Основан през 324 г. пр.н.е., само една година преди смъртта на Александър Велики във Вавилон, градът първоначално е бил предназначен да приюти колонисти и ветерани с увреждания от огромната му армия.
Иракската пустиня разкри една от най-красивите си тайни. Археолозите най-накрая откриха останките на Харакс Спасину, древен метрополис, за който се смята, че е загубен завинаги от опустошенията на времето, стихиите и историята. Тази "Иракска Александрия“, върховното доказателство за безграничната амбиция на македонския завоевател, вече не е просто име в древни текстове, предава БГНЕС.
Основан през 324 г. пр.н.е., само една година преди смъртта на Александър Велики във Вавилон, градът първоначално е бил предназначен да приюти колонисти и ветерани с увреждания от огромната му армия. Но съдбата на града е била толкова бурна, колкото и река Тигър, която го е граничела. Римският автор Плиний съобщава в своя труд "Естествена история“ следното: Първоначалният град е основан от Александър Велики с колонисти, доведени от царския град Дурин, който по-късно е разрушен, и с оставените там инвалиди от армията му. Той е наредил градът да бъде наречен Александрия. След опустошителни наводнения, арабският крал Спасин го възражда, издигайки масивни укрепления и повишавайки нивото на земята върху площ с обиколка близо 10 000 метра. Именно от този период градът носи името си, което е останало в историята: Харакс Спасину. И все пак, в продължение на десетилетия, местоположението на това място е било чиста спекулация. Докато въздушните снимки на Кралските военновъздушни сили са могли да покажат заровени структури още през 60-те години на миналия век, геополитическата нестабилност на региона е възпрепятствала всякакви разкопки в продължение на половин век.
Едва през 2014 г. изследователите най-накрая успяха да изследват площ от над 500 квадратни километра, за да проведат повърхностни проучвания. Резултатите от тази кампания, която разчиташе на най-съвременни технологии , надминаха всички очаквания. Използването на дронове за изграждане на подробен модел на терена, съчетано с използването на магнитометри, позволи на геофизиците да "виждат“ през земята, за да разкрият заровени структури. Това доведе до откриването на хиляди фрагменти от керамика, промишлени отломки и тухли, разпръснати из целия обект.
Магнитната карта разкрива градския център в разцвета му: широки улици, гъсти жилищни блокове, храмови комплекси и занаятчийски квартали с тухлени пещи. Градът не е бил просто граничен гарнизон, той е бил истинска икономическа сила, идеално разположен между реките Тигър и Евлей, за да контролира търговските пътища на Месопотамия. Проучванията дори са идентифицирали пристанищни басейни и канали, доказателство за забележително хидравлично инженерство.
Изследователите сега се надяват, че политическата стабилизация в региона ще позволи началото на реални разкопки, за да се разкрият всички съкровища на този 1200-годишен град. Това колосално начинание обещава да отдаде справедливост на едно от последните дела на Александър Велики.
