Генерал Сава Муткуров е сред най-изявените наши патриоти в новата ни история. Името му е свързано с велики дела, но за съжаление дълги години забележителните му изяви не са популяризирани в публичното пространство.
Сава Атанасов Муткуров (1852-1891) е роден в Търново. Произхожда от заможно семейство. Първоначално образование получава в местни училища. През септември 1872 г. постъпва в Юнкерското пехотно училище в Одеса. Две години по-късно е произведен в първи офицерски чин портупей юнкер. Като офицер в Руската армия участва в Сръбско-турската война през 1876 г. с български доброволчески формирования. След края на военните действия се връща отново в Руската армия и е зачислен в състава на 25-ти Волински полк. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сражава на различни позиции. Отличава се в боевете на Шипченския превал. За проявеното му мъжество и храброст е награден с руски военен орден "Свети Станислав" ІІІ степен с мечове, "Света Анна" ІІІ и ІV степен и военен орден "За храброст" ІV степен. Произведен е в чин поручик.
След края на войната и подписването на Санстефанския мирен договор Сава Муткуров напуска редовете на руските войски и преминава в състава на новообразуваната Българска земска войска като офицер в Пловдивската 20-та пеша дружина. През 1881 г. получава званието капитан и заема различни длъжности в Източнорумелийската милиция.
Той е един от активните дейци по Съединението
на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и член на временното правителство в Южна България. Когато княз Александър І Батенберг пристига в Пловдив, го награждава със званието подполковник. В последвалата Сръбско-българска война Муткуров е началник на дясната колона и центъра на армейската част, която превзема град Пирот. Кариерата му продължава да се развива. Назначаван е в различни военни комисии за изработването на правилник по уреждане на българската армия. Заема и поста командир на V пехотна бригада в Пловдив.
Сава Муткуров се обявява против преврата на 9 август 1886 г. срещу княз Александър І Батенберг. Влиза в сътрудничество със Стефан Стамболов е и сред организаторите на контрапреврата. Назначен е за командващ на армията в Южна България и се отправя към София. Тук арестува инициаторите на детронацията. След абдикацията на княз Александър І Батенберг на 26 август е назначен за регент заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. На тази длъжност остава на близо 11 месеца до избора на новия княз Фердинанд І Сакскобурготски. Определено се радва и на неговото внимание. Когато той полага клетва пред Великото народно събрание в Търново, произвежда за заслуги Муткуров в чин полковник. След това е назначен за министър на войната в кабинета на Стефан Стамболов. В това си качество
извършва реорганизация на армията,
въвежда ред и дисциплина. Превъоръжава пехотата с пушки "Манлихер". Създава и първото специализирано списание "Военен журнал" (1888). Любопитно се развива и личният му живот. През декември 1887 г. Муткуров сключва брак със сестрата на Стефан Стамболов - Мара. Тя му ражда две деца - син и дъщеря.
Той се отличава със своята войнишка скромност. Изявен патриот, Сава Муткуров винаги действа с цел да запази свободата на отечеството. С невероятни усилия и лични неприятности в разстояние на три години успява да се пребори и да сложи край на външното неприятелско влияние в средата на българското войнство и да го изчисти от офицери-политици. Но изненадващо през октомври 1890 г. се сблъсква със здравословни проблеми. Оплаква се от сърдечна недостатъчност и се разболява тежко, а болестта се оказва прогресираща. По съвет на докторите престоява около месец във Варна, но това не му помага. С разрешение на княз Фердинанд І заминава за Европа. След завръщането не може да изпълнява задълженията си и подава оставка като министър. Тя е приета, а за заслугите към военното дело на родината на 14 февруари 1891 г. Сава Муткуров е
първият български офицер произведен в чин генерал-майор.
Той продължава да търси възможности за подобряване на здравето си. По препоръка на здравни специалисти се отправя да се лекува в Неапол, Италия. Информацията за неговото лечение е прекратена. Ала неочаквано се поднася скръбната вест, че на 3 март 1891 г. той е намерен мъртъв в местния театър "Сан Карло". В официалното съобщение за смъртта на генерала, публикувано в "Държавен вестник" на 6 март 1891 г. пише: "Рим. 4 март. Генерал Муткуров, до преди малко български военен министър е починал вчера внезапно в Неапол у Театра Сан-Карло. Дали някой не го е убил у театра? Защо? Как да знаем днес, след като тогава не са се вгледали?" На страница втора от смъртния акт издаден от Общината в Неапол на ръка е написано: "До г-н Кралския прокурор в Неапол: Един от въпросите около смъртта на генерала е защо ако някой е тежко болен ще ходи на театър? Вероятно здравословното състояние на г-н Муткуров е било значително подобрено. А ако това е така, какви са причините за смъртта му?" За съжаление няма данни дали започва разследване и какви са резултатите от него. Но преобладава мнението, че той става жертва на политическа интрига, предизвикана от русофилските опоненти на неговия приятел и покровител Стефан Стамболов. Веднага след кончината тялото на ген. Сава Муткуров е балсамирано в международната болница в Неапол и подготвено за връщане в България. И тук възникват съмнения дали използваните препарати не са унищожили следи от отрова в трупа. Но и до днес остава неразгадан въпросът за истинските причини за смъртта на генерал Сава Муткуров.
По повод кончината му премиерът Ст. Стамболов получава съболезнователни телеграми от кметовете в цялата страна и от чуждестранни мисии. Княз Фердинанд І изпраща писмо, в което изразява своите съболезнования. Същото прави и майка му княгиня Клементина. Кметството в София
издига траурна арка на "Лъвов мост",
през който ще премине ковчегът на покойния генерал. Вземат се мерки да се съзида и приготви гробница от тухли в двора на църквата "Свети Спас". На 12 март тялото на Сава Муткуров е докарано в София. На следващия ден се извършва опело в църквата "Свети Крал" ( днес "Света Неделя"). Оттам е пренесено и погребано в църквата "Свети Спас". Свири военна музика. Черни флагове се развяват по улиците и булевардите. Те се изпълват с народ. Всички искат да се поклонят пред праха на покойния патриот. При спускането на тялото в гроба, съгласно традицията, се дават три оръжейни и артилерийски залпа. А в нашето съвремие е издигнат бюст-паметник на Сава Муткуров до централната алея в парк "Марно поле" във Велико Търново.
