Разположен е на площ от 14 дка на живописния бряг на езерото в Правец и обгръща 54 внушителни макета на емблематични наши архитектурни и природни забележителности. Нарича се „България Ланд“ и ако се заиграете да разместите първата и последната буква на английската дума „земя“, не може да не се подсетите за пътуващата изложба миниатюри „България на длан“, която бе представена в Брюксел за приемането ни в ЕС и в чест на която Европейската комисия по изключение отвори парадния вход на сградата „Берлемон“, за да влязат тържествено вътре красотите на родината ни. Сега, с открития под небето на юни културно-исторически парк „България Ланд“, неговият създател – режисьорът Съни Сънински, най-сетне реализира своята дългогодишна мечта да събере на едно място най-разпознаваемите знаци на колективната памет за това какво е България.
Както от опит знаем, преходите у нас са трудни и понякога изобщо не се осъществяват, но този – от миниатюрните копия на забележителности в „България на длан“ до импозантните макети на открито в „България Ланд“, се състоя. От първата пресконференция, на която Сънински и екипът му обявяват намеренията си, до тяхното окончателно материализиране минават близо 12 години, отброява режисьорът. „Години на множество усилия, битки, разочарования, вдъхновения, кражби, предателства, приятелства и в крайна сметка резултатът е налице – „България Ланд“ съществува. Общият път от една такава на пръв поглед режисьорска идея – да събера макети на културно-исторически сгради, да преплета времето, историята и сегашния ни живот и да въвлека зрителя като съучастник – беше дълъг и сложен. Превърна се в пътешествие духовно и материално, което много дава, ала и отнема – от времето ти, от силите ти, от нещата, които си можел да направиш в други области. Но пък ти дава не само смисъл и вдъхновение да продължиш, а и може да служи за пример на други хора, че ако имат добри идеи, макар бавно и с куп препятствия, те все пак могат да бъдат осъществени тук“, разсъждава Съни Съншински.
Концепцията за създаване на подобен парк на открито е
комбинация между архитектура, изкуство, туризъм
мениджмънт и бизнес, обяснява той. Предизвикателствата навън са много. Паркът е изложен на всички природни стихии като истинска сграда. Ето защо технологията за правене на макети за открити пространства е абсолютно различна от тази за миниатюрите на закрито, но е изключително важно да се запази същата детайлност, че дори и по-голяма, за да се постигне търсеният хиперреализъм не само по отношение на „обекта“, но и на средата, в която е интегриран. Това вече го прави качествено нов продукт.
В „България Ланд“ гостите посреща един от символите на страната ни – казанлъшката маслодайна роза, „Роза дамасцена“. Това е и най-големият макет на рози у нас. Да се открои логиката, по която тече „разказът“ в парка и посетителят да усети нишката на времето, която го води, е задача, близка до режисьорската професия. „Започваме разходката с най-стария ни културно-исторически паметник, Мадарския конник, като влизаме през Варна, правим обход по цялата Северна България, слизаме надолу до Мелник и се връщаме през Южна България до Бургас. Хората в някой момент може и да загубят нишката на този разказ, защото макетите са прекалено много и вниманието им е насочено към интерактивните точки и другите изненадите, които сме им приготвили, но впоследствие, когато си тръгнат, това им остава в съзнанието“, убеден е Сънински и обяснява, че се подготвя и карта, която ясно ще разкрива защо макетите са подредени точно по този начи. А те са групирани и на географски, и на исторически хронологичен, и на метафоричен, чисто творчески принцип, който да предизвика у разглеждащия ги определени асоциации с реалността.
Във всички подобни паркове на открито по света е приет определен стандарт на размера на макетите: техният мащаб, съотнесен към оригиналите, е 1:25. „Един обект, какъвто е хълмът Царевец, например, е разположен на повече от 4000 кв. км площ. Реализиран в мащаб 1:25, без да искаме, ние направихме най-големия макет в Европа, който използваме и като галерия. Той е с размери 38 на 32 м, Патриаршията е разположена на височина 6 м. И човек, заставайки до него, се чувства така, сякаш целият Царевец гледа в мащаб самия него, а не обратното – човекът да гледа в мащаб макета“, многозначително повдига завесата Съни към тук-там обърнатата перспектива в режисурата на постранството. Най-хубавото е, че конструкциите са интерактивно свързани с посетителя, така че той да участва в разглеждането им не като картини или красиво повторени обекти от действителността, но да има места, на които да натиска бутончета, нещо да се движи, нещо да му се разказва. Да го провокира някаква история, свързана с обекта, и това да направи преживяването му толкова емоционално, колкото Сънински се опитва да работи и в театъра.
