Голямата награда от Осмия явен конкурс на театър „София“ за написване на съвременна българска пиеса бе присъдена на „Любов и други аварии“ от Любомира Видева и Александра Славова. Комисията в състав председател Ириней Константинов (директор на театър „София“), Зорница Каменова (театровед), Надя Панчева (режисьор) и Оля Стоянова (драматург) взе единодушно решение за това. Наградата се изразява в парична премия от 3000 лева и възможност за реализация на пиесата на сцената на театър „София“.
Комисията отличи общо 5 пиеси, които ще бъдат издадени в сборник: освен „Любов и други аварии“ от Любомира Видева и Александра Славова, това са още „Римска нощ“ от Недялко Делчев, „Викът на смешния човек“ от Светослав Николов, „Безплатен ден в Помпей“ от Милена Върбанова (посмъртно) и „Стъкленото дете“ от Йоана Димитрова. Премираните пиеси са избрани измежду 81 кандидати.
На пресконференцията в залата на медийния партньор БТА беше обявена и премиерната дата на бъдещата постановка по пиесата победител: на 10 февруари 2026 г. с нея трябва да бъде открита камерната сцена в обновената сграда на театър „София“. Режисьор на спектакъла е Ованес Торосян, а в главната роля ще се превъплъти младата актриса Ангела Канева.
„Изключително щастливи и изненадани сме – не очаквахме да сме големите победители. Благодарим на журито и на театър „София“ за този голям шанс. Щастливи сме, че нашето дългогодишно приятелство с Александра роди тази пиеса“, сподели Любомира Видева. „Реализацията на тази постановка е едно своеобразно потвърждение, че всяко зло е за добро. Всички тези несполучливи опити, които и двете сме преодолели и които вдъхновиха написването на текста, доведоха до нещо толкова положително и вълнуващо“, допълни съавторката й Александра Славова. Тя разказа, че „Любов и други аварии“ е съвременна любовна история за първото влюбване, но не в някой друг, а в себе си, в живота и във Вселената.
„Щастлив съм, че имаме един театрален текст, в който присъстват всички необходими драматургични компоненти. Убеден съм, че ще направим един много добър спектакъл, защото едни от съставните частици за такъв са екипност и любов към театъра, а те са налични. Театър „София“ в момента поставя акцент върху младите лица от трупата и с тази пиеса ще направим точно това. Радвам се, че ще допринеса за тази идея“, отбеляза и режисьорът Ованес Торосян. „За мен е изключително важно нещата, с които се захващам, да имат актуалност. Прочитайки „Любов и други аварии“, аз нямах какво да добавя, което се случва много рядко. В тази пиеса авторите са избрали адекватни средства – интересни, провокативни. Най-важното е, че творците, които ще материализират тези букви, ще бъдат провокирани. Изключително важно е да работиш с текст, който те изважда от зоната на комфорт и ти хвърля задачи, които трябва да решиш – актьорски, сценографски, режисьорски. Смятам, че българската драматургия трябва да върви в тази посока – на провокацията, на актуалността и на търсенето на онази форма, която би могла да надгради определена школа“, каза още Ованес Торосян.
„С любопитство и нетърпение отварях всяка нова пиеса. Установих, че ние, българите, имаме голямо желание да пишем и да оставяме нещо след себе си. Това, разбира се, невинаги е успешно. Голяма част от авторите, които минаха през очите ни и ума ни, освен желание, нямаха никаква представа какво е това театрална драматургия. Между всички тези невъзможности да се случи добрият текст, имаше няколко автори с добър език и усещане за литература“, коментира Ириней Константинов. Той цитира думите на режисьорката Надя Панчева, също член на журито: „Това, което ми направи впечатление, е масовата липса на драматургична форма. Повечето творби бяха всичко друго, но не и пиеси. Конкурсите за нова българска драма са изключително важни, защото именно чрез тях може да се възстанови живият разговор за театъра като изкуство на настоящето“.
„Голяма част от имената на авторите ми бяха непознати, сред тях имаше млади поети, журналисти, утвърдени писатели, автори на къси разкази. Общо взето, може да се каже, че няма криза в този жанр. По-скоро проблемът е, че част от тези текстове приличаха на есета и кино сценарии. За мен е важно, че има желание, и този осми конкурс е отворена врата“, посочи драматургът Оля Стоянова. Театроведът Зорница Каменова припомни думите на Иван Вазов, че няма български театър без българска драма: „Ние в момента следваме мисията на този мъдър общественик с ето такива малки стъпчици“, обобщи тя.
