Медия без
политическа реклама

За депутат с чуждо гражданство ще се иска уседналост, за министър - не

Конституционната комисия позволи хора с два паспорта да се кандидатират за управленски постове

16 Дек. 2023ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
БГНЕС
Като цяло, управляващите бяха единни в гласуванията, но при казуса с двойното гражданство не беше така.

След 6-часово извънредно заседание парламентарната конституционна комисия разгледа днес по-голямата част от промените в Конституцията на второ четене. Те бяха внесени от мнозинството на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

Комисията одобри, като цяло, ревизията, която управляващите предложиха на конституционния проект за второто четене. Сред текстовете, които прокараха днес, бяха разделянето на Висшия съдебен съвет на съдийски и прокурорски; парламентът да избира членове на държавни органи, определени със закон, с мнозинство от две трети; възможността да се подава конституционна жалба чрез съдилищата; и най-фрапиращото - отпадна забраната хора с двойно гражданство да се кандидатират за депутати и министри.

В конституционната комисия обаче се препънаха, когато стигнаха до това по какъв начин да се структурират служебните правителства, както и идеята парламентът да не се разпуска преди предсрочни избори. Затова ги оставиха за утре, когато ще продължат работата си.

 

С чужд паспорт - в парламента и в правителството

По темата за двойното гражданство се заговори след казуса, възникнал около канадския паспорт на съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков. През октомври 2021 г. Конституционният съд обяви, че той е станал служебен министър в нарушение на Конституцията. Днес конституционната комисия одобри предложение на управляващото мнозинство, което гласи: "За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната." По-късно Надежда Йорданова от ПП-ДБ, която е бивш правосъден министър, уточни, че уседналостта няма да важи за членовете на правителството.

Предложението премина на косъм - с 5 на 4 гласа, като даже председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) се отцепи от сглобката и отказа да го подкрепи. "В момента да приемаме текст, с който да си купуваме котка в чувал, аз не съм съгласен", заяви Чолаков. И допълни, че ще предложи да се отложи влизането в сила на новата разпоредба, докато не се установи колко и къде са българите с двойно гражданство.

Впоследствие беше приета и друга промяна, която засяга кандидатите за президент на страната. Причината е, че сега изискванията към тях са обвързани с изискванията към кандидат-депутатите. Претендентите за държавен глава обаче няма да могат да се ползват от въведеното изключение. "За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната" - това е редакцията на действащия конституционен текст, която одобриха депутатите.

Присъстващите юристи-конституционалисти, които консултират комисията, изразиха опасенията си от нововъведението. Румен Ненков посочи, че упражняването на властта от човек с чужд паспорт поставя въпроса доколко независима ще бъде такава власт. Създава се и риск пред националната сигурност – какво би се случило, например, ако един такъв министър или депутат бъде привикан на военен запас от чуждото правителство, попита бившият конституционен съдия. Екатерина Михайлова изтъкна, че последствията от тази промяна няма да засегнат само министрите и депутатите, а ще отворят още врати. Например, в момента съдии, прокурори и следователи могат да бъдат само български граждани. Според Михайлова ще започне натиск те също да се ползват от изключението. Наталия Киселова допълни, че изискване само за български паспорт съществува също в законите за отбраната, за МВР, за дипломатическата служба, за спецслужбите и др. Изниква въпросът дали конституционната промяна няма да повлияе и върху тези специални закони.

Правосъдният министър Атанас Славов се измъкна от категорично становище - каза, че това трябва да се реши от Народното събрание. Той обаче даде да се разбере, че подкрепя предложението на управляващите – посочи, че значителна част от българската национална общност живее в други държави, и най-малко българските граждани в ЕС трябва да разполагат с правото да бъдат избирани в управлението на страната. Славов категорично отрече, че всичко това има отношение с Кирил Петков. Правосъдният министър твърдеше, че целта е въпросът да се реши "принципно".