Неочакваното откритие за туриста е, че в гигантската възстановка на хълма Царевец е побрана голяма част от по-малките макети на „България на длан“, правени през годините, които ще се подменят периодично с идеята експозицията да се подновява и да представя поетапно страната ни в цялост. Защото именно Царевец и крепостта на Търновград дават началото на Третата българска държава, е посланието, кодирано от режисьора. „Може би
макет(и) в макета си е моя измислица, която я няма по света
и оттук нататък смятам да я доразвивам. Тя побира едва ли не цялата ни история“, казва той.
Засега в парка има още два много големи макета, в които човек може да влезе – пещерата Проходна (8,00 м) с феномена „Божиите очи“, които сякаш се взират в теб от своите около 4,50 м височина, и „избата“ в пясъчниците на Мелник. В съвсем близко бъдеще предстои да се поставят още няколко обекта, достъпни и отвътре, тъй като Съни Сънински активно работи по това си откритие. В тях и наоколо ще се организират събития, свързани с театър, архитектура, образование, култура…
Първоначалната идея е била паркът да бъде създаден някъде в околностите на София. „Обърнах се към Столична община, минах през разговори с общински съветници, кметове и т.н. Но така или иначе в София това не се осъществи, само загубих 2 или 3 години в празни обещания и очакване нещо да се случи. След което тръгнах из страната, поканих кметове от Черноморието, от централната част на България… Получих навсякъде едно лицемерно одобрение, в което прахосах още няколко години да чакам, да мисля, да изпращам документи, а в крайна сметка идеята само се раздухваше като такава, без никаква реализация“, връща лентата Съни. Когато през 2015 г. започва да усеща, че и неговото време не е безкрайно, стратегически решава да се насочи към някоя по-малка община, която може да подаде ръка. Сеща се за Правец, който намира за изключително красив и поддържан град в близост до София, и подобно на Шон Пен във филма на Сорентино си казва, че „това трябва да е мястото“.
Тогавашният (и настоящ) кмет Румен Гунински застава зад инициативата, после Сънински се запознава и със сегашните си партньори от „Тера Уей Инвестмънт Груп” и лека-полека се навлиза в практическата работа по проекта, макар да се налага да се чака още близо година в различни процедури… Точно в този период режисьорът, който отглежда и защитава „България Ланд“ от близо две десетилетия като кауза на живота си, е
връхлетян от предателски нож в гърба, както често се случва
с начинанията български: „Човек от Инициативния комитет, който беше поканен и участваше – кметът на Велико Търново Даниел Панов, предостави цялата концепция, изработена в този комитет, на едни други хора – чужденци, които просто бяха решили да правят бизнес с нещо подобно. И те, през главите на всички, тихомълком изведнъж отвориха едно абсолютно недоразумение, наречено „Мини България“. Създадено много лошо, с макети, нахвърляни без никаква визия, само и само там да бъде първият такъв парк. Цялата ми енергия, сили и средства, които бях похарчил да предизвикам този обществен отзвук и това внинамние към проекта, бяха практически унищожени с един подобен ход и идеята изглеждаше съсипана“, с горчивина си спомня Съни.
Необходими са му пак няколко години да се „събере“, да убеди отново партньори и спонсори, че си струва да продължат и да покажат какъв тематичен макетен парк страната ни заслужава да има: величествен, красив, организиран до последния детайл, с добър достъп до него.
