Новото "Политическо сатирично кабаре – 2025. В името на народа!" на Сатиричния театър е незабравено старо с актуални акценти: досегашните политически субекти, за съжаление – неизлизащи от обращение, макар и леко избутани в сянка от мастити фигури, които набират височина в абсурдите на българския живот. Премиерата с автор на текста драматургът Богдана Костуркова, режисьор Калин Сърменов и постановчик Николай Младенов снощи получи дълги аплодисменти от разпозналата смешно-тъжното си битие публика, изпълнила до краен предел залата на Сатирата. В спектакъла с видимо удоволствие участва почти цялата комедийна трупа.
Сред новите реалии на сцената е "правителството по нужда" (с аналог на служебно, каквото може пак да ни сполети), предвождано от анонимен министър-председател с лицето на най-новото попълнение в трупата – популярния Тони Минасян от Пловдивския театър, познат от тв сериала "Седем часа разлика" и филма "Вездесъщият". Идеята на неговия нелеп Министерски съвет (както и ироничната теза на цялото шоу, продължаваща от миналото издание на Кабарето) е, че за развитието на страната ни пречи само народът, затова той трябва да се махне. И защо не? Както намекват министрите – "Вашето мнение е важно за нас, въпреки че няма значение".
Друг от свежите трансфери в трупата на сатириците – Антъни Пенев от ДКТ "Иван Радоев" в Плевен, представя пиар експерта Евгени Минджев и неговите заигравки с левицата, което не му пречи да се "лордее" с нас и да очаква натикването ни в Еврозоната с мощен тласък отзад. "Европа може да ни вземе лева, но цървулите – никога", отбелязва и министърката на туризма от правителството по нужда (Анна Станчева), която предлага да си патентоваме този атрибут като европейски бранд, след като сме изпуснали да направим това със сиренето и киселото мляко, изпреварени от Гърция, както и с ракията, обсебена от сърбите…
Възходът на Дилян Пелевски, който снизхожда буквално от висините на сцената към правителтвото в нужда, пардон – по нужда, е олицетворен от шеметния Борислав Захариев (Боби Турбото) с фалшиво шкембе, който, придружен с възгласи "ДуПеСе! ДуПеСе!", и тук не пропуска да подчертае, че всичко се прави "за хората". Е, те и хората не са цвете – "Българинът не е против корупцията, а за равен достъп до нея"…
Всеки персонаж има своята минута безславие на сцената, всеки актьор – своя "ария" в сатиричната опера, а някои – даже цял минирецитал, като Михаил Сървански в амплоато на разчувствания и потен Веско Мърлинов, който получава от пазвата на Баба Калина от народа (Калин Сърменов) няколко хвърлени в изблик на възторг сутиени. Както и преди, двамата с Дядо Сашо от народа (Александра Сърчаджиева) са нещо като своеобразни водещи, които коментират и обсипват с "майни" случващото се в политическия ни живот и участниците в него. За да стигнат до извода, че сякаш сме си поръчали правителство от Temu. Не са пощадени и синдикатите, чиято абревиатура вместо КНСБ следва да се чете "Мани се, бе!" (към работещия българин).
В политическия паноптикум са още Лая Манолова (Стела Ганчева), Любо Динов (сполучливо фъфлещият Георги Спасов), плачещият Тути Папазов (Петър Калчев), куп министри (Иван Панев, Николай Луканов, Албена Михова, Николай Върбанов, Полин Лалова, Любомир Ковачев, Станислав Кондов и др.), майката на "бъдещето" на бг авиацията (Добрина Гецова), Софи Мъжлинова (Елена Атанасова), журналистката от национална телевизия (Рада Кайрякова). Сборният пункт е пореден протест, неясно за какво, над който мултимедийно вали като в Макондо. А често задаван въпрос е знае ли се кой плаща… Най-накрая премиерът Минасян ще извади листче от джоба си и ще го подаде на питащия с препоръка да се обади на съответен телефонен номер. Защо е с толкова цифри ли? Защото е в Москва, казват сатириците…
За да е удоволствието като в истинско кабаре, допринасят хитовете и танците в изпълнение на бенда на Сатирата (Мартин Каров, Кирил бояджиев, Пламен Великов, Данаил Николов), вокалите (Явор Борисов, Константин Икономов, Елена Атанасова, Деница Даринова, Екатерина Георгиева) и студентите от класа на Калин Сърменов в театралния колеж "Любен Гройс". Хореографията е на Татяна Янева, сценографията и костюмите – на Теодора Лазарова. Следващото представление е на 14 ноември.
