Медия без
политическа реклама

Радев е на един протест разстояние от откритата война с кабинета

Вълненията около 3 март могат да станат основа за тайна сделка да бъдат запазени част от президентските правомощия

05 Септ. 2023
Държавният глава едва ли би се поколебал да повтори звездния си миг в българската политика от протестите през 2020 г.
БГНЕС
Държавният глава едва ли би се поколебал да повтори звездния си миг в българската политика от протестите през 2020 г.

Битките на президента Румен Радев с политическите партии край нямат. Първият 5-годишен мандат той изкара в сражения с ГЕРБ. Стигна дотам, че поведе протести срещу кабинета „Борисов 3“. После се сборичка с водачите на ПП Кирил Петков и Асен Василев – хора, които той лично лансира първо в държавното управление, а след това и на политическата сцена. Превърна в свой ожесточен враг лидера на БСП Корнелия Нинова и нейното обкръжение на „Позитано“ 20, което през 2016 г. го направи президент. А сега воюва със сглобката на ГЕРБ и ПП и тяхното коалиционно правителство.

Сега обаче битката е по-различна. Навремето Радев тръгна челно срещу Борисов, за да сложи край на изглеждащото безкрайно герберско управление. С бившите му фаворити Петков и Василев се сблъска през 2022 г., защото те искаха да изместят кадрите, които беше настанил в държавната власт, а и не харесваше твърдата им позиция в подкрепа на Украйна във войната с Русия. Но сега управляващите се готвят да посегнат на правомощията, които му дават Конституцията и законите. А това е далеч по-опасно за държавния глава, отколкото каквато и да било мимолетна битка за постове в изпълнителната власт или влияние върху външната политика на страната.

 

Тук двигателят на атаката срещу „Дондуков“ 2 са ПП и ДБ.

 

Най-напред, в конституционния си проект десните на практика поискаха да му отнемат възможността да управлява страната посредством служебните кабинети. Идеята беше правителството в оставка да се назначава като служебно, като правомощията му бъдат ограничени до подготовката на изборите и нормалното функциониране на администрацията. После десните се заканиха да изменят и всички закони, засягащи МВР и специалните служби, които дават позиции на Радев в сектора за сигурност. Дори се чуха намерения да бъде лишен държавният глава от квотите му в различни държавни органи (БНБ, СЕМ, КЗК и т.н.), чрез които той може да прави назначения и да упражнява влияние.

Всичко това, разбира се, няма да се случи по описания начин. Десните вече отстъпиха от първоначалните си конституционни идеи и се съгласиха на вариант, при който президентът да избира служебния премиер между председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на БНБ. Това беше компромис с ГЕРБ-СДС и ДПС, които не бяха съгласни да се заличи напълно ролята на държавния глава при определянето на служебната власт. Промените в спецслужбите отвориха голям фронт, на който воюват и десните, и коалиционните им партньори, и президентът. А законопроектът за президентските квоти засега съществува единствено във Фейсбук, където го лансира бившият социалист и настоящ десен депутат Явор Божанков.

 

При всички случаи обаче на хоризонта се задават големи промени,

 

които ще подрежат крилата на Радев. Вижте само какво ще се получи, ако се осъществи планираната конституционна реформа. Радев няма да определя нито премиера, нито министрите, което означава, че цялото му влияние върху текущата държавна политика и назначенията в изпълнителната власт ще се изпари. А междувременно назначените от него хора биват системно атакувани. Това е достатъчно, за да го изправи на нокти.

Така и без друго лошите му отношения с новото управление вече вървят към скъсване. Да оставим настрана непрекъснатото замеряне с обвинения между „Дондуков“ 2 и редовния кабинет за това кой преяжда с власт – такива неща вече се чуват толкова често, че на практика се превърнаха в нормален режим на говорене между институциите. Разразилата се битка около вече бившия главен секретар на МВР Петър Тодоров обаче беше наистина страшно обезпокоителна. Управляващите поискаха да отстранят Тодоров, който беше назначение на Радев; процедурата изискваше предложението за освобождаването му да се съгласува предварително с президента; той обаче обяви искането за оставката за част от политически мотивирана чистка. Накрая Тодоров сам подаде оставка и по този начин се избегна институционалният блокаж. Радев обаче ясно показа колко далеч е готов да стигне в битката с кабинета.

 

В тази схватка той разполага с два варианта.


Единият е да разчита на вътрешните напрежения в управляващата коалиция около разпределението на властта. Наскоро от ПП-ДБ направо предявиха ултиматум към Борисов – да избере дали ще заеме тяхната страна в планираната чистка на спецслужбите от президентските кадри или ще работи за запазването на влиянието на Радев. Герберският вожд си мълчи по парливия въпрос; вместо това предпочита да провокира съюзниците си, като публично разказва недоказуеми версии за участието на убития бизнесмен Алекесй Петров в настройката на сглобката. Ясно е, че нещата помежду им не вървят добре заради неразбирателства около кадруването във властта. Но изобщо не е сигурно, че могат да го докарат дотам да се разпадне управлението. Така че този вариант не върши работа на президента.

Вторият сценарий е да разчита на рязко заострилото се обществено противопоставяне около историческото минало. Тук всичко тръгна заради идеята на ПП-ДБ да се запише в Конституцията 24 май като национален празник, а 3 март да загуби този си статут. Това предизвика силни вълнения в страната, които държавният глава усилено експлоатира – говори публично за народно движение и референдум в защита на историята, като организацията на национално допитване даже е в ход. Едва минаха няколко дни, след като Радев спомена за тази възможност, и хоп – изникна инициативен комитет, в който свързваните с „Дондуков“ 2 хора бяха не един и двама.

Какво може да му помогне това обаче в неговата собствена битка за опазването на правомощията му? Не е трудно да си представим, че

 

сблъсъците около 3 март

 

могат да се прехвърлят от медийното пространство и социалните мрежи на улицата. Управляващите много се страхуват от евентуални протести и искат всячески да ги възпрат – неслучайно някои от тях дори излязоха заедно с възмутените граждани в подкрепа на жертвите на домашно насилие; реагираха бързо и на потенциално недоволство заради загиналите във войната по пътищата. Един политически мотивиран протест, какъвто би бил такъв за 3 март, обаче може да предизвика най-неочаквани политически развития. Включително и да доведе до тайна сделка между „Дондуков“ 2 и управляващите да бъдат запазени част от президентските правомощия в замяна на това да не клати твърде много кабинета. Защото всички политици знаят, че Радев може да постигне немалко, когато вдигне юмрука.

Още по темата