Бойко Борисов харесва силните политици на международната сцена. "Това са тримата глобални играчи – Си Дзинпин, Путин и президента Тръмп", беше казал водачът на ГЕРБ в интервю преди два месеца. Така на практика посочи къде според него са същинските центрове на властта – не в Европа, към която нашата страна принадлежи.
Китай обаче е съперник на ЕС, а Русия – открит враг. Какъвто и респект да изпитва Борисов към вождовете в Пекин и Кремъл, не може да заявява ориентация към тях. Не и ако иска да запази европейските си съюзници, които са много чувствителни, стане ли въпрос за двете източни държави. Така че, когато търси сила, в чиято орбита да прикачи ГЕРБ,
Борисов обръща поглед към Вашингтон,
където сега властта държи Доналд Тръмп.
През ноември 2019 г. Борисов, тогава за последно премиер, успя да се срещне с Тръмп, който караше първия си мандат като президент. Правителството на ГЕРБ беше закупило американски изтребители F-16, а и обеща на американците да включи техни компании в работата на АЕЦ "Козлодуй" (така и стана – ще строят нови ядрени мощности в централата), така че Тръмп имаше всички основания да посрещне благосклонно българския премиер.
Тогава Борисов беше разговарял и с представители на Демократическата партия, на които беше казал: "Еднакво близки сте ни демократите и републиканците. У нас има място и за едните, и за другите." Това отразяваше практичната нагласа на водача на ГЕРБ. Важно му беше да разполага със съюзници отвъд океана, пък това кой каква идеология защитава – не толкова.
В каквито и коалиции да участваше през следващите години, Борисов държеше линията на близост с Вашингтон, също силно заинтересуван от сътрудничество, особено по отношение на превъоръжаването и енергетиката. Миналата година даже неуспешно се пробва да промотира пред Доналд Тръмп-младши газопровода "Балкански поток", построен при третото му правителство. Макар и да твърдеше, че твърдо стои зад Украйна, лидерът на ГЕРБ бързо се обърна в посоката, която Тръмп задаваше –
на дистанциране от Киев и преговори с Кремъл
Това ясно се видя през декември 2024 г., когато служебният кабинет на съпартиеца му Димитър Главчев предложи на парламента да подпише 10-годишно споразумение за военно сътрудничество с Украйна. "Преди 6 месеца категорично щяхме да подкрепим подобен договор, но сега, когато и Европа, и САЩ, особено изказванията на Тръмп и неговите хора относно мирния процес, е малко като на 9 септември фабрика да си купиш", обясни тогава Борисов нежеланието си да подкрепи споразумението. То действително отиде в девета глуха в продължение на повече от година, докато служебният премиер Андрей Гюров не го подписа.
В търсеното сближаване с Белия дом Борисов намери запален съмишленик в лицето на лидера на ДПС Делян Пеевски, с когото през януари 2026 г. направиха личен подарък на президента Тръмп. Тогава Росен Желязков, избраният от ГЕРБ за премиер и крепен от ДПС, присъедини България към т.нар. Съвет за мир. Това е персонална инициатива на американския държавен глава, с която според мнозина наблюдатели той се опитва да изгради конкурентна на ООН международна организация и да разшири собственото си глобално влияние.
Управляващите не само не се допитаха с никого у нас
за това, а дори го направиха с правителство в оставка, което не би трябвало да поема подобна огромна отговорност. От ГЕРБ се хвалеха, че така България ще бъде "на масата, а не част от менюто". Вероятно си представяха редовни срещи между Борисов и Тръмп до камината в Белия дом.
А буквално в същия ден, в който се закле кабинетът "Гюров", стана ясно, че предшествениците му са допуснали американски военни самолети на гражданското летище на София. Сигурно изобщо нямаше да кажат нищо, ако не се бяха появили снимки във Фейсбук. Официалното обяснение, лансирано от военния министър Атанас Запрянов, излъчен от ГЕРБ, беше, че самолетите са пристигнали за учения на НАТО. Девет дни по-късно започна войната между САЩ, Израел и Иран. А когато американският държавен секретар Марко Рубио похвали редица страни, сред които и България, за подкрепата им за военната операция, Борисов коментира: "Явно, след като държавният секретар Рубио благодари на България и Румъния за подкрепата, значи има за какво да благодари." Който разбрал, разбрал.
И след като ГЕРБ излезе от властта,
Борисов търсеше усърдно контакти с американската страна. По време на предизборната кампания се срещна с временния американски посланик Х. Мартин Макдауъл, за да го увери, че партията му продължава да подкрепя членството ни в Съвета за мир (Макдауъл проведе среща тогава и с представители на Пеевски, които му обещаха "изпълнение на ангажиментите на България като съюзник в НАТО и партньор на САЩ"). А сега посрещна и високопоставен служител от Държавния департамент на САЩ, с когото са разговаряли за "двустранните отношения и стратегическото партньорство" между София и Вашингтон.
Ясно е, че при застрашително отслабващата подкрепа за ГЕРБ в страната, Борисов търси опора за партията си и за политическото си бъдеще във Вашингтон, който може да бъде могъщ покровител. Може ли обаче да предложи нещо, след като Румен Радев сега е силният човек в София?
Наскоро новият премиер публично обяви, че е разговарял с Тръмп, на когото е предложил сделка – да остави американските самолети у нас срещу отпадане на визите за българи. Борисов вече не е в позиция, в която да води такива преговори. Да, американците видимо го припознават като силна фигура. Но едва ли ще може дълго да задържи вниманието им, ако друг взима важните решения в София.
