Знаковата пиеса на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“ ще има своята нова реализация в Театър 199. Днес режисьорът Съни Сънински започна репетиции с Ивайло Христов – Сократ, Атанас Атанасов – Тъмничаря, и Ирини Жамбонас – в ролята на съпругата на философа, Ксантипа.
Сценографията е на Никола Тороманов, костюмографията – на Ясмин Манделли, музиката – на Милен Кукошаров.
Сатиричната драма „Последната нощ на Сократ“ е поставена за първи път именно в Театър 199 през 80-те от режисьора Николай Поляков. Екатерина Енева е сценограф, Юри Ступел – композитор, Йълдъз Ибрахимова – вокали, а на сцената са големите Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева, припомнят от театъра на своята страница във Фейсбук.
Пиесата е многократно поставяна у нас и в чужбина. Една от известните интерпретации през първото десетилетие на новия век е на сцената на Народния театър, когато под режисурата на проф. Здравко Митков в емблематичните образи влизат Стоян Алексиев, Георги Мамалев и Аня Пенчева.
С премиерата на „Последната нощ на Сократ“ през юни Театър 199 официално ще отбележи 60 години от създаването си. Първата премиера в така нареченото „сакрално мазе“ на улиците „Раковски“ и „Славянска“ се е състояла на 12 юни 1965 г.
Писана през 1986 г., пиесата „Последната нощ на Сократ“ неслучайно е определяна като един от върховете в драматургичното творчество на автора. В условията на тоталитарната държава тя поставя проблема за свободата и личния избор в реалността на една абсолютна власт, но надскача конкретната епоха с екзистенциалните откровения за опазване на достойнството или потъването в конформизъм, за правото на индивидуален бунт и остояване на своята истина от тиранията на колективната принуда.
Философът Сократ е осъден на смърт именно при възстановяване на демократичното управление в Атина след падане на т. нар. диктаторски режим на 30-те тирани. През 399 г. пр. Хр. срещу него е заведен политически процес, на който го обвиняват, че развращава младежта, като отрича официалните богове и въвежда нови. Сократ не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Последователите му се опитват да го накарат да избяга в друг полис и дори уреждат бягството му, но той отказва и остава твърдо на позицията, че ако направи това, ще обезсмисли целия си вече 70-годишен живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е говорил и в което е вярвал като в безусловна истина.
