за износ на чай.

Сред другите реномирани режисьорски имена е Оливие Асаяс с „Извън времето“ за двама братя, кинорежисьор и музикален журналист, и отношенията с техните нови приятелки при завръщането в дома от детството им по време на локдауна през 2020. След дълго отсъствие в Берлин се завръща и един от най-високо ценените от кинокритиката френски автори Брюно Дюмон. В една саркастична и екстравагантна версия на „Междузвездни войни“, озаглавена „Империята“, той разказва за село в северна Франция, превърнало се в кърваво бойно поле за пребиваващи под прикритие извънземни рицари. Доста предизвикателно в съвременния контекст ще прозвучи и документалната драма от времето на Втората световна война „С любов, Ваша Хилде“ на най-известния съвременен берлински режисьор Андреас Дрезен. Тя разказва за семейство Ханс и Хилде Копи, легендарни членове на нелегалната просъветска антифашистка група “Червения оркестър“, екзекутирани от нацистите.

Дори в историите от миналото Берлинале търси провокацията към днешния ден. Филмите, които присъстват в неговата програма нямат за цел да обслужват политиката, а да помагат за нейното разбиране и промяна, насочена към по-добро бъдеще на Европа и целия съвременен свят.

Ключови думи:

Берлинале

Още по темата