Едва ли някой се е съмнявал, че Диана Добрева – майсторката на изящната трагика в българския театър, ще е добра и в комедията. Сега обаче това може и нагледно да се провери със спектакъла „Сън в лятна нощ“ от Уилям Шекспир в Младежкия, където известната режисьорка за първи път поставя. Истината е, че в забележителната си кариера, започнала през 2006-а с „Медея“, Добрева не се е занимавала със същинска комедия, като изключим някои от миниатюрите в нейния подбор на новели за „Декамерон“ в театър „Българска армия“. Още помним техния искрящо-пиперен хумор…
Някъде се твърди, че „Сън в лятна нощ“ е най-често поставяната по света пиеса на Шекспир. Аз лично дълбоко се съмнявам в това, че тя изпреварва интереса към всяка от „петокнижието“ на великите му трагедии – „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“, „Макбет“, а ако става дума само за комедии – то по-скоро ще да е „Дванайсета нощ“… Така или иначе, тази сравнително ранна драматургична творба на Барда не е сред дежурните класики, лансирани активно на столична сцена в последните години, но прочитът на Добрева компенсира тази оскъдица, като я представя във възможната й пълнота – и като лекокрила игра на случайността, и като дълбок екзистенциално-философски размисъл.
Още в една от първите картини, в която владетелят на Атина Тезей (Светослав Добрев) и пленената от него кралица на амазонките Хиполита (Гергана Христова) уговарят сватбата си, мощен комедиен заряд избухва на сцената и овладява залата. Парадоксално, най-голямата заслуга да е толкова смешно не е на Шекспир, а на Александър Секулов – коронния „либретист“ на Добрева и тук неин съавтор в сценичната версия. Той е интегрирал такива диалози в тъканта на текста, които звучат по шекспировски, но разкриват модерни настроения: дамата, например, е достатъчно отегчена от вечната необходимост да се състезава в живота, но сякаш не е в състояние да се откаже от контрола, който упражнява върху хората и нещата. А Гергана Христова е просто разкошна комедийна актриса, която ни се иска да гледаме повече и повече…
Изобщо „Сън в лятна нощ“ на Диана Добрева е доста актьорски спектакъл, в който тя сякаш е смекчила неизбежното „режисьорско его“, избухващо в пищни визуални открития, в името на актьорската изява и изкристализирането на идеите. Тук всеки от основните персонажи има своята ария (или няколко), в които е в центъра на вниманието: и влюбените девойки Хермия и Елена (атрактивни превъплъщения на Александра Свиленова и Рая Пеева), чиито любовен статус полюсно се променя с (не)случайната намеса на висши сили; и пакостливият дух Пък, който разменя любовния успех на едната със сърдечните неволи на другата (завърналият се в трупата на Младежкия театър Севар Иванов) и неговата елфическа другарка (Антония Кундакова). Особено коронясани са от режисьорска ръка кралят и кралицата на елфите Оберон и Титания, които с всички средства си оспорват кой да има едно малко индусче (което се появява като кукла) в свитата си: те са Георги Гоцин и великолепната Койна Русева, която тук изненадващо слага юзди на мощната си актьорска природа, докато се преструва или е в състоянието на „хрисима“ влюбена. Не е пренебрегнато и магарето (актьорът Кирил Недков), в което тя съзира всички земни и неземни прелести, докато е под въздействие на магичните капки, но пък и то не е обикновено магаре…
Зад приказната образност на фантастичната история, в постановката на Диана Добрева много добре, струва ми се, се откроява и екзистенциално-философският еквивалент на случващото се с непринудена веселост в света и в човешката природа: как нищожни поводи могат да доведат до потенциално оргомни вражди между личности (и царства), колко е несигурна трайността на чувствата, колко крехки са хармонията и щастието в любовта, как понякога важните неща не са в собствените ни ръце и не зависят от собствените ни желания. И все пак, както знаем от друга Шекспирова комедия, добрият край оправя всичко, или всичко е добре, щом свършва добре…
Специално в този „Сън в лятна нощ“ има и още един много силен план – на актьорите в сюжета, също осъвременен и интелигентно побългарен от Секулов в унисон с родната театрална действителност. Театралната трупа от непрофесионалисти, която е поканена да забавлява гостите на височайшата сватба, е не най-добрата в пределите на княжеството, а най-евтината за управляващите. Някои от артистите пък са податливи на конформизъм и служене на властта. В историята за Пирам и Тизба – онзи „театър в театъра“, който те ще покажат, могат да се усетят иронични препратки към „Хамлет“, към „Ромео и Жулиета“. В крайна сметка, въпреки прокрадналата се към финала драматично-трагична нотка, хуморът побеждава с фантазия и видения като от прекрасни сънища. Ненапразно самата Диана Добрева споделя, че спектакълът празнува театъра, като поклон към неговата креативност и вълшебство.
В „Сън в лятна нощ“ участват общо 22-ма актьори – освен споменатите, още Ангелина Славова, Вихър Стойчев, Стефан Додуров, Теодор Ненов, Зорница Маринкова, Ния Кръстева, Ахмед Юмер и др. Сценографията е на Мира Каланова, великолепните костюми са проектирани от Марина Райчинова, хореографията е на Деян Георгиев. Композитор е Петя Диманова, звуков дизайн – Явор Карагитлиев. Следващите представления са на 22 май, 18 и 27 юни.
