Животът и смъртта понякога си играят странни игри с хора и събития. По неведома прищявка на съдбата в деня, в който най-великият екранен Гетсби – Робърт Редфорд, си отиде от този свят, на българска сцена се роди Джей Гетсби на Рушен Видинлиев. Не че са съизмерими, но ни се ще да го смятаме за знак свише относно първия български спектакъл "Великият Гетсби" по романа на Франсис Скот Фицджералд, пресъздаващ провала на талантливия и свестен човек във време на духовна дезориентация и социални комплекси.
Младата режисьорка Елица Йовчева, която е и автор на драматизацията, поставя текста интелигентно и красиво, с чувствителни очи към извайването на психологическия типаж на героите и обществения бекграунд на историята, но не без доста голяма доза ирония към вълненията им, избягвайки възможната мелодрама за сметка на социалния подтекст на спектакъла. Който на моменти вместо като "американска трагедия" а-ха да зазвучи като сатира.
Немалък плюс на постановката по 100-годишния роман е това, че без насилствени намеси сякаш гледаме актуална хроника от днешния ден – от гонитбата на лесни пари и социално признание, през конформизма, отчуждението и самотата в лицемерния код на светско общуване, та чак до войната по пътищата, агресията, саморазправите. Първопричината, разбира се, е във висотата на литературния източник и в това, че светът твърде бавно се променя, но и в очевидно качествената работа на творческия екип върху концепцията да създаде произведение с усещането за "тук и сега".
"Рамката" на представлението е изградена като психотерапевтичен сеанс, в който разказвачът на събитията Ник Карауей (отличен през цялото време Теодор Ненов) се връща в своите спомени, за да преодолее потреса от загубата на един човек, когото, въпреки неговата противоречива същност, той е смятал за близък приятел и за най-стойностната личност сред тълпата празни индивиди, безделници и използвачи, които населяват общото им обкръжение.
Гетсби (Видинлиев) се появява на сцената по-късно, след като мълвата за мистериозния му възход отдавна го предшества. За него не се знае много, но много се говори – за прословутите му партита, за това, че е възпитаник на Оксфорд (което впоследствие ще се окаже не съвсем вярно) и за това, че се занимава с "разни неща", с някакви тайнствени сделки, свързани с верига кинкалерии, носещи му милиони (което също така впоследствие ще се изясни, че е класическа дейност извън закона).
Но Гетсби не е подложен на обществено порицание, напротив – той е на – макар и хлъзгав – пиедестал: той е харизматичен, щедър и воден от светлината на своята голяма любов. Всъщност, най-голямата илюзия.
Джей Гетсби е влюбен във втора братовчедка на Ник – Дейзи (Моника Иванова), омъжена за негов (на Ник) състудент от колежа. Тяхната връзка е разцъфтяла през войната (Първата световна), когато офицерската униформа на Гетсби го е легитимирала като равен с младежите от добри семейства и го е освобождавала от клеймото на неговия мизерен произход. След това обаче различията лъсват и съвсем естествено Дейзи се омъжва за заможния Том Бюканън. Така Джей Гетсби е тръгнал по обиколен, дълъг и таен път към нея: преди да се появи като нов човек в обществото, той за няколко години "изчезва" от интригантския му поглед, докато натрупа пари и придобие богато имение точно срещу семейния дом на Дейзи и Том...
Извън този бекграунд, загатнат в ретроспекциите, Джей Гетсби се впуска в действието, едновременно окрилен и обсебен от перспективите да спечели Дейзи, които е отглеждал прекалено дълго наред със своите илюзии за нея. В интерпретацията на Руши и Елица Гетсби е трогателно наивен в опитите да убеди сам себе си, че тя е чакала само него и е готова двамата да започнат нов живот. Той сякаш не си дава сметка, че обича не нея, а представата си за нея и за онова, което тя олицетворява, и не е в състояние да съзре колко е безлична и обикновена в действителност. Или пък може и да го знае, след като в кулминационния си монолог на Гетсби актьорът сякаш „коментира“ героя си с известно съчувствие... В крайна сметка Гетсби става жертва на мимикрията и безотговорността на Дейзи и на безразличието на света, в който те са култивирани.
Един от най-силните моменти в представлението е появата на г-н Гетс – бащата на Гетсби, научил от пресата за случилото се със сина му. В кратките фрази на този смачкан човечец, във великолепното изпълнение на Светослав Добрев, белязяно със сдържано достойнство, е синтезирана цялата философия на творбата – при други обстоятелства човек като Джей Гетсби би могъл да дърпа страната си напред. Но усещането, което остава, е единствено за прахосан на вятъра интелектуален и духовен потенциал.
... В биографията на Рушен (Руши) Видинлиев пише, че е изучавал театър и кино в Бристолския университет (и на други места). Той се справя прилично като екипен играч в дебюта си на сцената, като равностойна част от актьорски ансамбъл. Лошото е, че вместо да е харизматичният лидер в този ансамбъл, засега някак си "потъва" и се размива в него. И оставя водещата роля на Теодор Ненов. Много ярък образ изгражда Ярослава Павлова като Мъртъл, любовницата на Том Бюканън – тя прави героинята си чувствена и мелодраматична почти до вулгарност, но не преминава чертата. Стефан Додуров като съпруга й Джордж Уилсън също не остава незабелязан, макар и с малка роля. Участват още актьорите Венцеслав Димитров, Ния Кръстева, Мая Бабурска, Ангелина Славова, Кънчо Кънев, Виктория Георгиева, Десислава Стефанова, Йоанна Зиновиева, Ралица Николова, Екатерина Велева, Михаил Бонев.
Изключителна е музиката към спектакъла. И е много. Тя не възпроизвежда епохата на джаза в Ню Йорк от 20-те, а по-скоро коментира по изцяло модерен начин преживяванията на персонажите и извиква предчувствия за предстоящото да се случи в душите им. Неин автор е Владимир Ампов-Графа.
Драматизацията е по превода на Павел Боянов. Сценографията е на проф. Светослав Кокалов, костюмите са проектиарни от Александра Йотковска, видео дизайнът е на Петко Танчев, хореографията – на Стефания Георгиева. Следващите представления на "Великият Гетсби" са на 2 и 17 октомври.
