След първите срещи с публиката на мюзикъла "Кабаре" от Джон Кандер в Националния музикален театър на 28, 29 и 30 ноември, спектакълът в режисьорската интерпретация на големия актьор Валентин Ганев ще има още премиерни представления утре, 2 декември, както и поради огромния интерес – и на 6 декември (вместо спектакъла "Кралете на валса"). В представлението навръх Никулден в главните роли ще участват специалните гости – поп звездата Михаела Маринова като ексцентричната кабаретна артистка Сали Боулс, обезсмъртена от Лайза Минели във филма на Боб Фоси, и пеещият актьор от Сатиричния театър Боян Арсов като Церемониалмайстора – домакин на скандално известния берлински локал "Кит Кат Клуб". Преди това утре вечер Сали и Церемониалмайстор ще бъдат солистите на оперетата Яна Стефанова и Георги-Маноел Димитров.
С образа на Сали Боулс Михаела сбъдва своя голяма мечта. "Михаела Маринова прави забележителна нова стъпка в своята кариера, като влиза в главната роля на Сали Боулс в продукцията "Кабаре" на Националния музикален театър.Този дебют в света на мюзикъла отдавна е мечта за нея, още повече, че Михаела взе и диплома за музикално-сценична режисура от Националната музикална академия", отбелязват от Virginia Records.
"Да играя в мюзикъл е зов на душата ми от много време. Тайничко съм чакала да дойде този момент и съм вярвала, че моята роля ще ме намери. Ето я – Сали Боулс. "Кабаре". Играя героиня, която усещам близка. Приличаме си – тя е емоционална, свободолюбива, борбена, влюбена в живота като в детска игра. Благодаря на Националния музикален театър за поканата да бъда техен гост. Партнирам си със страхотни колеги, с деликатен и умен режисьор – Валентин Ганев, от когото уча уроци и с помощта на когото овладявам и актьорската част на ролята", споделя Маринова. "Още асимилирам случилото се", написа във Фейсбук тя след дебюта си в първа театрална роля.
В спектакъла Михаела Маринова и Яна Стефанова ще се редуват с още две актриси от Музикалния в корсета и жартиерите на Сали: Илона Иванова и Боряна Йорданова. Церемониалмайстори освен Георги-Маноел и Боян Арсов ще бъдат и Денис Бояджиев и Александър Панайотов. Две от най-опитните прими на Оперетата – Добрина Икономова и Олга Динова, в различни представления ще се изявяват като Г-жа Шнайдер.
"Кабаре" е един от култовите мюзикъли в историята на жанра. В центъра на спектакъла е английската кабаретна звезда Сали Боулс – образ, който оживява на сцената чрез харизмата и таланта на една от най-ярките млади певици у нас, известна с безкомпромисните си вокални изпълнения и умението да се превъплъщава в различни сценични образи. Сали на Михаела ще владее сцената не само с перфектните си вокални умения, но и с шоу блясък и съвременно женско обаяние. Боян Арсов от своя страна пък е актьор с впечатляващо сценично присъствие и силен драматичен, но и комичен заряд. Той изгражда сложен и магнетичен образ – усмивка, зад която се крият и хумор, и безпокойство, и духът на една променяща се епоха.
Краят на 20-те и началото на 30-те години в Берлин са време на блясък и разруха, на безгрижие и страх. Ваймарската република (1919–1933) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра. В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът…Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени.
"Кабаре" е гротесков спектакъл за едно общество, което се смее, пее и позира, докато светът навън се плъзга към авторитаризъм. Живеем в глобална версия на този морален парадокс – танцуваме, докато сцената под нас се нагрява и тресе", споделя за своя прочит Валентин Ганев – режисьор и постановчик.
Създаден по пиесата "Аз съм камера" на Джон ван Дрютен (1951), "Берлинските разкази" и романа "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд (1945), с музика на Джон Кандер, текстове на Фред Ебб и либрето на Джо Мастърофф, световноизвестният мюзикъл е носител на осем награди "Тони" и вдъхновение за легендарния филм на Боб Фоси с Лайза Минели в ролята на Сали Боулс – изпълнение, превърнало се в икона на сценичното и филмовото изкуство.
Това е третата постановка на мюзикъла на сцената на Музикалния театър от 1981 г. насам – доказателство за непреходността и силата на това произведение, което продължава да провокира и вълнува поколения зрители, посочват от екипа.
Двата може би най-популярни музикални хита от култовия филм от 1972-ра – Mein Herr и Maybe This Time, не са включени в спектакъла поради ограничения в договора за авторските права на мюзикъла. За сметка на това има други, не по-малко забележителни музикални номера. "Тези два хита ги няма, но публиката ще види два други хита, не по-лоши, даже напоследък ми се струва, че са и по-добри", изтъква режисьорът Валентин Ганев пред БТА.
От Националния музикален театър припомнят някои любопитни факти за най-известната версия на мюзикъла – филма на Боб Фоси. Така например, Лайза Минели се явява още в тийнеджърска възраст на прослушване за ролята на Сали в първата бродуейска постановка, играна повече от 1000 пъти. Предпочетена е друга актриса, английската старлетка Джил Хауърт. Когато шоуто се пренася в Лондон, ролята е поверена на Джуди Денч, но когато я прослушват за филмовата версия на мюзикъла, някои са на мнение, че е "твърде талантлива", за да изиграе повърхностната Сали Боулс. Може би заради описанието на героинята от романа: "Въпреки че пееше лошо, без никаква изразителност, и че ръцете й висяха небрежно отпуснати встрани, представлението й беше по свой начин сполучливо заради стряскащата й външност и абсолютния й непукизъм за реакциите на хората…".
Легендарният първи изпълнител на ролята на Церемониалмайстора Джоел Грей пък е бил нежелан за филма от Боб Фоси. Сценичната му енергия се струвала на режисьора твърде театрална за киното. Продуцентите обаче налагат участието на Грей направо ултимативно. На пробите той впечатлява с точността, контрола и зловещото си, почти андрогинно присъствие. Джоел Грей става един от малцината спечелили и наградата "Тони", и "Оскар" за една и съща роля. Именно онова, което Фоси първоначално смятал за "твърде сценично", се превръща в ключов елемент от стилистиката на филма – дистанцираното, гротескно присъствие на персонажа, който наблюдава и коментира разрухата на света извън кабарето подобно хор в антична гръцка трагедия.
Солистите, хорът, балетът и оркестърът на Националния музикален театър, под диригентството на Юли Дамянов и Георги Милтиядов ще потопят зрителите в блясъка и сенките на "Кит Кат Клуб" – свят, в който смехът е маска, а всяка песен е предупреждение.
