Медия без
политическа реклама

Звездата на Маргарита Стойкова изгря над Берлинале

19-годишната актриса от "Диада" бе наградена заедно с още девет млади европейски надежди

Маргарита Стойкова на церемонията в "Берлинале паласт"

19-годишната Маргарита Стойкова от българския филм "Диада" бе отличена снощи на Берлинале с наградата European Shooting Star. Заедно с още девет млади надежди на европейското кино дебютантката, която изигра главната роля във филма на Яна Титова, бе представена пред международната преса, индустрия и публика с подкрепата на програма "Медиа" – Творческа Европа на Европейския съюз.

"Ще се видим на Оскарите", пошегува се Маргарита в краткото си слово на сцената, в което благодари на родителите си, на режисьорката на "Диада" Яна Титова и нейния съпруг и продуцент Алек Алексиев, както и на Националния филмов център.

Събитието е сред акцентите в програмата на 74-ото издание на Берлинале. "Европейски изгряващи звезди" е най-старата и ефективна паневропейска инициатива за промотиране на талантливи млади актьори и актриси. Сред надеждите на киното, представени от първото издание преди близо 30 години досега, откриваме Кери Мълиган, Даниел Крейг, лауреатките на "Оскар" Рейчъл Вайс и Алисия Викандер, Риз Ахмед, Джордж Маккей, Алба Рорвахер. С отличието са удостоявани и две български актриси - Ирина Апостолова и Весела Казакова.

Маргарита Стойкова е най-младата сред седемте актриси и тримата актьори, избрани тази година. Журито на European Shooting Stars отбелязва нейното безстрашие като актриса, "изобразяваща многостранен образ по изключителен начин – първоначално несимпатичен герой, който постепенно разкрива своите пластове на крехкост". Останалите са Сузи Бемба (Франция, партньорка на Ема Стоун в "Клети създания" на Йоргос Лантимос), Валентина Беле (Италия, "Ферари" на Майкъл Ман), Камила Уржедовска (Полша), Тибо Думс (Белгия), Саломе Демурия (Грузия), Катарина Старк (Германия), Еана Хардвике (Ирландия), Джугаш Гринис (Литва) и Аста Камма Аугуст (Швеция).

Любопитен факт от историята на Маргарита Стойкова е, че през 2023 г., малко преди премиерата на "Диада", тя кандидатства в НАТФИЗ и не бе одобрена от изпитната комисия. Но пък ето, Берлинале я оцени.

Междувременно в "Берлинале паласт" продължава да се разгръща и конкурсната програма. Може би е пост-ковид ефект, може да е реакцията на обърканото международно положение, но отдавна в нея не са присъствали толкова любовни истории. Почти всеки от игралните филми, представени досега, предлага сюжет, в който традиционните хетеросексуални отношения са канавата, върху която се представят някои от най-острите проблеми на съвременния свят. Така например в иранския "Любимата ми торта" самотна възрастна жена, тъгуваща по свободата от времето на нейната младост преди ислямската революция, кани в дома си възрастен таксиметров шофьор, нарушавайки всички норми на крайния мюсюлмански морал. Ситуациите във филма са ежедневни, типични за мелодрамата и романтичната комедия, но разгърнати на фона на едно общество, тотално подвластно на религиозния фундаментализъм, разобличават напълно неговата антихуманност. Доказателство, че иранските власти правилно са разчели подривността на посланието, е забраната авторите на филма да пътуват в чужбина.

По-обстойно е разгърнат конфликтът между любовта и насилието на държавата в германския "С любов, Ваша Хилдe" на режисьора Андреас Дрезен. Той разказва за млада жена от времето на нацизма, която заради любимия си става част от нелегална група, разпространяваща позиви срещу режима на Хитлер и опитваща да поддържа радиовръзка с Москва. Наказанието на властта е несъразмерно жестоко и, независимо че в затвора Хилде ражда син от съпруга си, тя не избягва смъртта на гилотината. Филмът ревизира както официалната западногерманска, така и комунистическата пропаганда, изобразявайки групата млади хора нито като предатели, нито като герои, а като наивни идеалисти, протестиращи срещу войната.

Подобни мотиви могат да се открият и в екстравагантната фантасмагория "Империята" на Брюно Дюмон, звучаща на моменти като скучна пародия на "Междузвездни войни". Филмът представя проекцията на един галактически конфликт между силите на светлината и на мрака, ситуирани сред обитателите на френски селце на атлантическия бряг. Местните представители на двете империи водят някаква абсурдна война помежду си, яздейки впрегатни коне и размахвайки от време на време джедайски мечове. В същото време лидерите на двете враждуващи групи – разведен рибар и млада жена – правят любов при всяка своя среща на полето.

В "Кухнята" на мексиканския режисьор Алонсо Ризопаласиос темата за неосъществимостта на любовта е представена в актуалния социален контекст на емиграцията от глобалния Юг към богатия Север. Виртуозно хореографираният хаос в кухнята на популярен нюйоркски ресторант постепенно се разкрива като метафора за безизходицата на човека в съвременния капитализъм.

В по-изявен екзистенциално-психологически план любовните отношения са интерпретирани от американския режисьор Аарън Шимбърг в "Един различен човек". Той разказва историята на Едуард, страдащ от неврофиброматоза, причиняваща значителни деформации на лицето, който се опитва да пробие като актьор. Влюбва се в съседката си, начинаеща авторка на пиеси, и това го кара да се подложи на авангардна терапия, която тотално премахва физическите му дефектите. След време драматуржката започва репетиции на първата своя пиеса, в която е разказана историята за невъзможната любов на Ед. В първия момент младият мъж, претърпял пълна промяна и приел нова самоличност, бива одобрен за ролята и става любовник на авторката. Неочаквано се появява обаче Осуалд, който също страда от неврофибраматоза, но това ни най-малко не влияе на самочувствието и творческата му реализация. Той измества истинския Едуард както от главната роля в пиесата, така също от любовта на писателката.

Връх във философската интерпретацията на темата за любовта и смъртта предлага италианският режисьор Паоло Месина в Another End. В основата на научнофантастичния сюжет стои една терапевтична практика за смекчаване на болката от загубата на близък човек чрез пълно пренасяне на неговите спомени в съзнанието на друг човек, съгласил се за ограничено време да изпълнява ролята на "заместител". Въпреки излишно усложнения сюжет филмът все пак постига определено въздействие. Той стимулира публиката да разсъждава за ефективното преодоляване на скръбта, за възможността да бъде симулирано духовното присъствие, макар и в друго тяло, на човека, когото сме обичали.

Още по темата