Историята на записване на мисли и чувства може да е започнала десетки хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега. В пещери в Германия изследователите са открили модели на значение в линии, прорези, точки и кръстове върху предмети като бивни на мамути, датиращи отпреди 45 000 години.
Точното значение на символите в Германия остава загадка. Предметите са от времето точно преди homo sapiens да се премести в Европа от Африка, където е взаимодействал с неандерталците. Досега се смяташе, че писмеността е започнала да се развила в Месопотамия около 3000 г. пр.н.е., последвана от йероглифи в Египет и по-късно в Китай и Мезоамерика.
"Последователността от знаци от каменната ера са ранна алтернатива на писането", каза за Би Би Си проф. Кристиан Бенц от университета в Саарланд, който е автор на новото изследване. Според изследователката Ева Дуткиевич от Берлинския музей за праистория и ранна история, откритията предполагат, че хората от каменната ера са били толкова умни, колкото и съвременните хора. "Досега само сме надградили това, което може да се открие по отношение на символните последователности върху голямо разнообразие от артефакти", казва тя.
Екипът е анализирал повече от 3000 знака върху 260 предмета, за да разкрият т.нар. ДНК на писмеността. Някои от предметите са от 37-километрова пещерна система, наречена Лонетал в Баден-Вюртемберг, Южна Германия.
Върху малък мамут, издълбан от бивник, изследователите са анализирали внимателно гравирани редове от хиксове и точки. Върху друг артефакт са идентифицирани редове от точки и прорези върху плака от слонова кост, изобразяваща антропоморфно същество. Според учените подредбата на маркировките, по-специално точките, показват, че шарките са действали като комуникация. Изследователите смятат, че хората от каменната ера умишлено са издълбавали тези символи, за да предават послания, значение и мисли.
"Нашите резултати показват, че ловците-събирачи от палеолитната епоха са разработили система от символи със статистически сравнима плътност на информацията с най-ранните протоклинописни плочки от древна Месопотамия – цели 40 хил. години по-късно", казва Бенц. Ключът към намирането на смисъла е в плътността на символите. Учените са открили висока степен на повторение на знаците и предсказуемост в последващите символи, която е сравнима с много по-късен протоклинопис.
Екипът казва, че това показва, че предаването на информация е било много важно за хората от палеолита. "Те са били умели занаятчии. Личи си, че са носили предметите със себе си. Много от тях пасват много добре в ръката", казва Дуткевич.
Изследването е публикувано в списанието PNAS.
