Спектакълът „Без кръв“ на Диана Добрева по едноименния роман на Алесандро Барико е големият победител на тазгодишните награди „Аскеер“. Копродукцията между Драматичен театър – Пловдив, и Народен театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот“ от Велес, Северна Македония, грабна двете най-престижни отличия – за режисура и най-добро представление, както и приза за костюмография, спечелен от „комшиите“ Раде Василев и Елена Вангеловска. При излизането си на сцената за първата стауетка режисьорката Диана Добрева благодари на домакините и учредители на „Аскеер“ от театър „Българска армия“, който определи като съществена част от своя път в театъра. Именно с военната трупа Добрева създаде някои от забележителните спектакли в началото на кариерата си: „Йерма“, „Декамерон“, „Да играеш жертвата“, „Саломе“. По отношение на наградената постановка „Без кръв“ режисьорката коментира, че както и в нея, така и извън теаъра единственото спасение за човека е през милосърдието и любовта. Отбелязвайки трудната логистика на съвместната продукция между две държави, тя изтъкна още, че щастливото осъществяване на този проект е доказателство как артистите често успяват в онова, в което политиците не могат.
Отличията за водеща женска и мъжка роля този път изцяло дублираха избора на Съюза на артистите за наградите „Икар“: те бяха присъдени на Албена Павлова за „Майка Кураж и нейните деца“ от Брехт под режисурата на Стоян Радев (Сатиричен театър) и на Йордан Ръсин от „Убийствена комедия“ от Робин Хоудън, постановка на Венцислав Асенов (театър „Възраждане“). Статуетката за поддържаща женска роля бе за Петя Силянова – неотразима като майката в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс с режисьор Стайко Мурджев (театър „София“). Нейният партньор Ириней Константинов – не по-малко впечатляващ като бащата в това заглавие, също бе номиниран при поддържащите, но победител в категорията се оказа Леонид Йовчев от „Обществен враг“ на Ибсен с режисьор Крис Шарков в Малък градски театър „Зад канала“. Както обикновено обаче, Лео бе пренебрегнал показно-светската част от занаята на артиста и не се появи да си прибере статуетката.
Ангелина Славова бе отличена за най-добър моноспектакъл с „Рожденият ден на Рупърт“ в Младежкия театър. Актрисата, за която този „Аскеер“ е трети, припомни, че първият й е бил за спектакъл на Николай Бинев („Лунните невени“ от Пол Зиндел през 1997-а), а при третия самият театър вече носи неговото име и тя е горда, че е част от 80-годишната му история. Славова благодари на колегите си от фондация „Аскеер“ за чувствителното им вътрешно око и на режисьора на моноспектакъла Стоян Радев, който, по думите й, отключва така нещата, че актьорът изважда всичките си дълбини.
„Аскеер 2025“ за сценография бе заслужен от Никола Тороманов-Фичо за работата му в цели 3 спектакъла: „Майка Кураж…“ в Сатирата, „Венецианският търговец“ от Шекспир с режисьор Явор Гърдев и „Елементарните частици“ по Мишел Уелбек с режисьор Крис Шарков – и двата в Народен театър „Иван Вазов“. Призът за театрална музика се падна на Калин Николов пък за две заглавия – „Венецианският търговец“ и „Травай Желание“ от Тенеси Уилямс в Младежкия, постановка на Антон Угринов. Композиторът излезе на сцената с певицата Деница Серафим, чийто глас звучи във „Венецианският търговец“, като не пропусна да благодари и на другите актриси, които пеят неговата музика в „Трамвай Желание“.
За изгряваща звезда бе обявен Ростислав Георгиев – режисьор на спектакъла „БИФЕМ“ от Людмила Петрушевская в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, и на „Женитба“ от Гогол в Благоевградкия театър „Никола Вапцаров“.
Изтъкнатият писател Захари Карабашлиев триумфира с отличието в категорията за съвременна българска драматургия с пиесата си „Лисабон“, реализирана в Младежкия театър. Вземайки предвид, че връчването на наградите „Аскеер“ е традиционно под почетния патронаж на министрите на културата и на отбраната, той посочи от сцената: „Културата е нашата отбрана срещу невежеството. Тя е наша лична отговорност“.
Овации и любов за Марин Янев и Ивайло Христов
Както обикновено, двете големи награди „Аскеер“ – почетната за творческа чест и принос в развитието на театралното изкуство и тази за цялостен принос към театралното изкуство, предизвикаха най-много зрителски овации, а тази година звездните им носители – Марин Янев и проф. Ивайло Христов, ги превърнаха в същински артистични етюди.
Като помоли аплодиращата го на крака публика да седне, защото не е свикнал така, големият актьор Марин Янев разказа колко му е неудобно, когато му отстъпват място в трамвая. В такива случаи отказвал с обяснението, че ще слиза на следващата спирка, и наистина слизал, макар че трябвало да пътува по-надалеч. „Мисля си, че ме наДграждават“, иронизира награждаването си Янев и препоръча на колегите си от „Армията“ да запазят чувството за хумор в тези награди, за да не се вземат лауреатите прекалено на сериозно. Актьорът припомни детството си във Варненския театър, където зад кулисите работели родителите му, а той помагал, носейки им храна. Декорите там се прибирали с каруца, теглена от пенсионираната от цирка кобила Звезда. Когато чуела след спектакъл публиката да ръкопляска, тя, както е впрегната, се изправяла на задни крака и започвала да се покланя. Марин Янев обясни, че и той се чувства така в момента…
Малко по-късно, когато зрителите станаха прави, за да аплодират и Ивайло Христов, актьорът и режисьор ги подкани: „Седнете, че Мъро пак ще слезе от трамвая…“. Той призна, че научавайки за наградата си, първо помислил, че му правят скрита камера, защото имал чувството, че едва сега започва. По-късно в един момент обаче, като се вгледал в оредяващите коси, си казал, че „цялостното творчество вече е дошло“. Професорът от НАТФИЗ не пропусна да спомене с обич студентите си, а от първите редове няколко от тях се провикнаха „И ние ви обичаме!“. Скоро след това, както всяка година за 34 издания на наградите „Аскеер“ дотук, химнът „Върви, народе възродени“ сложи финал на празника.
Стегнатата и стилна тазгодишна церемония, подготвена от щатния режисьор на „Армията“ Иван Урумов, беше заложила на биг-бенда на Националната музикална академия със солисти Васил Петров и Михаела Филева. Интересен ход бе, че наградите бяха връчвани от „героите“ от спектаклите в афиша на театъра, докарани в съответните сценични костюми: от „Мизантроп“ на Молиер, „Стъпка по стъпка“ на Питър Куилтър, „Хамлет“ на Шекспир, „Комедия на корупцията“по Кафка, „Две обиколки на парка“ от Мърей Шизгал, „Племе“ на Нина Рейн, „Солунските атентатори“ от Георги Данаилов, „Глас“ от Елена Алексиева и т.н., при което участие взе почти цялата трупа. Накрая се появи и самият…Годо от „В очакване на Годо“ на Бекет в лицето на директора Мирослав Пашов, за да поздрави Ивайло Христов, за чието награждаване на сцената излезе и почетният председател на академия „Аскеер“ Васил Михайлов.
