Още от 9:00 ч. сутринта пред резиденцията на френския посланик на столичната ул. "Оборище" № 29 се извива дълга опашка. Причината е, че вратите на прекрасната необарокова сграда са широко отворени за желаещите да я разгледат. Няколкостотин души успяха да надникнат в салоните с екскурзовод на български, френски и английски език, но също толкова не успяха, въпреки че екипът на посолството увеличи броя на посетителите във всяка група и добави допълнителни часове за посещения. Разбира се, имаше доста недоволни сред неуспелите да разгледат, но трябва да се признае, че рядко се случва да има такъв огромен интерес към културно събитие!
Поводът да се отворят вратите на дома на френската дипломация е свързан с Европейските дни на наследството, които се провеждат в редица европейски градове и по време на които се отварят сгради, недостъпни през останалата част от времето.
Къщата на ул. "Оборище" е построена през 1929 г. по поръчка на най-богатия българин Ангел Куюмджийски от бюрото на архитектите Тодор Златев и Димитър Коев. По това време Куюмджийски е начело на Франко-българската банка. Любопитен факт е, че той е прототип на главния герой в романа "Тютюн" Борис Морев. Софиянци обаче коментирали, минавайки покрай къщата, че поостарелият ѝ необароков стил не отговарял на тогавашните архитектурни тенденции. Софиянци обаче коментирали, минавайки покрай къщата, че поостарелият ѝ необароков стил не отговаря на тогавашните архитектурни тенденции. Не след дълго Куюмджийски строи нова къща за семейството си. Тя е по проект на архитектите Белковски и Дачов и се намира на ул. "Велико Търново".
Именно на дървеното стълбище в къщата на ул. "Оборище" Силви Вартан изиграва първото си представление, когато е 5-годишна. По това време баща ѝ работи във френското посолство. Представлението било "Златокоска", в чиято роля влязла дъщерята на френския посланик, а Силви била мечката.
Пищният бароков интериор на къщата трябвало да отразява професионалните успехи и богатството на банкера. Спомен от онова време са оригиналните дървени ламперии от кестен, запазени са и камините. През 1936 г. Франция придобива сградата за нуждите на дипломатическата си легация. От една страна това послужило за заздравяване на дипломатическите отношенията между България и Франция, а от друга мястото е близо до повечето институции в столицата и най-вече до старата сграда на Народното събрание. Трябва да се спомене, че всички произведения на изкуството в залите са собственост на френската държава и ако трябва да им се направи реставрация или поддръжка, това може да стане единствено там, защото принадлежат към инвентар, които се намира в Париж. Картините и порцелановите скулптури се въртят на ротационен принцип и не след дълго в София ще пристигнат други от някоя френска резиденция по света. Това става след внимателно обсъждане и инвенатризиране на интериора. Не се позволяват своеволия.
В навечерието на промените през 1989 г. и по-точно на 19 януари тогавашният президент на Франция Франсоа Митеран организира в резиденцията закуска, на която са поканени 12 български интелектуалци, дисидентски настроени, сред които Желю Желев, Блага Димитрова, Стефан Продев и Йордан Радичков. Митеран прави това, за да засвидетелства подкрепата на Франция за реформите във време, в което се надига вятърът на промяната. Екипът на резиденцията се бе постарал да възстанови подредбата на масата точно както е била в деня на закуската с Митеран.
Каква крилата фраза е казал тогава Йордан Радичков посетителите ще разберат при някоя от следващите обиколки.
