Шпионски трилър със сатиричен привкус или сатирична драма из шпионското житие-битие в разгара на Студената война – за неизбежните агенти, възможните двойни агенти и предполагаемите тройно преплитащи се в мисията им интереси, по-големи от самите тях. Това е новият спектакъл „Бул териер“ на Народния театър – авторски проект на режисьора Боил Банов и творческата му половинка, журналистката Ива Петрони, обединени под името Two Seagulls. Създаден по далечно вдъхновение от романа „Конформистът“ на Алберто Моравия, визиращ възхода на фашизма в Италия, „Бул териер“ някак по-скоро навява усещането за произведение от или за Георги Марков, или за един дегероизиран Емил Боев – вездесъщия разузнавач от повестите на Богомил Райнов, изобщо за нещо бул…гаро и родно. Което не искам да кажа, че е недостатък, напротив.
…Един все още млад наш фоторепортер (Евгени Будинов) е командирован за месец във френската столица за Дните на българската музика в Париж. Първото нещо, което предприема в страната на Де Гол, е да посети някогашния си главен редактор (Христо Мутафчиев), успял години по-рано да избяга на Запад. Защо точно него ли? Защото навремето, за разлика от повечето закостенели в идеологията соц ментори, е съумял да му създаде по-широк кръгозор и по-различен поглед към света. Поне така казва Виктор на чистосърдечната си съпруга Ема (София Бобчева), която го придружава в първото му излизане отвъд Желязната завеса. Много скоро обаче става ясно, че нито Виктор е само и просто журналист на екскурзия, нито бившият му шеф Александър е само и просто един интелигентен късметлия, отървал се от мракобесната система на Източния блок и устроил се добре в странство с разкошен дом и красива жена.
Действието е фиксирано в 1975-а и диалогът, както и острите завои в развитието на ситуацията, с по няколко щриха, забавно и небъбриво, рисуват много от реалните особеностите на онова „оловно време“. И рискованите, осеяни сякаш с натрошени стъкла житейски кръстопътища, които изискват от хората да направят съдбовен избор. А избор/изход винаги има – дори да е фатален. Останалото е светски разговор, в който героинята на София Бобчева – невероятен комедиен талант зад външността на „банална“ блондинка, буквално ще открадне шоуто от останалите. Нейният персонаж е и най-интересно разработен, с невероятни изблици на безобидна простащинка и тежък еснафлък, на (привиден) детски наивитет и генетично заложен, чисто женски прагматизъм. И с една голяма тайна. Съпругът ѝ е по-семпло скроен, но и той не е като монолитен гранитен блок – макар да е още в плен на тогавашните партийни заблуди, макар да е конформист и кариерист, той все пак не е лишен от порива да остане свестен човек в менгемето на ръководещата го Държавна сигурност. Александър – лидерът на опозицията в емиграция, постепенно се разгръща като личност духовна и с кауза. А това прави някак си необоснована натуралистичната консумация на печено пиле в началото на представлението и дори преди то да започне, с което господинът кара гостите от България да се чувстват неловко в импровизираната чакалня в преддверието на дома му. Красивата му съпруга Катрин (Гергана Плетньова), с аура на типична френска femme fatale, а всъщност потомка на белогвардейци, може би също ще се окаже скрита лимонка. Дали Гергана Плетньова е поканена като гост-актриса от театъра на Армията заради белогвардейските ѝ корени? И дали Александър през цялото време трябва да седи в креслото и да се подпира на елегантен бастун заради двигателните затруднения на страхотния Христо Мутафчиев?... Било ли е нужно? Човекът на ДС (Христо Терзиев с роля куршум) е ясен.
Сценографията на Юлияна Войкова-Найман и светлинният дизайн разчленяват камерната сцена на няколко пространства за целите на постановката: преддверие, хол, дневна, тераса, авеню… А самият спектакъл успява да докосне и „визуализира“ вербално някои от доминантните особености на епохата: лекия културен шок при първите съприкосновения на източния човек със западния модел, сблъсъка на противоположни идеологически системи и житейски принципи, наличието на реална опозиция зад граница, шпиономанията и повсеместното дебнене, дори между най-близки… Онези, които са живели малко и в 70-те, наистина се чувстват при автентичните си спомени от 70-те. И това вероятно е достойнство на постановката. Седемдесетарското е много истинско. Обаче въпреки заявените амбиции да говори за днешния ден и „да изгради хипотеза за бъдещето, което вече е тук“, спектакълът като че ли си остава при 70-те – една почтена и поучителна хроника на времето. Иска ни се да вярваме, че тия страници от близкото минало най-сетне вече сме ги прочели, осмислили и затворили.
Драматург на постановката е Мирела Иванова. Следващите представления на „Бул териер“ на Камерна сцена в Народния театър „Иван Вазов“ са на 11 и 17 февруари.
