Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито веднъж. Това сочат данните от представителното социологическо изследване "Достъп до култура", обхващащо над 1000 души. Те бяха изнесени днес в "Гьоте институт" - София. Резултатите съобщиха Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, и Янина Танева от "Фабрика за идеи". Днес ще чуете данни, които са първи за България от изследване, което продължава три години, обяви Ломева.
Проучването показва, че 63% от хората не са били на театър нито веднъж, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет през 2024-а. През миналата година българинът средно е прочел 8-9 книги и това число постоянно намалява. През 2022-а броят прочетени книги за средностатистическия ни сънародник е бил между 9 и 10, отбелязват от екипа на проекта.
Сред причините за непосещаване на културни събития 40% от респондентите са посочили отговор "скъпо е", 37 на сто са отговорили, че нямат време, 25,4%, че нямат достъп (например живеят в населено място, в което не се провеждат такива), 16% са отговорили, че не харесват културни събития. 13,7% отговарят с "Нямам компания", а 3,8% са избрали отговора "Друго".
Янина Танева отбеляза, че изследването се прави вече трета година и е под наслов "Индекс право на култура", който измерва какви са спънките, от какъв характер са, така че да може да бъдат адресирани. Диана Андреева-Попйорданова на свой ред припомни, че сред препоръките, които отправят за промяна на тези данни и тенденции, е "културен паспорт" за лица от 6 до 26 години за културни дейности. Това са около 1 милион и 300 хиляди души. Сред решенията, които се предлагат, са и транспортни ваучери на хората от малки населени места, за да стигат до градове с културни събития.
"Извън политическите дитирамби на 24 май, проблемите в културата се натрупват в последните години", заяви Андреева-Попйорданова пред БНР тази сутрин. Причината за негативната тенденция, според нея, се корени в кратките управления и липсата на дългосрочна и краткосрочна политика. Към момента за култура се разпределят 0,53% от БВП, като от години борбата е за достигане на 1%, алармира тя.
Предстои още една такава дискусия, където ще бъдат представени данните от изследването само за София. Националното представително социологическо изследване "Достъп до култура" се организира от "Фабрика за идеи" заедно с Обсерватория по икономика на културата – в партньорство и с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София, и е осъществено от социологическа агенция "Алфа рисърч".
Данните от 2023 г. бяха една идея по-оптимистични само по отношение на четенето, като повечето показатели остават сходни. През нея 40% от българите не са отворили книга, 62,6% не са били на театър, а 61% - на кино. Цели 82,5% не са посетили концерт за класическа музика, опера или балет. Единствената културна активност, която се е повишила през 2024 г., е посещението на кино с около 5% - много вероятно заради невиждания интерес към филма "Гунди".
В паралелно изследване, публикувано обаче от НСИ през май м.г., се съобщава за забележителен ръст на културния живот. Според данните от него посещенията в театри, кина и музеи бележат ръст между 15 и 30% през 2023-та в сравнение с 2022 г.
