На 80-годишна възраст почина актрисата Елена Жандова, съобщи БТА, позовавайки се на нейни близки. Тя е дъщеря на един от класиците на съвременното българско кино – режисьора Захари Жандов („Земя“, „Отвъд хоризонта“, „Шибил“, „Птици долитат“, „Боянският майстор“ и др.). За по-възрастното поколение зрители Елена Жандова ще остане незабравима с ролята си в спектакъла „Здравей и сбогом“ от Атол Фюгард в края на 70-те в Театър 199. В тази модерна драма за отчуждение и травми от детството Жандова и младият Филип Трифонов си партнират в образите на сестра и брат самотници.
По тъжния повод портал kultura.bg публикува отново статията на драматурга Майя Праматарова от август, посветена на 80-годишнината на актрисата.
„Какво ли е да израснеш в дома на Захари Жандов – бай Захари, както мнозина наричат баща ѝ – знакова фигура на българското кино и на бохемска София. А майка ѝ Иванка Акрабова-Жандова е международно ценена изследователка и археоложка в областта на медиевистиката. Според Елена Жандова именно майка ѝ е дала първоначалния импулс на баща ѝ да тръгне към филма „Боянският майстор“ – майка ѝ е и автор на книгата „Боянската църква“. Захари Жандов снима само „истории, в които е влюбен“. И в това дъщерята прилича и на баща си, и на майка си, отдадени докрай на това, което истински ги вълнува. Домът им е широко отворен за хора на изкуството. Актьори, художници, композитори, кинаджии са чести гости там – Вера Недкова и Бенчо Обрешков, Любомир Пипков и Константин Илиев, Лео Конфорти и Катя Паскалева, Лазар Николов и Милчо Левиев… С Милчо Левиев се чуваха често по телефона, докато Елена живееше в Ню Йорк, на Атлантическия океан, а той на Тихия“, пише Праматарова.
Дружбата на Елена с Марта Коание, дългогодишна президентка на световната организация Международен театрален институт, допринася за развитието на българо-американските театрални отношения. Елена е благодарна на актьора Любомир Кабакчиев, тогава председател на Съюза на артистите в България, чието писмо бележи началото на това приятелство, разказва Майя Праматарова.
След като завършва ВИТИЗ в класа на Моис Бениеш и Апостол Карамитев, Жандова отива с група колеги първо в театъра в Сливен, а след това играе в Благоевград, Димитровград и Ямбол. Знакова за кариерата ѝ става постановката в Благоевградския драматичен театър, когато я канят за ролята на Хестер Смит в „Здравей и сбогом“ на Атол Фюгард. Елена вече е напуснала театъра, но много харесва текста на южноафриканския драматург. Режисьор е Ана Драганова, а сценограф – Георги Ножаров. Успехът е категоричен и заглавието става част от афиша на Театър 199.
През 1980 г. Елена се озовава в Ню Йорк и оттук насетне дълги години от живота ѝ са свързани с едни от най-авангардните театрални трупи. Още в първите дни след пристигането ѝ като своеобразен мост между минало и настояще е срещата ѝ с Атол Фюгард, провъзгласен само след няколко години за „най-великия действащ драматург в англоезичния свят“ (сп. „Тайм“, 1985). Всъщност мнозина от тези, с които тя работи тогава, днес вече са в театралните енциклопедии, посочва Праматарова. През уъркшопове Елена се запознава с метода на знаменития „Ливинг Тиатър“, основан от Джудит Малина и Джулиан Бек – пионери през 50-те и началото на 60-те години на миналия век в неконвенционалното представяне на текстовете на Пол Гудман и Гъртруд Стайн, Кокто, Брехт, Пирандело. Когато българката се присъединява към трупата, тя се включва в процеса по разработване на нови актьорски техники, които дават възможност на публиката да репетира заедно с актьорите и да се включва в действието на сцената. Участва и в спектакли на „Ливинг Тиатър“ – „Клинописните плочки“ по стиховете на Арман Швернер, които претендират, че реконструират шумеро-акадските надписи, „Аз и Аз“ по иносказателния текст на германската поетеса Елзе Ласкер-Шюлер, според който в кабарето на ада идват нацистите, за да молят Мефистофел за петрол... Режисьорската ѝ работа върху експресионистичната пиеса Humanity („Хората“/Die Menschen, 1918) от Валтер Хазенклевер (съвместно с Мартин Рекхауз) е рецензирана от „Ню Йорк Таймс“ през юни 1991-ва.
Тя е и сред съоснователите на алтернативната компания The Alchemical Theatre, която става важна част от независимата нюйоркската арт сцена. По-късно, вече в края на 90-те, Мартин Рекхауз и Джесика Слоут от The Alchemical Theatre създават Loretta Auditorium – нова театрална компания, която развива театралния експериментален език на ръба на ХХ и ХХІ век. Елена Жандова и тук е част от екипа, който чрез артистични провокации и нововъведения преосмисля общоприетите норми в театъра и обществото. Специално за нея Ник Маркович пише и поставя „Неподвижна звезда“, като във фокуса на спектакъла е образът на Марлене Дитрих. Представлението се играе с успех на авторитетната експериментална сцена на La MaMa в Ню Йорк и гастролира през 1997 г. в Кьолн.
Когато се завръща в България, Елена Жандова решава да продължи делото на майка си и се заема с подредбата на семейния архив, в който всяка бележка и всяка снимка е история. Биографът ѝ Майя Праматарова заключава, че за потомката на виден интелектуален род да оживиш миналото е труден, но вдъхновяващ проект, защото преоткриваш не само историята на близките си, а и дописваш страници от културната история на България.
