Десет дни след 93-тия си рожден ден си отиде големият рицар на българския театър Асен Шопов. Скръбната вест съобщиха от Съюза на артистите в България.
"На 93 години ни е напуснал един от най-големите мъдреци в нашето съвремие. Голям творец, който не просто правеше театър, той го живееше с аристократично достойнство и непоколебима вяра в смисъла. За всички нас в Съюза на артистите в България, Асен беше символ на епоха, учител по мярка и човек, който знаеше как да превръща сцената в катедрала. Благодарим ти за уроците, за мащаба и за споделената светлина, Маестро! Пътят ти към вечните сцени е осветен от обичта и аплодисментите на поколения българи. Поклон пред светлата ти памет!", написаха от САБ.
Шопов е роден на 16 февруари 1933 г. в пловдивското село Брестовица. Завършва гимназия в Пловдив, където още на 15-годишна възраст поставя със свои съученици "Разбойници" от Шилер. Оттогава датира голямата му любов към немския поет и драматург - в театралата си кариера е поставял пет пъти неговата "Мария Стюарт" и девет пъти "Коварство и любов".
През 1956 г. завършва актьорско майсторство, а през 1962 г. режисура при проф. Моис Бениеш във ВИТИЗ заедно с Георги Черкелов, Никола Гълъбов, Иван Андонов и Анани Явашев. Започва кариерата си като актьор в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, където играе от 1956 г. до 1958 г., а от 1958 г. до 1960 г. е на сцената на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" в София. През 1960 г. печели конкурс за кинорежисура в Москва, но не заминава.
Последователно е режисьор в Драматичните театри в Димитровград, в Хасково, във Военния театър в София, в Бургас, в Народния театър "Иван Вазов", в Драматичен театър - Пловдив, в "Театър 199". В дългата си кариера Шопов поставя на сцена над 150 постановки, сред които: "Осъдени души", "Сън в лятна нощ", "Хамлет", "Време разделно", "Нощем с белите коне", "Тайната вечеря на Дякона Левски", "Величието и падението на Стефан Стамболов", "Коварство и любов" и други.
Носител е на наградите "Златна роза" (1974 г.), "Аскеер" (2003 г. и 2012 г.), "Икар" (2022 г., за цялостно творчество). Печели "Сребърен леопард" от кинофестивала в Локарно, Швейцария, за режисьорския си дебют с филма "Вечни времена" през 1975 г. Режисьор е и на още един игрален филм - "Инструмент ли е гайдата?", 1978 г.
През 2013 г. получава Орден "Св. св. Кирил и Методий" I степен "за големите му заслуги в областта на културата и изкуството", а на 17 септември 2022 г. на тържествена сесия на Столичния общински съвет е удостоен със званието Почетен гражданин на София.