Райското пръскало – най-високият водопад на Балканите, пещерата Проходна с Божиите очи, уникалните пясъчници на Мелник, Белоградчишките скали, крепостта „Баба Вида“, тракийската гробница в Свещари, Асеновата крепост, Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и Боянската църква, царските дворци „Врана“ и „Евксиноград“, красивите ретро жп гари на Пловдив и Варна, Народният театър и Операта в Русе са само част от макетите, които стимулират любознателните да потърсят оригиналите им в страната. Има и образци от съвременността, свързани с „индустриалната революция“, както и примери от днешната ни архитектура: Дунав мост, летище „Васил Левски“, автомагистрала „Хемус“, Панорамата „Плевенска епопея“ и „чинията“ на Бузлуджа…
До края на годината трябва да се появят още 10 копия на обекти: на първо място композиция от 4 макета, наречена „София – мъдрост в действие“, която ще представя уникалния за цяла Европа конгломерат от 4 действащи храма на 4 различни религии, концентрирани на нищожно разстояние един от друг в центъра на българската столица (православният „Св. Неделя“, католическата църква, джамията и синагогата); макети на зимните ни курорти, на Стария Пловдив…
В самото начало по парка работят около 60 души, сега са двайсетина. Макетите се изработвят изцяло у нас от специални полимерни материали, сглобяват се на няколко места в София от скуптори, сценографи, дизайнери, приложници и се окомплектоват технически на място от компютърни експерти, механици, автомонтьори, монтажници, електричари, кранисти… Един макет обикновено се създава за 6-8 месеца, но например
рекордьорът Търновград отнема цели 3 години
„Откриването на парка е добро начало, но неговото поддържане и развитие са същността на процеса. Времето, усилията са нищо в сравнение с перспективите, които той би трябвало да има. Подобни паркове в Европа са по на 65 години, а още се допълват и увеличават аудиторията. Така че оттук нататък вечността е пред нас“, казва Сънински.
Скоро посетителите ще имат възможност за обиколка над парка по въздух с автожир (летателен апарат, подобен на вертолет), за издигания с балон, при което околността ще може да се види наистина като на длан. А алеите ще обикаля миниатюрно влакче (също в мащаб 1:25 спрямо истинските). „Строители ме гледаха като че ли разговарят с луд, като им казвах, че тук ще минава влакче. После постепенно разбраха, че нещата започват да се случват. Имаше хора, които казваха: не вярвахме, че това ще тръгне. Сега финалното им впечатление е, че не са очаквали подобно нещо: това е за мене най-голямата награда – че надхвърляме техните очаквания“, щастлив е Съни.
Близко до ума е, че партии и от ляво, и от дясно неведнъж са се опитвали да яхнат проекта на Съни Сънински. Той не крие, че още в самото начало от съществуването на „България на длан“ е имало покани за участие в различни партийни инициативи. Политически лидери са се присламчвали към проекта с надежда, че идеолозите му ще се припознаят в една или друга патрия, но Сънински винаги е имал ясна позиция по въпроса: творецът трябва да си остане творец. Човекът на изкуството, с всичките си несгоди, в крайна сметка може да си позволи саможертва в името на идеите си, докато в политиката трябва да си много повече компромисен и не всичко зависи от теб – там нещата се размиват и изчезват в общата безотговорност. „Такова обвързване ми се струва предателство към културно-историческото ни наследство – миналото ни, и към нашите деца – бъдещето ни“, смята той.
„България Ланд“ е изцяло частно финансиран проект – с банково кредитиране, с лични средства на своя автор и със спомоществователство на партньорите. Не е подпомаган от европейски фондове, държавни или обществени пари. „Това е нашият риск в името на осъществяването на нашата идея“, казва Съни.
Последната права от дейността по откриването на парка съвпада с подготовката на друг важен проект на режисьора: поставянето на пиесата на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“ за 60-годишнината на Театър 199. „Това беше адова ситуация, която не бях планирал да се случи така. Но обстоятелствата се промениха и се наложи. Казах си: ако наистина ставам за тази работа, с която съм се захванал, трябва да го преодолея, да го преживея и да изляза от ситуацията. Просто стиснах зъби и влязох в битката“, уверява Сънински, който по едно и също време трябва непрекъснато да пътува от София до Правец и обратно, да компресира репетициите, за да съчетае многобройните ангажименти на звезди като Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас със своите, да излиза в 8 сутринта и да се прибира след 22.00 ч. Но с Божията помощ и с тази на всички въвлечени в двата проекта – успява. Понеже преди време е правил за Театър 199 и „Алхимикът“ по Паулу Коелю, припомня си, че там писателят обяснява как във всяко начинание, ако започнеш с късмета на начинаещия, накрая идва ред и на битката на завоевателя. И той я печели.
