"Стара куртизанка, огъваща се под тежестта на бижутата си". Така големият италиански поет Габриеле Д`Анунцио описва палацо "Дарио" във Венеция – една от най-мистериозните забележителности в Града на лагуната. Много известна, но не с добро – все още се вярва, че над Ка` Дарио, както най-често наричат сградата (съкратено от Casa Dario), тегне проклятие, носещо на онези, които я притежават или обитават, фалити, насилствена смърт, самоубийства. Предполагаемо обладаното от духове палацо, някога рисувано от Клод Моне и възхвалявано от английския историк на изкуството Джон Ръскин, се завърна отново на пазара на имоти, след като беше реновирано, за да привлече потенциални купувачи, съобщава ArtPrice.
Опасен чар
Построено през 1486-87 г. по поръчка на Джовани Дарио – богат търговец и дипломат на Венецианската република, като сватбен подарък за единствената му дъщеря Мариета, палацо Ка' Дарио се простира на 1000 кв. м и четири етажа. Разполага с голям атриум (вътрешен двор), достъпен от вход на самия бряг на Канале гранде. Мраморно стълбище води до основните етажи, където има салон с камини и фонтан в ориенталски стил, девет спални и осем бани, богато декорирани с мрамор. Всяко ниво на къщата разполага с вътрешен асансьор. Най-впечатляваща обаче е фасадата, широка около 10 метра и украсена с над 80 кръгли медальона от многоцветен мрамор. Горните нива на фасадата се отличават с еднообразни лоджии с кръгли арки, но неоготическият балкон на третия етаж е добавен през XIX век. На върха има панорамна покривна тераса. Частната градина зад сградата обхваща приблизително 200 кв. м. Цялата конструкция е характерна още с лекия си наклон надясно поради особеностите на терена и структурното слягане на основите. Сградата се намира само на метри от изпълнената с модерно изкуство колекция "Пеги Гугенхайм", един от най-посещаваните културни обекти в града.
Клод Моне пресъздава палацото по време на единственото си пътуване до Венеция през 1908 г. в серия импресионистични рисунки, всички направени от една и съща перспектива, но при различно осветление. Те са в мъглива тоналност, подобно водите на канала, над който се извисява Ка' Дарио. Ръскин скицира фасадата му в "Камъните на Венеция", неговото изследване на венецианската архитектура, публикувано между 1851 и 1853 г., описвайки дизайна като "ренесанс, присаден върху византийската история". Британско-американският писател Хенри Джеймс пък споменава сградата в своя пътепис от 1909 г. "Италиански часове" като наподобяваща къща от карти, която "би била фатална за докосване".
Резиденцията е била освежена, преди да бъде пусната пак на имотния пазар. Арналдо Фузело от Christie’s International Real Estate, който отговаря за продажбата, разказва пред The Art Newspaper, че градините и вътрешният двор са били оправени, като дърветата и буйно израсналите храсти са били подрязани. Обявата показва, че цената е налична при поискване. Фузело отказва да разкрие точната сума, но уверява, че интересът от страна на потенциални купувачи е "много висок".
Въпреки това обаче зловещата репутация на палацото може да усложни сделката. Но Фузело твърди, че тези, които са разглеждали имота, са били наясно с историите за предполагаемо прокълнатото му минало, ала това не ги е разубедило да го купят. Ка' Дарио, от 2006 г. собственост на неназована американска компания, беше предложена за кратко от аукционна къща Christie's за продажба и преди две години, след което бе изтеглена от публичния пазар за допълнителни ремонтни дейности. Италианските медии тогава съобщиха за искана цена от 18 милиона евро, въпреки че според Фузело цифрата никога не е била официална.
Оттогава, казва Фузело, имотът е получил "сертификат за съответствие", потвърждаващ, че отговаря на техническите стандарти и италианското законодателство. Сградата е претърпяла основна реставрация и обширна консервация. Железните пръти, които я стабилизират, са били подменени, мраморните плочи и многоцветните дискове са били свалени, консолидирани и почистени, нанесено е и защитно покритие за предпазване от прословутата венецианска влага и корозивните дъждове. Марио Масимо Черидо, който е ръководил проекта, заявява, че сега тя е в добро състояние.
Верига от злочестини
Палацото е построено през XV век по поръчка на богатия търговец с далматински корени Джовани Дарио, очарован от величествените гледки наоколо. Щастието от придобивката обаче не трае дълго. Мариета, дъщерята на Джовани, за която е преназначен дворецът, се самоубива на 32 години, скачайки във водите на Канале гранде. Предполага се – заради банкрута на съпруга й Винченцо Барбаро, който на свой ред умира, намушкан с нож от заговорници. Вторият им син Джакомо след време е убит от засада при военна експедиция на о. Крит.
В началото на XIX век сградата все още е била притежание на Алесандро Барбаро (1764-1839), последния потомък на рода, член на Съвета на десетте на Венецианската република и съветник на Върховния съд на Верона. Той продава Ка' Дарио през 1836 г., след повече от три века семейно владение, с което инициира множество промени в собствеността, продължаващи с течение на времето до наши дни, както и злощастните събития в палацото или свързани с неговото придобиване.
