Само четири дни преди своя 82-ри рожден ден почина известният актьор Кирил Кавадарков. "Внезапно, рязко и страшно, каквото беше чувството му за хумор, си е отишъл от нас един от доайените на Народния театър "Иван Вазов" – Кирил Кавадарков. Един истински играещ човек, актьорът е издъхнал внезапно снощи в дома си в карловското село Свежен, където прекарваше голяма част от годината през последните десетилетия", съобщиха от Съюза на артистите в България на своята страница във Фейсбук.
Кавадарков е роден на 7 август 1943 г. в днешния град Монтана. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Професионалната му кариера преминава през драматичните театри в Добрич, Варна, Пловдив и Пазарджик. От 1976 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“.
Сред най-популярните му роли на сцената, които са десетки, са Исай в „Януари“, Глигор в „Суматоха“ и бай Хаджи Аврам в „Опит за летене“ от Йордан Радичков, Горилков в „Големанов“ от Ст. Л. Костов, Мичо Бейзадето в „Под игото“, Иван Бухала в „Чичовци“ и Рачо Драгалевски в „Двубой“ от Иван Вазов, Алкалд в „Руи Блас“ от Виктор Юго, Певец/Княз/Старец в „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, Никола дел Монико в „Колкото побере кашонът“ от Серж Валети, Грегъри Соломън в „Цената“ от Артър Милър, Ирод в „Както ви е угодно или Дванайсета нощ“ и Вещица в „Макбет“ от Шекспир, Другоселец в „Албена“ от Йордан Йовков, Политик в „Магбед“ от Йожен Йонеско, Едуард в „Почивен ден“ от Камен Донев, Алдомировци в „Рейс“ от Станислав Стратиев и много още. Последната му роля бе в комедията „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“ – продължение на известната пиеса на Оскар Уайлд от американския драматург Том Томас, което и до момента бе в афиша на Народния театър.
Ярък в комедийните си превъплъщения, актьорът често си партнираше на сцената с Велко Кънев, Георги Мамалев, Антон Радичев и други вещи майстори на смеха.
Кавадарков е носител на театралната награда „Аскеер 1993“ за поддържаща мъжка роля за превъплъщението си като Грегъри Соломън в „Цената“ от Артър Милър.
Актьорът се е снимал в повече от 50 български игрални филма и международни продукции, сред които, сякаш символично, последно бе участието му в „Като за последно“ на режисьора Ивайло Пенчев. Погледнато назад, се редят „Летете с Росинант“ на Геори Стоев-Джеки, „Опашката на дявола“ на Димитър Петков, „Бон шанс, инспекторе“ на Петър Донев, „Мярка за неотклонение“ на Мая Вапцарова, „Търновската царица“ на Янко Янков, „Йо-хо-хо“ на Зако Хеския, „Илюзия“ на Людмил Стайков, „Иван Кондарев“ на Никола Корабов, „Случаят Пенлеве“ на Георги Стоянов и др., както и тв поредиците „Клиника на третия етаж“, „Гори, гори, огънче“, „Константин Философ“, „Записки по българските въстания“ и „Апостолите“, „Сбогом, любов“, както и първият български сериал „Семейство Калинкови“.
Кирил Кавадарков озвучава също анимационни филми и сериали – той е официалният глас на Мечо Пух за България, дублира Рокфор в „Аристокотките“, Султана в „Аладин“, Уийзи в „Играта на играчките 2“.
Спомени
Трогателен спомен за големия актьор споделя във Фейсбук председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев:
"Кавадареца.
Той ме посрещна на първата ми репетиция в Народния театър през 1994 година. Уникално чувство за хумор. Разказвач на историята на българския театър с удивителна ирония. И автоирония.
Всяка моя среща с него беше училище по българска литература и български театър. Последно го видях в кафето на Народния преди половин година. Много държеше да ми разкаже непознат разказ от Елин Пелин. Разказът беше следният:
„Аз и батьо отидохме в гората да берем дърва. Брахме що брахме, седнахме да си починем.
Батьо рече: ‘Ех, сега да имаше една баница, да се наручеме...’ Изведнъж — търкул! — една баница! Наручехме се.
Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една бачонка вино, да се напиеме...’ И търкуул! — една бачонка! Напихме се.
Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една мечка, да се сбориме!’
И изведнъж — търкуууул! — една мечка! Сборихме се...
Във всеки мъж има две сърца: едното вика ‘Дръж!’, другото вика ‘Беж!’
Послушах второто. Бегах.
На другия ден се върнах и гледам: от батьо останали само парцали и кокали, а от мечката — нииииищо...“
А на мен — от Киро остава всичкоо!
Почивай в мир, Кире!"
А ето какво разказва актьорът от Драматичен театър - Пловдив, Венеин Методиев:
"Първата пиеса, в която го гледах, беше и първа за мен като зрител в Народния театър - през 1985-та година - "Големият род" от Маргарит Минков, постановка на Асен Шопов. А след "Портиерът" от Харолд Пинтър с режисьор Пламен Марков, тайно си пожелах един ден да имам късмета да изиграя неговата роля (на Дейвис)... Мечтите не умират. Както и големите актьори. За тях смърт няма.
Светъл път нагоре!".
Младата актриса от Народния театър Славена Керезова, която си партнираше с Кавадарков в "Колко е важно...", споделя:
"Един от най-ерудираните хора, които познавах.. благ човек с чувство за хумор, мислещ актьор.. ще ми липсва да го виждам в театъра и на сцена..
Поклон, “татко ми”!".
