Липсата на средства и ограниченият достъп до културни събития са сред главните пречки пред участието на българите в културния живот, сочат данните от Индекс "Достъп до култура", представени днес от директора на "Обсерватория по икономика на културата" Диана Андреева и Янина Танева от "Фабрика за идеи". Отделните райони на страната трябва да имат различни политики в областта на културата, заключават авторките на изследването, което ежегодно проследява културното участие на нашите сънародници.
Основната причина за неучастие в културни събития в София е липсата на свободно време, а извън столицата – ограничените финансови средства. Диана Андреева посочи, че една четвърт от анкетираните българи казват, че нямат достъп до подобни събития. По думите ѝ транспортните затруднения оказват влияние, а липсата на културни прояви в учебните заведения води до незаинтересованост сред младите хора. "И това е един драматичен проблем за хора, които могат да увеличават своите доходи, но нямат представа и изграден вкус за участие в културните дейности", уточни Андреева.
Все пак в тазгодишното изследване "Достъп до култура" има и някои позитивни тенденции.
През изминалата 2025 г. най-посещавани от българите са били историческите забележителности. Близо 65% са посетили подобна забележителност поне веднъж за последните 12 месеца. Второто най-посещавано място, където може да имат достъп до вид култура, са заведенията с жива музика, които са посетени поне веднъж през изминалата година от 60.2 на сто от българите.
За сметка на това в библиотека и тази година не са стъпили 68.8%, а опера или балет 81.6%. На театър нито веднъж не са били 58.5% от хората, а на изложба или музей – 54.2%. Концерти със съвременна поп, поп-фолк или народна музика не са посетили нито веднъж 61.6% от анкетираните, а фестивал или събор – 40.6%
Малко над половината българи са гледали филм на кино поне веднъж през последната година, докато само 23% от хората са посетили литературно събитие, сочат още данните. Показателите отчитат по-добри резултати в сравнение с последните няколко години, когато числата бяха дори още по-тревожни.
Бавно нарастват и читателите. 62.8% от анкетираните са прочели поне една книга през последните 12 месеца, докато преди година те са били 56.4%. Данните недвусмислено показват, че мъжете четат по-малко от жените. През 2025 г. 29.6% от жените не са прочели нито една книга, докато при мъжете – 44.5%. Средно читателите са прочели приблизително 9 заглавия през последната година.
Най-активни читатели се оказват хората между 40 и 49 години. 45.8% от младежите между 18 и 29 години не са прочели нито една книга, а сред пенсионерите – 50.7%.
Образованието е ключов фактор за активното четене. Само 8.7% от хората с висше образование не са прочели нито една книга за последната година, докато при българите със средно образование - близо половината. От хората с основно или по-ниско образование прочелите поне една книга са 16.7%.
Изследването показва, че хората в малките градове и селата четат значително по-малко от жителите на областните градове и София. Само 12% от столичаните не са разгърнали книга през последната година, а в областните градове този процент е 30.8. Близо половината от жителите в малките градове (46.8%) обаче не са прочели нито една книга, а в селата – 63% от хората.
Изследването показва, че липсата на време се оказва все по-важен фактор хората да не посещават културни събития. Основната спънка за културно участие продължава да бъде финансовата, но ако през 2022 г. 54.4% от българите не посещават събития, защото е скъпо, то през 2025 г. този дял е намлял до 38.2%. Същевременно заради липса на свободно време 35.3% от анкетираните не ходят на театър, изложби или музеи.
Третият най-често даван отговор е липсата на достъп. Най-сериозен проблем с достъпа до култура имат хората в малките градове и селата. В градчетата 41.2% от жителите не посещават културни събития – заради липсата им. В селата на първо място това се случва заради цените (41.6%), но вторият най-чест отговор е липса на достъп (28.5%).
За младежите парите и свободното време са с почти изравнени показатели, докато за възрастните липсата на време е най-голямото препятствие. Според Янина Танева и Диана Андреева ключово е да се обърне внимание на най-младите участници в културата. Едно отдавнашно предложение на организаторките на проучването е създаването на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26-годишна възраст. В тази група попадат около 1.3 млн. души у нас. Културният паспорт ще осигурява безплатен достъп до определен брой събития. Един такъв паспорт би струвал 50 евро, а държавата ще трябва да отделя 65 млн. евро всяка година, за да осигури най-младата публика с безплатни билети за културни събития, пресмятат те.
Предлага се още да се адресират териториалните дисбаланси на културните дейности и политики. Отбелязва се, че публичното финансиране на култура често се концентрира предимно върху организации и институции в столицата и големите градове, не достига и до определени уязвими социални групи.
На представянето на индекса днес присъстваха и няколко народни представители, сред които Антон Кутев от "Прогресивна България", Йорданка Фандъкова и Тома Биков от ГЕРБ.
Проучването е дело на "Алфа Рисърч" по поръчка на "Фабрика за идеи", Обсерваторията по икономика на културата и Асоциацията за развитие на София, с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.