Първо прокълнатият имот е закупен от богатия арменски търговец на скъпоценни камъни Арбит Абдол. Той е разорен скоро след това. Новият собственик – английският учен Роудън Браун, в рамките на четири години също стига до финансов колапс и е принуден да продава, тъй като няма пари да завърши скъпия ремонт. В началото на XX век Ка' Дарио задълго става дом на френския поет Анри дьо Рение, но в един момент той е прикован на легло от сериозна болест и трябва да напусне Венеция завинаги. Съдбата не е милостива и към американския милиардер Чарлз Бригс, комуто след Първата световна война се налага да бяга от „Серенисима“ заради слухове за неговото влечение към собствения пол. В търсене на спокойствие той се преселва в Мексико, където двамата с любовника му се самоубиват.
В продължение на четири десетилетия прокълнатото палацо остава пусто. Едва през 1964 г. тенорът Марио дел Монако влиза в преговори за покупка на имота. Но когато прочутият оперен певец пътува към Венеция за подпис върху договора, той става жертва на автомобилна катастрофа. Следва продължителна рехабилитация, по време на която Дел Монако решава да се откаже от сделката, а не след дълго е принуден и да сложи край на кариерата си.
Няколко години по-късно Ка' Дарио е закупена от аристократа граф Филипо Джордано деле Ланце от Торино. Той е убит в сградата през 1970-а от хърватски моряк на име Раул Блазич. Говори се, че двамата са имали интимна връзка. Но проклятието вече е хвърлило своя тъмен плащ и върху балканеца: Блазич отпътува за Лондон, където го убиват.
В средата на 70-те палацото става собственост на мениджъра на известната британска рокгрупа The Who Кит Ламбърт, който буквално се влюбва в неговия декадентски, меланхоличен имидж. За реставрацията му и подредбата на интериора той наема Джорджо Пес – дизайнер на филма на Лукино Висконти "Гепардът". Макар той самият да твърди, че не вярва в проклятието, са го чували да казва на свои приятели и гости да спят в близкия хотел "Грити" (увековечен впрочем от Хемингуей в романа "Отвъд реката, сред дърветата"), за да "избегнат духовете, които го навестяват в двореца". Скоро след това Ламбърт умира при падане по стълби. Според очевидци, пияният Ламбърт е бил пребит и бутнат по стълбите в известно заведение в Кенсингтън от наркодилър заради неплатен дълг. Това води до мозъчен кръвоизлив, предизвикал смъртта му.
През 80-те сградата е купена от венецианския бизнесмен Фабрицио Ферари, който се нанася там със своята сестра Николета. По негово време за Ка' Дарио започва период на бурен социален живот – домакинът организира пищни партита, посещавани от политици като Хенри Кисинджър и Джулио Андреоти, предприемачи като Силвио Берлускони, известни актьори и т.н. Ферари не умира, но губи всичките си авоари малко по-късно. Сестра му пък загива в автомобилна катастрофа.
В края на същото десетилетие финансистът Раул Гардини придобива фаталната Ка' Дарио. И той се самоубива през 1993-та след серия от бизнес неудачи и замесване в скандала "Танджентополи", свързан с мащабни измами и корупционни схеми в италианската политика и бизнес. След смъртта на Гардини кандидатите за палацо "Дарио" съвсем оредяват. През 2002 г. луксозната сграда е наета за кратка ваканция от басиста на The Who Джон Ентуисъл, който явно не си е взел бележка от трагичната съдба на мениджъра си. Само седмица по-късно в хотел в Невада музикантът умира от инфаркт.
Хипотези за мрачната слава
Според редица спекулации проклятието, което тегне над палацо "Дарио", е свързано с факта, че сградата е издигната върху средновековно тамплиерско гробище и фамилията на собственика и следващите обитатели са си навлекли гнева на рицарските духове, чийто вечен покой е бил нарушен. Други източници твърдят, че бедите и божият гняв се изсипват на адреса поради близостта му до мястото на стара страноприемница, където, според някои зловещи легенди, се е сервирало човешко месо. Трети предлагат чисто търговско обяснение на ситуацията, като изтъкват, че лошата слава на Ка' Дарио е била многократно преувеличена от статия в изданието Gazzettino през 80-те години на миналия век. Тя изтупва от нафталина всички страховити истории от миналото на сградата, превръщайки ги в туристическа атракция с цел привличане на любители на мистериите от цял свят.
Така или иначе, кварталът "Дорсодуро", където се намира Ка' Дарио, е един от най-очарователните за туристите исторически квартали на Венеция. Пословичен със своята артистична атмосфера и разкошен изглед към Канале гранде, районът е след най-желаните за придобиване на имот в Града на лагуната. Средната цена на жилищата за продажба там по данни отпреди година е 5047 евро за кв. м.
