„Херкулес vs Авгий“ – поредната премиера на театър „София“ и, да се надяваме, може би последната състояла се на чужда територия, преди да приключи колосалният ремонт в сградата му, е драматургична версия на проф. Ивайло Христов по класическия мит за петия подвиг на Херкулес и пиесата на Фридрих Дюренмат „Херкулес и Авгиевите обори“. Фактът, че Ивайло Христов и режисьорът Антон Угринов са превърнали античната история в модерна политическа притча за България и света, която едновременно е и умна, и забавна (много са примерите по сцените, когато налице е или само първото, или само второто), нареждат спектакъла сред потенциалните хитове в столичния афиш този сезон. А реалии в нашенския обществен живот като кризата с боклука, опитите да бъдат яхнати подвизите на волейболисти, щангисти и прочее спортисти за партийна употреба и впоследствие неглижирането им, въздигат „Херкулес vs Авгий“ направо до статут на пророчество. Какво да се прави, родина…
Представлението е решено в атрактивния стил на кабаре, в което конферансие е Тантал (Димитър Стойнов). Комуникирайки с публиката от първите редове, той въвежда в същността на сценичния разказ. Древната Елида е потънала в мръсотия, защото няма кой да изчисти преливащите от л… обори на цар Авгий (Михаил Милчев), който впрочем не е никакъв цар, а най-обикновен издигнал се селяндур. Тогава „умните глави“ в държавицата решават да си внесат герой от странство, за да им свърши мръсната работа, и се спират на националния герой на Елада – изобретателния и титанично силен Херкулес (Гринго – Богдан Григоров). Той се оказва далеч от най-добрите си дни – затънал в дългове се примирява с унизителни за достойнството му подвизи като лова на Еримантския глиган, в който неговият асистент Полибий (Юлиян Рачков) е принуден да върши чудеса от храброст, преструвайки се на грухтяща разгонена женска.
Херкулес приема офертата на Авгий – от финансова безизходица, но и – вероятно – за да си припомни славните времена. И представя на елидийците амбициозен проект: как ще премести коритата на две реки и ще ги насочи към Авгиевите обори, за да отмие веднъж завинаги десетилетния тор. Това навярно не би било проблем за атлет от неговата класа, ако не бяха деморализиращите абсурди в нелепата територия Елида. И Херкулес е принуден да се бори с безбройните капани на неизбродима бюрокрация и човешка глупост, които изцеждат духовните му сили. За епичните му битки с различни институции в антракта на спектакъла дори се изгражда ринг, където те се олицетворяват с боеве на кечисти. В безвремието на Елида Херакъл губи любимата си жена Деянира (Ангела Канева), отказва се от славата на сексуален хищник, като си наема дубльор (Владимир Солаков) да задоволява от негово име желаещите го дами, накрая дори изпада в немилост пред властта, която уж го е повикала на помощ. За преместването на реките все не идва момент. Героят е дегероизиран. И сякаш е невъзможно статуквото, установено от Авгий и обкръжението му, да бъде победено. Чистката е трудна, защото боклукът е не в оборите на Авгий, а в главите на хората му…
В универсалната безпътица на сцената разпознаваемо са кодирани много типични черти на българското битие и манталитет: очакването все някой да дойде отвън и като deus ex machina да ни оправи, убедеността, че от нас нищо не зависи, апатията и конформизмът, неспособността (и нежеланието) за градивна промяна, изтичането на най-добрите млади умове зад граница, каквото ще предприеме идеалистът Филей – синът на Авгий (Даниел Кукушев). Но все пак Херкулес vs Авгий е архетипен казус и подобни беди реално заплашват всяко изгубило нравствените си ориентири и изпаднало в морален ступор общество – от памтивека до…утре и по-нататък. Тогава? Защо Херкулес не се отказва, защо не прибере скромния си хонорар и не си тръгне? Защото има нещо предвид…
Ще го демонстрира в един почти любовен финален епизод с тийнейджърката Йола (Елеонора Иванова), малката дъщеря на псевдо-царя: за да поникнат цветя от калта и мръсотията, трябва да ги отгледаш търпеливо ти самият. Актьорите са човешкото лице на тази недвусмислена политическа сатира с ясно послание. Гринго – Богдан Григоров е нетипичен Херкулес – харизматичен, нежен и уязвим, но устояващ и отстояващ себе си. Изненадва с декадентския си финес „селякът“ Авгий на Михаил Милчев, а комедийният потенциал на Юлиян Рачков избухва като фойерверк, когато неговият Полибий брои парите, изкарани от еротичните подвизи на „дубльора“. Ярки и необуздани са женските образи на Ангела и Елеонора. За автентичната атмосфера допринасят чувственият вокал и пианото на Елена Дечева и кабаретните танцьорки Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова.
Сценограф на спектакъла е Свила Величкова, художник на костюмите – Ясмин Манделли, композитор – Христо Намлиев, хореограф – Мариела Димитрова. Следващите представления – засега все още в „Theatro отсам канала“, са на 7 и 20 ноември.
