Това не е "Плешивата певица", това е "Брадатата графиня". И вдъхновението не е от френските абсурдисти, а от руската класика, където абсурди съвсем не липсавт – нали всички те, може да се каже, са изпълзели и са докретали в модерната литература и драматургия изпод шинела на Гогол. А какво по-изразително мерило за стойност в литературата и драматургията от руската класика – своеобразна еманация на голямата литература изобщо. С нея и по-точно с един от върховете й – Чехов, се съизмерва и писателят в криза от изключително находчивия и изобретателен спектакъл "Брадатата графиня" – чудесен режисьорски дебют на известната актриса Ана Вълчанова в комеди бар "Хепи Сатира" на Сатиричния театър. Постановката е изградена по пиесата "Добрият доктор" (1973) на именития съвременен американски комедиограф Нийл Саймън (1927-2018), която от своя страна пък се състои от отделни миниатюри, вдъхновени от кратки разкази на Антон Павлович.
Главният герой и свързващо звено между миниатюрите в представлението, изигран с финес и голяма доза самоирония от Мартин Каров, е много добър писател, но – не чак колкото Тургенев. Дали действието на пиесата се развива през XIX век, дали протагонистът ментално пребивава в друго време и фантазията му го носи назад към славното минало на великите прозаици, или просто следва класическите образци, не е съвсем ясно, но и не е толкова важно. Същественото и общовалидното в случая е, че и той страда от вечния синдром на повечето труженици на творческия труд от векове до днес: да се опива от удоволствието на процеса, но да е разочарован и омерзен от крайния резултат. И ето ти я кризата на идеи…
В спектакъла освен конкретните произведения на автора вдъхновител, се долавят мотиви от творчеството на други – например вездесъщият нос на Гогол, или се мярва намек за имитация "в стила на"... Защото писателят в ступор непрекъснато търси, опитва се да разкъса омагьосания кръг, но каквото и да напише, излиза, че…Чехов вече го е написал преди него. Получила се е искряща пародия на руска класика, в която къде свършва Чехов, откъде започва Нийл Саймън и откъде продължава Ани Вълчанова не е лесно да се определи, но пък предизвикателството си струва.
Представлението започва с един от най-разпознаваемите разкази на Чехов – почти христомайтийния "Смъртта на чиновника", в който плахият статски екзекутор Чердяков неволно кихва и наплюва стоящия пред него в театъра бюрократичен гръмовержец ген. Бразильов, а после дотам се престарава с извиненията, че чак стига до психически срив и умира. Още тук на сцената излизат всички актьори – Боян Арсов, Кирил Бояджиев, Албена Павлова и Лана Гекова с гротескни гримаси на лицата, които ги правят буквално неразпознаваеми в сатиричните им превъплъщения. Четиримата, заедо с Каров, ще сменят по няколко роли в продължение на спектакъла: в историите за господарката, която се опитва да измами гувернантката на децата си, отдържайки с различни обяснения части от заплатата й под предлог, че я е "изпитвала"; за серийния прелъстител на омъжени дами; за актрисата, която се явява на прослушване и се мъчи да се добере до мечтаната роля, безогледно ласкаейки автора; за скитника просяк, който иска да "продаде" удавянето си за няколко рубли (или копейки) на случаен нощен минувач; за бащата, завел 19-годишния си син в бордей, за да го направят мъж… Водещият повествованието – писателят, не само изучава своите герои, но често се смесва с тях, хваща някого за ръката или заема мястото му. Изпод бляскавите остроумия на Нийл Саймън Вълчанова и нейните актьори са успели да извлекат от подводното течение на чувствата Чеховата тъга и топлотата му към малкия човек – подтиснат и унижаван, но находчив и все още недоубит. Това прави постановката по равно неудържимо смешна и обезоръжаващо трогателна.
Режисьорският дебют на Ана Вълчанова демонстрира висок художествен критерий и интелектуални натрупвания. Спектакълът е изключително "театрален", раздвижен и игрови – с помощта на сценографията на Петя Боюкова, само с няколко местещи се "платнища", които отварят и затварят различни ниши, пространството се превръща в театър, държавно учреждение, съпружеска спалня, руска баня, публичен дом, морски кей и какво ли още не. Тази вкусна театрална закачка с класиката предизвиква актьорите да извадят и най-неподозираните качества от своя майсторски арсенал и е истински деликатес за публиката.
А какво общо има тук Брадатата графиня? Не много – колкото и Плешивата певица има общо със случващото се в абсурдната драма на Йонеско. Просто пиесата, която персонажите в първата миниатюра гледат, се казва така – "Брадатата графиня". Следващите представления в "Хепи Сатира" са на 22 ноември и 9 декември.
Пиесата "Добрият доктор" явно е била от любимите за Нийл Саймън – не само поради пиетета му към Чехов, но и заради това, че по време на прослушванията за нея той среща втората от петте си съпруги – актрисата Марша Мейсън. По пиесата е заснет телевизионен филм с участието на Едуард Аснър, Ричард Чембърлейн и самата Марша Мейсън. Премиерата е през 1978-а по PBS.
