Невена Калудова е актриса с респектиращо CV – в професионалната й биография има много Шекспир, доста руска класика, интересна съвременна драматургия, документален театър. По улицата обаче едва ли ще я разпознаете: тя не е оборотно лице от сериалите ширпотреба, страни от поводите за жълтеникава популярност, а за повече от 20 години в трупата на театър „София“ е изиграла толкова ярки характерни образи, всеки от които е „рисувал“ различни черти по лицето й, че зад тях зрителят едва ли би могъл да си представи една и съща жена. Но ето че скоро Невена ще се превъплъти в знакова действителна личност, която светът добре познава: руската разследваща журналистка Анна Политковска, ликвидирана заради репортажите й, разобличаващи политиката на Кремъл в Чечня, и заради критичната й позиция към управлението на Владимир Путин като цяло. Спектакълът „Анна непоправимата“ по документалната пиеса на италианския писател и драматург Стефано Масини ще се роди като независим проект (продуцент - Кремена Димитрова) в центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ с премиера на 19 април. На Невена ще партнира актьорът Владимир Солаков.

Това не е първият исторически образ, който Невена Калудова пресъздава: като актриса, дебютираща на професионалната сцена, е била Жана д`Арк в Драмата в Пловдив. „Бях много млада и с такъв хъс и патос изричах думите на Стефан Цанев… Доста дълго време, може би почти десетина години, играхме този спектакъл къде ли не: в Софийския централен затвор, в Бостън и в Ню Йорк, в оръжейния завод в Казанлък, в столова в Асеновград и в дискотека в Рудозем… Но някак си усещах как, пораствайки и сблъсквайки се с живота, този патос започва да угасва и да ми се струва леко нелеп“, припомня си тя.

Сега предизвикателствата в подготовката за ролята на Политковска са толкова мощни, че Невена сякаш не може да мисли за нищо друго. „Най-важното, когато градиш такива документални исторически образи, превърнали се в символи, е да не ги имитираш, а да разбереш и предадеш посланието, което те носят“, убедена е актрисата. Тя признава, че

изследва като детектив

Анна – изгледала е стотици пъти всички нейни видеа в интернет, изчела е книгите от нея и за нея. Двете с режисьорката Надя Панчева се опитват да пропътуват през съзнанието на Политковска, задавайки си въпроса какъв човек трябва да си, за да дръзнеш да се противопоставиш на системата – да се изправиш пред една огромна, непробиваема, хладнокръвна машина, като оръжията ти са само умът, сърцето и словото. И осъзнават, че всъщност разказват притчата за Давид и Голиат.

„Тя е доста противоречива личност, в началото даже бих казала, че ме стряскаше. Питах се дали аз, която също съм майка на две деца, бих правила тези рискови избори в живота. И в един момент си дадох сметка: ами то няма друг начин, ако искаш да отстояваш истината, да си предан на професията си и на нейната мисия – нямаш друг избор. За да противодействаш на безумието на машината, която сее смърт, ти трябва да имаш равно по величина безумие вътре в себе си, само че с обратен знак“, вярва актрисата антиконформист. Така както Анна Политковска се е превърнала във воин на свободата на словото, на нея й се иска да бъде войник на оня театър, който смята за наука за човека и връзката му със света.

Защо според нея е важно да бъде разказана тази история и в България? „Хората, като чуят за спектакъл за Анна Политковска, ще направят директна връзка с Алексей Навални и събитията от днешния ден. Само че мен ме вълнуват по-скоро разликите и ги намирам за съществени. Навални е политик, Анна е журналист. Нейната трагична приказка е приказката за свободата на личността и вярата в истината. Самата тя твърди: в наши дни, който казва истината, е предател, а който лъже, прави кариера. И аз мисля, че в този критичен свят, в който живеем, е много важно да отстояваме изконните ценности. Затова ние разказваме тази история – тя важи и за България, важи и за много други места по света“, разсъждава Калудова.

Невена не смята, че с тази героиня с трагична съдба поема тежка карма. „Аз съм актриса и мога да си въобразя нейния живот. Изиграла съм Жана д`Арк, но

не съм отишла на кладата

нали?“, усмихва се тя. И уточнява: „Но всяка една от тези роли оставя отпечатък. Всяка една такава роля е ново познание за нещата от живота. Може би ме прави по-тъжна мен, Невена, но пък и по-богата и като че ли ми помага да се смиря и да откривам истински ценното. Това е някакъв вид мое лично пречистване и духовен път“.

Актьорското съзнание сякаш е програмирано да търси баланса: след разтърсваща трагедия на Невена й се иска да изиграе нещо смешно, леко и бравурно, а като се насити на шеги и закачки, я тегли към по-дълбоки води. И след това – пак обратно. За пословичното хамелеонство на актрисата говори и следната случка след премиерата на „Ревизор“ на режисьора Бойко Богданов в театър „София“: „Премиерата минава с голям успех, моито родители са сред зрителите. Моята майка ми е купила цветя – тя винаги много се вълнува. След представлението обаче я виждам страшно мрачна и намусена. Казвам си: добре, не й е харесало, ама толкова пък чак… „Какво ти е, не ти ли хареса?“. „Не, не, много ми хареса, но аз гледах, гледах и през цялото време се питах: Невена кога ще излезе, Невена кога ще излезе? А се оказа, че ти вече трета сцена играеш“… Това го беше приела като личен провал – как може да не си познае детето на сцената. Аз обаче го приех като

комплимент, че превъплъщението се е получило“.

