Режисьорът Иван Урумов започна в театър „Българска армия“ репетиции за спектакъла „Евридика“ по известната пиеса на Жан Ануи. За ролята на Евридика в съвременен вариант като момиче от пътуваща театрална трупа той се е спрял на младата актриса Алена Вергова, дъщеря на театралната и екранна звезда Юлиан Вергов. В образа на Орфей ще се превъплъти също едно от най-младите попълнения в състава – Владимир Матеев. Във версията на френския писател Орфей и неговият баща, в чиято кожа ще влезе Георги Къркеланов, са улични музиканти. В спектакъла, чиято премиера е предвидена за началото на март идната година, участват още Лиза Шопова, Иван Радоев, Ясен Атанасов, Васил Дуев-Тайг, Лара Златарева, Александър Дойнов, Калин Иванов и студенти от НАТФИЗ. Сценографията и костюмите са проектирани от Нина Пашова, а композитор е Добрин Векилов-Дони.
„Евридика“ на Жан Ануи не за първи път ще се качи на сцената на „Армията“. Пиесата бе един от хитовете в репертоара на военната трупа и в началото на новия век, когато през 2001-ва режисьорът Николай Ламбрев я постави с Йоана Буковска и Стефан Вълдобрев в главните роли.
В модерния прочит на Ануи на античния мит за Орфей и Евридика мястото на действието е не подземното царство на Хадес, а обикновена гара, където актрисата и уличният музикант се срещат и се влюбват един в друг. Старогръцката легенда е трансформирана в остра съвременна история, която поставя универсалните въпроси за мимолетността, отговорността и човешкия избор. Главните герои са антиконформисти и бунтари, които ще стигнат до извода, че истинската любов може да съществува само в отвъдното, а не и в нашата реалност на разюздано консуматорство. Интензивната им връзка е обагрена с интелиентна ирония и фаталистична мистика.
Жан Мари Люсиен Пиер Ануи, познат само като Жан Ануи (1910-1987), е един от най-влиятелните и продуктивни френски автори на ХХ век. Известен е с модернистичните си преработки на много гръцки класически митове, най-разпознаваемата от които е пиесата му „Антигона“. Неговите драматургични произведения се фокусират върху конфликта между мечта и реалност, между възможно и невъзможно, между фарс и трагедия, между чистота и деградация: на сцената противоположностите се сблъскват и най-добрите отхвърлят играта на живота. Текстовете на Ануи, дори най-фарсовите, рисуват песимистичен образ на човешката природа, разкъсвана от носталгия по изгубената чистота. Главните герои често са изправени пред трудния избор между практичността и непоколебимия идеализъм, те отхвърлят компромисите, а с тях и живота.
