Преди повече от половин век - през 1973 г., в родните книжарници се появи едно интересно четиво под заглавие "Спомени за княжеското време". Автор на книгата е Добри Ганчев, а литературната обработка е дело на известния писател и публицист Николай Хайтов. Тя предизвика интереса на читателите не само към описаните събития, но и към техния разказвач, който заслужава внимание и в наши дни.
Добри Ганчев Ганчев, или Даскал Добри, както го наричат съвременниците (1854-1936) е роден в Лясковец в заможно семейство. Първоначално учи в родния си град по Ланкастерската метода. Тя поставя акцент върху граматиката, българската история, численица, земеописание и турски език. След това заминава за Русия и завършва полукласическата гимназия в Николаев в Южнославянския пансион на Тодор Минков. Прибира се в България и с препоръката на Васил Друмев става учител по всеобща история и аритметика в Тулча и Галац, Румъния. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Киевската духовна семинария (1876-1879). По време на Руско-турската освободителна война се завръща в родния си град и временно служи като преводач при руските войски. След това се дипломира и се завръща в България.
По предложение на министъра на външните работи Марко Балабанов е назначен за секретар на Българската екзархия. Седалището на институцията се помещава в Пловдив, а по-късно в Цариград. В това си качество съдейства и лично участва за откриването на трикласни училища в Македония и Тракия, на гимназия с пансион в Солун. Но изглежда, че и тази служба не му допада, напуска секретариата на Екзархията и през 1882 г. се установява в София. Известно време е в редакторския колектив на вестник "Български глас". Това е печатен орган на Консервативната пария и неговото издаване е организирано от Константин Иречек и Константин Стоилов. След това става лектор във военното училище, където преподава българска история по литографирани записки в продължение на 20 години. Успоредно с това Добри Ганчев начева и книжовната дейност. Умело борави с историческите факти и написва интригуващи четива. Ето и по впечатляващите: "История на руската държава", "Борба за самостоятелност" (тук описва живота на българите през ХІІІ век), сборник "Разкази за българската история" и др. Специално "Борба за самостоятелност" е
един от най-ранните опити за исторически роман
в родната литература.
Ала настъпва нов необичаен етап в битието на Ганчев. След абдикацията на княз Александър І Батенберг през 1887 г. в България пристига новият владетел княз Фердинанд І Сакс-Кобург-Готски. През 1893 г. той се венчава с княгиня Мария Луиза. Двамата изпитват нужда да научат говоримо и писмено български език. За техен първи учител последователно е определен тъкмо Добри Ганчев. Още от първите си дни на новото поприще той си води подробни бележки за личността на монарха и за обиколките му из Княжество България. Натрупва значителни материали от най-различно естество. Повечето от информацията е непозната за българското общество, което черпи сведения само от официалната преса. Близо три десетилетия по-късно, около 1920 г., след детронацията на цар Фердинанд І, Ганчев се връща към този период от своя живот и решава да напише мемоари под заглавие "Първите години от князуването на княз Фердинанд". Той поднася своите спомени с очевидна страст и
искрено огорчение от управлението на монарха
и от политическите фигури около него. Когато завършва творението през месец май 1923 г. той го предава в плик на Българската академия на науките (БАН). С кратка бележка изразява желанието си да бъде отпечатано след 25 години, през 1948 г. Той добре съзнава недостатъците на спомените си, които са изпълнени с тавтологии, нарушена хронология и незавършени мисли. Те не са систематизирани в отделни глави. Ето защо отправя указания към бъдещия редактор да не се притеснява и да отстрани всички негативни части.
В "Спомени на княжеското време" не са внесени промени в езиково и стилно отношение. Така че не са видоизменени. Те хвърлят обилна светлина върху личността на княз/цар Фердинанд І, върху неговото катастрофално за народа управление, върху някои интимни страни от битието му. Хората, включително и самият Добри Ганчев, са вярвали дълго време, че "без Кобурга България потъва". Като оправдание той отправя послание към следващите поколения "да простят тези пагубни заблуждения!". След като се спира на предизвиканите от княз/цар Фердинанд І национални катастрофи Ганчев обобщава: "Не зная с какво ще го споменават грядущите поколения Фердинанда, ала ний, които преживяхме погрома и доживяхме туй страшно падение, ний няма да го забравим. Много е тежък спомена за него. А е тежък, защото фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, дори пред пороците му, а най-добрите измежду съвременниците му се надпреварваха да го славят!"
През февруари 1904 г. Ганчев прекратява задълженията си във Военното училище. Навлиза в политическия живот, пристрастява се към търговската дейност. Привърженик е на народнолибералното правителство на генерал Рачо Петров - Димитър Петков. Избран е за народен представител в ХІІІ Обикновено народно събрание (1903-1907). Той е сред основателите на акционерното дружество "Гранитоид" и член на управителния съвет. Натрупва огромно финансово състояние и това му дава възможност да се нареди сред популярните дарители в българското общество. Когато в родния му град започват да възстановяват разрушената църква "Свети Атанас" той закупува строителни материали. Прави дарение на лясковското училищно настоятелство за подпомагане на местните училища. В началото на 1921 г. той дарява 100 акции от Акционерно дружество "Гранитоид" на БАН. В следващите 10 години дарителската кампания продължава и общият брой на акциите достига 1793. В изработеното от Добри Ганчев завещание се изразява желание след неговата смърт с тях да се образува фонд, който да носи името му. Годишните приходи да се използват за нуждите на БАН, а акциите да се съхраняват в институцията и да не се продават. Освен това през 1936 г. Ганчев
завещава на Българския червен кръст 500 акции
от същото акционерно дружество за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е приходите на фонда да се използват за лечение на туберкулозно болни в България. Макар и със закъснение, защото са оспорвани от наследниците му, фондовете са усвоени.
След кончината на Добри Ганчев БАН издава неговите "Спомени (1864-1887)". В тях той пише за родния град Лясковец, за основните моменти от своя живот. Акцент е поставен върху по-важните събития и ролята на родните политици и общественици.
