На 98 години почина поетът Найден Вълчев, съобщи неговият внук Филип Вълчев. Той е автор на една от най-популярните български песни "Една българска роза".
Найден Вълчев създава стиховете през 1968 г. за 9-ия Младежки фестивал в София, но комисия ги отхвърля. През 1970 г. композиторът Димитър Вълчев пише за три дни музика към текста му и предлага да участват с песента в "Златния Орфей". Тя е изпълнена от певицата Паша Христова и печели първа награда на фестивала. През 2000 г. "Една българска роза" е обявена за песен на XX век.
YouTubeБългарският поет, писател и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на учител. Основното си образование завършва в родното си село, а средното - в Плевенската мъжка гимназия, където прави и първите си поетически опити. През 1951 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не практикува професията си, защото се отдава на литературата.
За първи път публикува свои творби във в. "Лос" през 1946 г. Докато е в казармата пише стихове, посветени на войнишкото всекидневие, които издава в първата си стихосбирка "На южната граница", която излиза през 1953 г.
През периода 1954 - 1955 г. работи като редактор в сп. "Български воин" и в. "Народна армия", от 1956 г. до 1983 г. - в сп."Септември", от 1983 г. до 1988 г. - в сп. "Съвременник", а от 1988 г. до 1989 г. е главен редактор на сп. "Дарители". От 1996 г. до 1997 г. е културно аташе в посолството на България в Минск, Беларус. Найден Вълчев е бил член на Съюза на българските писатели, а през 1983 г. е избран за председател на секция "Поезия" на съюза.
Найден Вълчев е автор на стихосбирките "На южната граница" (1953), "Тиха победа" (1954), "Малка повест" (1956), "Пъстра палитра" (1960), "Химни и повести" (1964), "Люлякова вечер" (1968), "Лунапарк" (1970), "Синьо цвете, влак, жена" (1975), "Златен август" (1977), "Северна светлина" (1965), "Зърна за посев“ (1976), "Златен август" (1977), "Две снежинки" (1980), "Написано кленов лист" (1984), "Гигантски слалом" (1986), Избрани произведения в 2 тома (1987), "Младата луна и старата луна" (2001), "Рай за грешни" (2003), "През три води преплавено" (2004), "Една българска роза""(Избрани стихотворения, 2013).
В пет книги, наречени "Попътни срещи“, издадени между 2007 г. и 2016 г., Найден Вълчев разказва в есеистично биографични четива за Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Панчо Владигеров, Христо Радевски, Валери Петров, Станка Пенчева, Веселин Ханчев, Иван Радоев, Лиана Даскалова, Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Тодор Попов, Димчо Дебелянов, Георги Райчев, Димитър Талев, Елиас Канети, Николай Лилиев и др.
През 2022 г. по повод 95-ата му годишнина е издадена стихосбирката му "Лебед". За нея Найден Вълчев казва: "Така се казва последното ми стихотворение от 2022 г. То не е посветено на никого, но инвенцията води към лебедова песен. Включено е и първото ми стихотворение от 1952 г. "На границата щъркели прелитат" от войнишките ми стихове. Това са 70 години стихове."
Част от поетичното творчество на Найден Вълчев е посветено на децата, като пише под псевдонима Чик Чирик. Това са стихосбирките "Българска земя" (1963), "Звъни звънче" (1968), "Фото Есперанто" (1983), "Жълъдче със шапка" (2004) и др.
Найден Вълчев е сред създателите на Съюза на преводачите в България и негов председател от 11 март 1989 г. до 2 март 1991 г. Превел е книги със стихове на Александър Пушкин, Адам Мицкевич, Михаил Лермонтов, Сергей Есенин, Роберт Рождественски, Бела Ахмадулина и др.
Написал е текстовете на редица популярни песни. Освен "Една българска роза", по негови стихове са създадени "Голяма песен", "Младежки марш", "Тиха вечер", "Аз те чаках", "Ние сме на всеки километър", "Кажи коя е тъмната жена", "Синя вечер", "Някога, но не сега" по музика на композиторите Светослав Обретенов, Любомир Пипков, Филип Кутев, Константин Илиев, Тодор Попов, Йосиф Цанков, Петър Ступел, Атанас Бояджиев, Емил Георгиев, Тончо Русев, Митко Щерев и др.
Носител на многобройни награди и отличия, сред които орден "Св. св. Кирил и Методий" - I ст. (2013) и "Златен век" с огърлие (2017).
