Панама е удивително място - там мирно и хармонично съжителстват най-съвременните технологии и първобитнообщинните закони на джунглата, модерна банкова система и допотопни средства за придвижване.
Независимо от своите неголеми размери съвременна Панама поразява с невероятно природно и географско разнообразие. Тук само за час и половина може да се стигне от едното крайбрежие на океана до другото, като пътуването минава през заснежени планини и непроходими джунгли до едно от новите чудеса на света - Панамския канал. Удивителното творение е официално открито през 1920 г. Идеята да се съединят двата океана обаче е още от времената на испанските конкистадори - XVI в. Строителството започва през 1881 г., но проектът е спрян с гръм и трясък 7 години по-късно заради фалит на консорциума собственик. През 1902 г. остатъците от консорциума са продадени на САЩ за 40 млн. долара. По това време обаче Панама е все още под юрисдикцията на Колумбия, която не позволява на САЩ да довършат канала. Затова американският президент Теодор Рузвелт подкрепил борците за независима Панама. През 1903 г., след обявяването на независимостта на Панама, работата била подновена, а първият кораб минава през канала на 15 август 1914 г. През 2000 г. САЩ отстъпват на Панама контрола върху канала. В момента таксите за транзит през него достигат 2 млрд. долара годишно.
Другото известно съоръжение е Панамериканската магистрала, която свързва два континента в западното полукълбо. Интересното е, че
тя прекъсва на 200 км от колумбийската граница
и до нея може да се стигне само на специален катер или на индианска лодка. Причината е, че през Панама някога минавал основният поток с наркотици от Колумбия на север. Властите решили, че е по-лесно просто да се прекъсне пътят, отколкото да се опитват да заловят наркотрафикантите по него.
Столицата Панама Сити е основана през 1519 г. и в нея органично се съчетават древните руини на Панама-Виехо и съвременните квартали. Сред тях се откроява площад "Боливар". Там са разположени великолепната катедрала "Св. Франциск" и зданието на бившия хотел "Колумбия". Тук се намира и дворецът на Симон Боливар, който преди това е бил манастир, както и паметник на националния герой.
Plaza de Francia е сред основните забележителности на историческия център. Той е заобиколен от сводести сгради с входове арки, които в продължение на столетия са се използвали за най-разнообразни цели. Първоначално са били отбранителни укрепления, после - казарма и даже затвор. През XVIII в. са станали хранилища, а през XIX в. е прокаран булевард, съединяващ двете пешеходни части на града. Днес арките на Las Bovedas са впечатляваща част от общата архитектура на площада. На тях са поставени табелки за главните събития в историята на Панама и за хората, които са участвали в строителството на Панамския канал и столицата.
Mi pueblito – музей под открито небе
Това са три селца, сгушени в подножието на Серо-Анкон, в които са събрани основните отличителни черти на панамската култура. В първото може да се разходите по живописния централен площад, обкръжен от здания от XIX век. В неголям музей може да се види изложба на традиционните панамски носии. В другото селце дървените сгради са ярко украсени и има множество сламени къщи, в които са живели индианци, участвали в прокарването на Панамския канал. Третото селище е най-автентично - тук могат да се видят лодки на коренни жители и да се закупят оригинални местни сувенири.
Съвсем наблизо са руините на Панама Виехо, който пиратите начело с Хенри Морган обсаждат през 1671 г. Тогава градът е превзет и опожарен. Сега той е музей, където могат да се видят много интересни експонати - флейта от кост, изрязана във формата на човек, свирещ на флейта, и керамична свирка във формата на птица.
Когато Морган опожарява града, жителите му се преселват на около 5 км в посока към Панамския канал, където градовете могат да се защитават по-добре. И тук вече си проличава разликата между богати и бедни. Панамският елит се обградил с високи стени и укрепления, а бедните останали извън техните предели. От XVII век насам много неща са се променили, но пейзажът е същият. За да се доберете до Каско-Виехо, трябва да минете през мрачен, запуснат район с висока престъпност. Мнозина ще се опитат да ви разубедят и ще са прави.
Прекрасна панорама към града се открива от върха на хълма Серо Анкон
Пътят към него минава през Куори Хайтс, спокойни жилищни и исторически места, които някога са били команден център на Въоръжените сили на САЩ. Тук можете да се насладите на прекрасна гледка, но и да срещнете ленивци или златисти зайци. До върха се стига по пътечка, около която са наредени шарени пейки с вдъхновяващи надписи: respira profunda (дишайте дълбоко) и embraza un arbol (прегърнете дърво). Има и плакати със стихотворения, посветени на живописния хълм.
Заслужава си да посетите и природния парк "Метрополитен", който се намира само на 15 минути от центъра на града. Свежият утринен въздух е изпълнен с чуруликане на птици и други жизнерадостни звуци. Паркът е разположен на почти 3000 кв. км и има пет екопътеки, най-живописната от които е Лос Каобос. Там сред високи червени дървета можете да видите множество безобидни животни и езеро с костенурки.
Ако попътувате по Панамериканската магистрала няколко часа, настрани от обикновените централноамерикански селца, а после поплавате с моторна лодка през джунглите, ще се окажете в друг свят, където не знаят нито как се казва премиерът на страната, нито какъв е курсът на американския долар (с който се разплащат в страната, независимо че чисто теоретично тук има национална валута - балбоа).
Господари на тази земя са индианците от племето ембера
В превод от индиански това означава "аромат" и името идва от факта, че тук се отглеждат ванилия и други подправки, за които тук навремето са дошли испанските конкистадори. "Племето ни е само 42 души, имаме начално училище до 4-ти клас, където преподава един учител, който пътува всеки ден от близкия град. Ние го харесваме, но се страхуваме, че той постепенно отклонява нашите деца от традиционната култура и ги учи на градския живот", казва Мигел Флако, ръководителят на общината.
Самият Мигел не е много сигурен колко жени има - пет или шест. Но за всички се грижи. Всичко, което индианците консумират, се отглежда по склоновете на буйната река, лъкатушеща през гъсти джунгли, от които непрекъснато се чуват крясъци на маймуни и чукане на тукани.
Индианците ембера не ползват електричество - смятат, че полза от него няма, тъй като само отклонява хората от спокойната работа и наслаждаването на природата. Когато се стъмни, всички вкупом се отправят към леглата. Тук няма нощни забавления.
Въпреки че индианците се опитват да запазят своите традиции, те постепенно и необратимо губят своята самобитна култура. Да се отглежда таро, да се лови риба с копие или да се събират ягоди днес не е нито популярно, нито перспективно. Много по-престижно и лесно е да се изкарват пари от туризъм. Още повече че посещенията на туристи в индианските селища се организират от правителството на Панама. То им изпраща по 3-4 групи на ден. Понякога идват 30-ина пасажери от някой кораб, понякога само един-двама. За посрещането на големите групи се мобилизират всички местни хора. Жените веднага вадят на сергии изделия от дърво, камък или палмови листа (не правят отстъпки от цената). Мъжете пък влизат в ролята на гидове, които обясняват на пришълците как си строят къщите и как ловят диви животни и риба. Когато групите са много големи, в центъра на селото се устройват танци с най-красивите девойки ембера. Като се има предвид, че тяхното официално облекло е само набедрена превръзка, те са особено атрактивна гледка за мъжката половина от туристите. Срещу 20 долара всеки желаещ може да получи татуировка.
"Всички тези бели хора са откъснати от своите корени. Затова имат повече пари от нас. Това е несправедливо. След като се възхищават от нашата култура, бъдещето е наше, не тяхно, не е ли така?", разсъждава с нотка на тъга Мигел.
