Поетът, писателят, публицистът Стефан Цанев използва участието си тази вечер в "Панорама", за да направи обръщение до говорещите по телевизиите и радиата, включително и журналистите, срещу ъкането. Другия петък "Театър 199" поставя отново "Последната нощ на Сократ" на Цанев, където той още в тоталитарно време поставя въпроса за свободата и властта.
"Трудно е да се каже, че народът предпочита народовластие. Народът предпочита диктатурата, защото по-лесно се живее. Защото свободата е много тежка участ. Трябва сам да решаваш. Трябва да мислиш, трябва да поемаш риск. По време на диктатурата, ако не се съпротивляваш, никой няма да те закача за нищо. Оттук е старата носталгия по социализма, която още не угасва. Българинът не можа да се държи достойно по време на свободата, която получи. Когато съм се занимавал с история, с удивление разбрах, че българинът се държи най-добре по време на робство. Тогава той има най-красивите идеали. Тогава той се стреми към образованието. Никой друг народ под робство не е имал училища и читалища. Кажете ми днес колко богати хора ще платят, за да има библиотека? Ще дадат за футбол, разбира се", каза 88-годишният писател.
След това той направи обръщение най-вече до журналистите:
"Върху фона на драматичните държавни и световни събития въпросът, който искам да повдигна, ще изглежда нелеп. Въпреки това съм длъжен да го направя. Покрай всички други замърсявания - на земята, на водата, на Космоса, на въздуха, ние не пожалихме и словото. Слушайте какво се говори по телевизиите. Не говоря за глупостите и неграмотния стил. А за т.нар. ъкане. В последно време това е някаква епидемия. Ъкат всички, ъкат министри, ъкат министър-председатели, ъкат депутати, ъкат адвокати, ъкат дипломати, ъкат политици, ъкат академици. Ъкат, за съжаление, и журналисти. Ъкат репортери, ъкат интервюиращи, ъкат водещи на цели предавания. Колеги, журналисти, прослушайте записи на предаванията си. Повечето от вас ще бъдат шокирани. Психолозите ще обяснят това грозно явление, което замърсява говора, дали се дължи на затруднено мислене, на мързел, на немарливост, на смущение или на лицемерие. Ъкаме, за да прикрием какво не искаме да кажем.
В първия клас на русенската гимназия покрай изучаването на древногръцка и древноримска литература имахме часове по реторика. Учителят ни казваше: "Знанията, които ще натрупате, няма да струват нищо, ако не умеете да ги кажете точно и чисто".
Ъкането се преследваше безмилостно от всички учители. Математикът Матей Попов, царство му небесно. Ако някой ученик започнеше да ъка пред черната дъска, се провикваше: "Момче, тези звуци може да ги издаваш у вас в клозета, когато се напъваш. Това тук не е клозет. Това е класна стая. Това е училище, това е светиня и подобни мръсни звуци тук са недопостуми. Не знам дали телевизията е светиня, но мисля, че е недопустимо да я превръщаме в клозет. Всички други може да ъкат - въпрос на личен престиж, но не и журналистите, чиято професия е говоренето. Моля ви, изчистете говора си !"
