С подписите на 166 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС днес бяха внесени промените в Конституцията, върху които трите формации се разбраха. Това стана след едно, единствено заседание на парламентарната конституционна комисия и много закрити срещи между политиците от наскоро сформиралото се конституционно мнозинство - доскоро яростни опоненти. От поправките е отпаднало всичко, на което хората на Бойко Борисов и Ахмед Доган възразиха.

От ПП-ДБ дадоха пресконференция в парламента след внасянето на проекта. На брифинга, с изключително оптимистичен тон, десните споделиха задоволството си от общата работа с бившите си противници и очаквания си, че страната я очаква сериозна стъпка напред.

Съпредседателят на ДБ Христо Иванов обясни, че "пакетът от идеи", както нарече проекта на десните, представен миналата неделя, е обединен в общ текст с предложенията на ГЕРБ-СДС и ДПС. Той подчерта, че в окончателното предложение се запазват исканията, които са най-важни за десницата - разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийски и прокурорски, като в първия съдиите имат мнозинство, а във втория доминира парламентарна квота; орязват се и правомощията на главния прокурор, така че да се елиминира статутът му на квазиполитически играч, както се изрази той. "Има някои нюанси, но като цяло сме удовлетворени в много висока степен", констатира Иванов за преговорите с ГЕРБ-СДС и ДПС.

Колегата му Атанас Атанасов пък удовлетворено обяви, че е била намерена "много надеждна форма" за служебното правителство. Той обясни, че се предлага президентът да избере премиер от три възможни фигури - председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Така определеният премиер ще номинира министрите. По думите на Атанасов, по този начин се създава автономност на служебния кабинет, който сега зависи от един човек, а именно - от държавния глава.

Така се разбра, че е отпаднало, каквото ГЕРБ-СДС и ДПС поискаха да отпадне от първоначалните предложения на десницата. ПП и ДБ искаха редовното правителство да се назначава за служебно; герберите обаче преди няколко дни се изказаха в посока на т.нар. гръцки вариант, при който служебният кабинет се оглавява от институционална фигура, като изброените от Атанасов. Десните също са се отказали от идеята да се ограничат мандатите на кметовете до два. Тази новост не само хората на Борисов, но и на Доган категорично отхвърлиха. ПП и ДБ са направили и компромис по отношение на подаването на конституционни жалби. Обещаваха, че това ще прави всеки български гражданин. От коментар на Никола Минчев от ПП се разбра, че след приемането на промените, в закон ще бъде уреден филтър на допустимост на жалбите - иначе казано, институция, вероятно съдът, ще преценява дали жалбата на отделен гражданин да стигне до Конституционния съд.

В проекта е влязло искането на герберите да се даде повече самостоятелност на Инспектората към ВСС. Надежда Йорданова, бившият правосъден министър в кабинета "Петков", лично благодари на депутатите на Борисов за предложението им.

За да покаже, че десните са получили това, което искат, съпредседателят на ПП Кирил Петков обяви, че е много щастлив, тъй като ГЕРБ-СДС и ДПС са се съгласили 24 май да бъде записан в Конституцията като национален празник.

ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Христо Иванов заяви, че постигнатото съгласие с ГЕРБ-СДС и ДПС се дължи на "сериозна еволюция", която е резултат на дълъг процес. "Ако нещата продължат в тази посока, имаме шанс да придвижим не само институциите, но и обществената и политическата култура на страната", обнадеждено коментира десният политик. Той увери, че компромисите с партньорите на десницата не представляват съществено отстъпление.

Що се отнася до възможността промените да бъдат приети от първия път, което изисква минимум 180 гласа, Иванов посочи, че това зависи от готовността на останалите политически сили в парламента - "Възраждане", БСП и ИТН, да работят за промяна в страната.

БЕЗУСЛОВНА ПОДКРЕПА - С ЕДНО УСЛОВИЕ

"Нашето решение беше да подкрепим проекта на ПП-ДБ с участието на ГЕРБ, те са допълнили някои неща. Ние подкрепяме безусловно. Няма да внасяме наши предложения", увери депутатът от ДПС Делян Пеевски, който е водещата фигура на движението по конституционната реформа.

Но веднага след това уточни, че ДПС е поставило условие - за отпадането на двата мандата на кметовете, което е било прието. За 24 май той заяви, че за момента партията му подкрепя предложението, но допълни, че "ще го разсъждаваме, ще правим консултации, имаме времето". Всъщност, същото каза и по отношение на целия проект. "До нова година ще имаме нова Конституция", прогнозира той.

ЗАДОВОЛСТВОТО НА ГЕРБ

Десислава Атанасова – водачът на депутатите на ГЕРБ-СДС, коментира, че с промените е намерен добър експертен баланс. Според нея внасянето на поправките със 166 депутатски подписа е признак, че е налице мнозинство, което до края на годината да измени Конституцията.

Тя спомена със задоволство прокараните от формацията й промени, засягащи съдебния инспекторат. Както и факта, че от проекта е отпаднало предложението на десните за мандатите на кметовете. Атанасова си хареса и текстовете за служебното правителство, за които обясни, че са били обсъждани дълго време.

КАКВО ПРЕДВИЖДА ПРОЕКТЪТ

От проекта е отпаднал прословутият чл. 3, предлаган от ПП-ДБ, който говореше за това, че "Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери".

Вместо един Висш съдебен съвет, ще има два - Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет. Съветите, както и нов главен прокурор, трябва да бъдат избрани в тримесечен срок от влизането в сила на промените.

Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателите на двете върховни съдилища, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание с мнозинство 2/3. Парламентът не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е четири години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

Прокурорският съвет се състои от 10 членове и включва по право главния прокурор, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един, избиран пряко от следователите и шестима членове, избрани от Народното събрание с мнозинство две трети. За членове на Прокурорския съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет годишен юридически стаж. Народното събрание не може да избира за членове лица, които заемат длъжността на прокурори или следователи към момента на избора, гласи проектът. Т.е. в Прокурорския съвет може да бъдат назначавани съдии. Мандатът и на този съвет ще е 4 години.

Председателите на двете върховни съдилища, както и главният прокурор, ще имат 5-годишен мандат с право на още един. В момента мандатът им е 7-годишен, но няма право на повторно избиране.

Специалният механизъм за разследване на главния прокурор, който в момента е уреден само в НПК и Закона за съдебната власт, влиза и в Конституцията.

Когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът пак ще назначава служебно. Но за премиер ще трябва да посочи някой измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ.

"Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите", пише в проекта.

Реформира се Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и става Инспекторат на съдебната власт. Главният инспектор и инспекторите ще имат 5-годишен мандат с право на още един, но след това няма да могат да се връщат в съдебната система, а ще се пенсионират.

Конституционните съдии от парламентарната квота вече ще се избират не с обикновено, а с мнозинство от 2/3 от Народното събрание.

Допуска се двойно гражданство при депутати и министри.

Орязват се правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Той ще може да се обръща към КС само с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. За сметка на това обаче всеки съд ще може да сезира КС във връзка с конкретно дело. Право на конституционна жалба получават и гражданите и юридическите лица.

"Националният празник на Република България е 24 май - Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата", ще гласи още Конституцията, ако проектът бъде одобрен.