Най-известният кариерист в литературата – Бел Ами, или Жорж Дюроа, на Ги дьо Мопасан, има свой далечен братовчед, със 17 години по-стар, в Русия: Егор Глумов от пиесата „И най-мъдрият си е малко прост“ на класика Александър Островски. Сега режисьорът Венцислав Асенов превръща създадената през 1868 г. творба в съвременна комедия на нравите, актуализирайки оригинала с изобретателна прецизност и безапелационно побългарявайки имената на героите – и това в случая е достатъчно, за да се „внедри“ историята в до болка познатите особености на несвършващия роден преход. В заглавието е внесено уточнение: „И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“. Останалото го правят отличните актьори на Сатиричния театър, където премиерата на спектакъла отшумя преди броени дни. Колко малко й трябва на добрата класика, за да е вечно актуална. И колко много му трябва на обществото, за да се промени към по-добро…
Венцислав Асенов – един от изявените майстори на интелигентния сценичен хумор в последните години, е превел лично текста на пиесата за проекта си. Създавайки сценичната версия, той запазва словото, духа и социалния патос на Островски, но внася нови реалии в нея. Така столичният журналист Иван Глумчев (Станислав Кондов) работи за онлайн медии – наречете го блогър, инфлуенсър или…обикновен хейтър. Осъзнал обаче, че с критичните си материали няма да напредне в опороченото от лицемерие и корупционни схеми общество, той решава да действа по неговите правила. Да просперира с лъжи, ласкателства, удари под пояса и новопридобити влиятелни връзки. И както му е ред в наши дни, много от тези зависимости и интриги се заплитат в луксозната обстановка на фитнес-зали и международни летища… А сценографията на Чайка Петрушева сякаш очертава контурите на познатия до болка и възненавидян триъгълник на властта…
Първоначално харизматичният и умен г-н Глумчев прицелва таланта си на манипулатор към далечен родственик – непознатия влиятелен чичо Георги Празнодумов (Николай Върбанов), еманация на глупостта на силните на деня. И така успява да го омае, че той се готви да обезнаследи за сметка на него другия си племенник Никола Чапкънов – шегаджия и развейпрах (Калоян Желев). Домогва се и до съпругата му Анна Празнодумова (Деляна Хаджиянкова), явно нямаща нищо против да пристъпи задръжките си и да сложи рога на мъжа си с неговото младо протеже, което ще вилнее по пешкир в свенливо-прелъстителен етюд в хола й. За разлика от френския Бел Ами обаче, руският му предшественик и българският кариерист от спектакъла на Асенов не разчитат само и основно на еротичен чар за своя професионален и светски просперитет и на издигане върху нежни женски рамене: те са, така да се каже, по-широко социално ориентирани. И в паноптикума на гротескови фигури от пост-социалистиеската действителност, свързани с възхода на Глумчев, се появяват и мощно заявяват себе си и бившият всевластен генерал от ДС Биволарски (Георги Спасов) – връх на сатиричното разобличаване в спектакъла, и безнравственият депутат лобист Байрактарски (Николай Луканов), и пишман-астроложката Джина Джоунс (Маргарита Хлебарова), и заможната (вероятно) бизнес-дама, някога (по-вероятно) компаньонка (Анна Станчева) с племенницата си Виолета (Никол Георгиева), от типа дами, които ходят на шопинг в Дубай… Ето че за напористия Глумчев се очертава и подходяща партия за женитба.
Но, тук има едно „но“: Иван Глумчев не се глуми с висшето общество и властта просто така – като истински хронист на покварата им, за себе си той води таен дневник, за който сигурно дори всезнаещата му майка (Йорданка Стефанова) не знае и в който записва всичко онова, което наистина мисли за хората от обкръжението си. Компромати? Може би, ако попаднат на точното място, откъдето биха разчистили този безполезен човешки дисниленд (стига да има изобщо подобно място в подобно общество – познато, нали?!...). В случая обаче дневникът се оказва точно където не трябва: в уязвената Празнодумова, откъдето става достояние на всички описани вътре карикатурни типове. И протагонистът пада жертва в капана на собствените си планове.
Финалът на това модерно моралите` е показателен: обществото, „цялото в бяло“, но с тъмни маскировъчни очила, прогонва провинилия се, ала в същото време и го припознава като един от тях – човек с безспорни дарби за социално лавиране и преуспяване. И става ясно, че е склонно в бъдеще да го опрости и кооптира отново в системата, като междувременно ще търси поредната невинна душа за опорочаване. А самият Глумчев? Дали ще се приобщи обратно към света на влиятелната подлост, или ще спасява останките от почтеност като самотен аутсайдер? Отговорът е извън пределите на представлението и всеки би могъл да го даде според собствения си социален опит.
Актьорският ансамбъл в спектакъла е забележителен, като на фона на колективното майсторство особено ярко се открояват превъплъщенията на Деляна Хаджиянкова, Георги Спасов, Маргарита Хлебарова, Анна Станчева, Николай Върбанов. Най-специална похвала обаче заслужава младият Станислав Кондов, възпитаник на проф. Пламен Марков, в обемната главна роля – изразителен в артикулация, мимика и пластика, подобен на илюстрация от Вилхелм Буш, в която има ужасно много движение. Изобщо актьор с бъдеще, когото трябва да следим.
Костюмите в спектакъла са проектирани от Мария Диманова, музиката е на Павел Васев. Драматург на постановката е Михаил Тазев. Следващите представления на „И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“ са на 31 октомври, 15 и 30 ноември.
Добра вест от Куманово
Спектакълът "Постоянната съпруга (Очарователни грешници)" по Съмърсет Моъм на Сатиричния театър „Алеко Константинов" е получила три награди от фестивала Comedy Days Kumanovo (Дни на комедията, Куманово), съобщават от трупата. Журито на тазгодишното 28-о издание на международния форум в Северна Македония е отличило българската постановка за най-добра актриса – Рада Кайрякова, най-добра сценография – Нина Пашова, и най-добра режисура – Бойка Велкова. В спектакъла, наред с Рада, участва голям и пъстър актьорски екип: Стела Ганчева, Светлозар Начев, Лана Гекова, Росица Александрова, Анджелика Джамбазова, Михаил Сървански, Сотир Мелев и Мартин Каров.
