Quantcast

Медия без
политическа реклама

Дебатът в НС за бъдещето на ВСС се заплете

Сериозни са разногласията между професионалните съсловия за бъдещите висши съдийски и прокурорски съвети

28 Ноем. 2023ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
БГНЕС
Шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков упрекна професионалните съсловия, че след 15 години на говорене за реформа на основния закон нямат готови предложения за промени.

В парламентарната комисия по конституционни въпроси, където се обсъжда проектът за промени в Конституцията, все още се чуват много разнопосочни мнения накъде да поеме реформата, макар че остават само две седмици до второто четене на проекта. Особено сериозни са разногласията по отношение на бъдещето на Висшия съдебен съвет (ВСС), а това е ядрото на цялата реформа. Това пролича на проведеното днес 4-часово обществено обсъждане в комисията.

Според внесените от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС конституционни предложения ВСС ще бъде разделен на съдийски и прокурорски съвети, които самостоятелно да решават кадровите въпроси за съответните съсловия. Съдийският съвет ще се състои от 15 членове, от които петима ще се избират от Народното събрание, осем ще се определят пряко от съдиите, а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) ще бъдат негови членове по право. Така се предполага, че трябва да се осигури максимална независимост на съдиите. Прокурорският съвет ще има 10-членен състав, от които шестима ще принадлежат към парламентарната квота, двама ще се избират от прокурорите, един – от следователите, а главният прокурор ще бъде член по право. Идеята зад мощното присъствие на избраници на Народното събрание е, че така ще се гарантира повече прозрачност и отчетност в работата на държавното обвинение.

ВКС и ВАС подкрепиха разделянето на ВСС. Върховните съдии смятат, че трябва да се въведе ограничение за парламентарните квоти – да не се допускат в тях лица, които са пряко ангажирани в политическа дейност. Правосъдният министър Атанас Славов посочи, че това трябва да се уреди впоследствие в Закона за съдебната власт.

Според ВКС и ВАС трябва да се потърси начин двата бъдещи висши съвета да си взаимодействат по общи въпроси – например, за бюджета на съдебната власт, нейните имоти и обучението на магистратите. В момента конституционният проект на практика не предвижда такава връзка между тях. Според Славов и за това конкретният ред трябва да се определи в закона. Той обаче беше категоричен, че не бива да се създава общ пленум на двата съвета, защото ще се превърне в отделен орган на съдебната власт и ще обрасне с всевъзможни излишни правомощия – какъвто според него е случаят с настоящия пленум на ВСС.

От прокуратурата също наблегнаха, че трябва да се потърси механизъм за взаимодействие между съдии и прокурори. Зам.-главният прокурор Мария Павлова настоя пред депутатите, че трябва да се преразгледа съотношението между парламентарната и прокурорската квота в техния съвет, което според проекта е силно в ущърб на обвинителите. На същото мнение беше Теодора Точкова от Инспектората към ВСС, която обяви, че както се увеличава броят на професионалистите в съдебния съвет, така трябва да се направи и в прокурорския. От камарата на следователите директно предложиха трима от шестте членове от парламентарната квота да бъдат магистрати.

От Висшия адвокатски съвет обявиха, че ВСС трябва да се запази в настоящия му вид. Според адвокатурата само Велико Народно събрание може да го раздели. Същото мнение споделят и от Съюза на юристите, които направо поискаха целият конституционен проект да се оттегли. „С тази политическа квота в прокуратурата реално парламентът ще я овладее“, заяви представителят на съюза Владислав Славов. В този дух се изказа и Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите, според когото с доминиращата парламентарна квота на практика прокуратурата се извежда от съдебната власт.

За същото спомена и бившият конституционен съдия Пенчо Пенев, който влиза в обществения съвет към парламентарната комисия. Той посочи, че според новия конституционен модел ръководният орган на прокуратурата ще бъде „силно политически облъчен“ и в него ще липсват професионалисти, които да управляват държавното обвинение. Пенев предупреди, че двата нови висши съвета няма да могат да се разберат помежду си, и предрече, че докато те се карат, например за бюджета си, ще останат на милостта на парламента и на министъра на правосъдието.

Политиците си мълчаха през цялото време на дебата. Обадиха се единствено, за да се защитят срещу обвиненията, че не знаят целта на това, което правят с промените в основния закон. Шефът на комисията Радомир Чолаков упрекна професионалните съсловия, че след 15 години на говорене за реформа на Конституцията, нямат готови отговори как това да се случи. Той възложи на правосъдното министерство да изготви консолидирани предложения за второто четене на промените в Конституцията.

ПРЕЗИДЕНТСКИ ПРАВОМОЩИЯ

На практика повсеместно беше мнението, че президентът не бива да се изключва от избора на председателите на върховните съдилища. В момента той одобрява с укази избраниците, но конституционният проект предвижда да бъде лишен от това негово правомощие.

Участниците в обсъждането обаче сметнаха, че неговото участие придава легитимност и авторитет на целия процес, както и че запазва баланса между властите. Правосъдният министър Атанас Славов също заяви, че настоящият режим, който включва държавния глава, трябва да бъде запазен.

Още по темата