В първи курс учителката на Невена в НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова я съветва да запише режисура. „Казваше: Венче, много режисираш на сцената, хайде слизай долу в салона. Аз тогава бях на 18 години, още дете, но се запънах: „Проф. Сейкова, не искам режисура, аз искам да участвам! И така си останах с актьорското майсторство“, споделя Калудова, която до ден-днешен редовно се среща със своята вече 93-годишна преподавателка, за да си поговорят за театър: „Тя е част от личността ми, изключително съм й благодарна за това, което е сама по себе си – хоризонт, пример за професионализъм, човечност и отдаденост“.

На родителите на Нени, както най-близките й я наричат, навремето не им се иска особено тя да става актриса. Като всеки баща, режисьорът Андрей Калудов пожелава по-лек път за детето си, а знае, че няма как да се заобиколи законът, формулиран от проф. Крикор Азарян: „Само трудният живот е достоен за артиста“. И тъй като Невена е непреклонна в намерението си, вкъщи се разбират така: че ще кандидатства веднъж и ако не влезе, ще приеме тяхното предложение – да я пратят да учи история на изкуството във Франция. Но я приемат. „Аз бях най-малката в курса и, честно казано, първите години в НАТФИЗ за мен бяха голям шок. Бях още с ученически манталитет: влизах в Учебния театър с тетрадка и химикалка да си записвам всичко,

за да се „науча“ на театър

Трябваше много бързо да порасна, за да мога да потегля по пътя на актьорската професия. Но мисля, че успях да се съхраня и да не загубя вярата си“, казва тя.

Не може да се установи със сигурност кой е първият театрален спектакъл, на който младата г-ца Калудова някога е била заведена. „Не ми задавай глупави въпроси, майка ти те кърмеше, докато аз репетирах в залата. Откъде да знам кой е първият...“, е отговорът на Калудов-старши. Когато той основава театър „Възраждане“, малката Невена по цял ден тича из коридорите на т.нар. „циганско НДК“ и диша театрален въздух, понякога редом с личности като Желю Желев, който представя там труда си „Фашизмът“. Веднъж, докато големите са там на купон след поредната литературна вечер, отегченото дете се качва на сцената, за да посвири на пианото. „В един момент усетих някакво присъствие и видях, че Радой Ралин, с кърпичката, вързана на главата, е влязъл и е седнал да ме слуша. Сепнах се, а той ми каза: „Браво, моето момиче, свири, това ще ти даде много в живота“, спомня си актрисата.

Тя признава, че изобщо не е била артистично дете, а по-скоро рационално, понякога затворено, умозрително, вглъбено, обитаващо свой вътрешен свят. Сега, когато погледне дъщеря си Лора, често в паметта й се връщат детайли от нейното собствено юношество, а пък синът Лука е изключително изразителен и дори са го нарочили за най-успешния артист в семейството. Лора и Лука са

внуци на голяма рокзвезда

– Йежи Кшемински, китарист и вокал на прочутата полска група „Но То Цо“. Неговият син, актьорът Пьотр Кшемински, е съпруг на Невена.

Събира ги театърът. Преди години актрисата се влюбва в пиесата „Норвегия днес“ на Игор Бауерзима и тогавашната директорка на театър „София“ Доротея Тончева й дава възможност да я реализира на камерна сцена като свой независим проект. Калудова кани за режисьор Гаро Ашикян и за партньор – актьор от свободния сектор, който обаче се отказва, защото междувременно се урежда на щат. Ашикян предлага резервен вариант и довежда Пьотр. Той се оказва спасителен: репетициите се възобновяват, излиза и премиерата. За съжаление по ред причини само след 5-6 представления заглавието пада. Невена го преживява тежко. „След време си дадох сметка, че цялата тази акция не е била в името на театъра, а в името на това ние с Пьотр сега да имаме две деца. Това е големият урок: когато човек се проваля в нещо, не се знае какъв е по-висшият замисъл“, тегли чертата към днешна дата. С избраника й са като Ромео и Жулиета, Монтеки и Капулети, защото тя е възпитаник на НАТФИЗ, а той – на Нов български университет, обича да се шегува актрисата.

Четиримата си имат любим семеен спорт – падъл борд, и всеки Великден са на Синеморец, за да гребат с километри навътре по реките Караагач и Велека. Хващат точно онези 2-3 дни, в които природата се събужда и птици корморани, риби, костенурки и всякакви живи твари правят любов, за да продължат рода. „Изключително преживяване е да усетиш зараждането на живота. Щастлива съм, че го даваме и на децата“, казва Невена Калудова. Тази пролет обаче няма да могат да отидат. Пьотр, когото познаваме от „Другият“ в „Сфумато“, в момента усилено репетира в Народния театър в проекта „Хипотетично“ на хореографа Галина Борисова – от три дни вече носителка на награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс. А Невена е изцяло обсебена от бъдещия спектакъл за Анна Политковска. Нищо – реките ще са си все там, а раждането на такъв спектакъл може да бъде наистина съдбовно.