 

Пренареждане в съдебната власт

Бяха одобрени предложенията на управляващите да бъде разделен настоящият Висш съдебен съвет на съдийски и прокурорски, които самостоятелно да решават кадровите въпроси на магистратите. Двата съвета ще разполагат с общо събрание, в което да обсъждат и одобряват общи за съдебната власт въпроси. Мандатите на членовете им ще са 4-годишни. Досега бяха 5 години.

Съдийският съвет ще се доминира от членове, избрани от самите съдии, за да се гарантира независимостта на съда. В прокурорския съвет мнозинството от членовете му ще бъде определено от парламента с идеята да се засили отчетността на обвинението. Депутатите ще избират своите квоти в двата съвета с мнозинство от две трети. Избраниците им трябва да имат най-малко 15-годишен юридически стаж, да са независими и партийно неутрални, и да не са действащи съдии, прокурори и следователи. Формулировката "независими и партийно неутрални" предизвика критики като нещо невъзможно, но управляващите я оставиха непроменена.

Шефовете на върховните съдилища остават със 7-годишни мандати, но без право на повторно избиране. Мандатът на главния прокурор обаче се съкращава от 7 на 5 години – също без възможност за преизбиране. Трима прокурори от висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието, ще могат да предлагат кандидати за шеф на държавното обвивение. Президентът запазва правото да издава укази за назначаването на тримата големи в съдебната власт.

В Конституцията беше разписан и текст за начина, по който главният прокурор може да бъде разследван за престъпления – обвинението ще се поддържа от съдия от Върховния касационен съд, който ще бъде избиран временно за прокурор.

Тук най-проблематични се оказаха разпределението на квотите в двата висши съвета. Отново се чуха гласове, че парламентът със своята доминираща квота на практика ще ръководи прокуратурата и, макар и опосредено, ще определя главния прокурор, и това ще предизвика война между институциите. Правосъдният министър Атанас Славов заяви, че неговото ведомство подкрепя първоначалното предложение на вносителите. "Тук поне ще е ясно кой носи отговорността", смята той. Славов призова депутатите, ако изменят съотношението в прокурорския съвет, това да не става за сметка на разпределението в съдебния съвет.

От изявлението му за отговорността се възползва шефът на конституционната комисия Радомир Чолаков, който заяви директно, че тя ще се носи от правосъдното министерство и правителството, въпреки че депутатите гласуват промените. "Да видим какво ще се случи след това", заканително се обърна той към Славов.

 

Избор на регулатори с мнозинството на сглобката

Противоречиви реакции предизвика и друго спорно предложение на управляващите – да се запише в Конституцията, че Народното събрание избира членове на държавни органи с мнозинство от две трети, когато това е предвидено със закон. Този текст вече предизвика коментари, че въпросното мнозинство отразява точно силата на сглобката в момента, която иска да си разпредели контрола върху държавните регулатори.

Екатерина Михайлова заяви, че предложението противоречи на друг конституционен текст, според който парламентът приема решенията си с обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите депутати, освен ако Конституцията изисква друго мнозинство. Юристът смята, че това прави редакцията на управляващите противоконституционна.

Надежда Йорданова защити предложението с аргумента, че е било подкрепено от обществеността. А Радомир Чолаков отбеляза недоволно, че всичко това можеше да се уреди в правилника на парламента или в специален закон, който да съдържа еднотипна процедура, чрез която депутатите да избират членове на органи. Той се въздържа при гласуването на предложението, което беше прието с гласовете на сглобката, като се мотивира, че промяната трябва да се премисли.

 

С посредник до Конституционния съд

В крайна сметка, гражданите няма да могат да пускат сами жалби до Конституционния съд. Това ще става опосредено, чрез съдилищата. "Всеки съд, по искане на страна по делото или по своя инициатива, може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело и Конституцията", записаха депутатите.

Атанас Славов призна, че така се прави крачка назад от първоначалното намерение на вносителите. Но изтъкна, че трябва да се намери балансиран подход, така че гражданите да получат достъп до Конституционния съд, без той да бъде затлачен с жалби. От сдружение "Правосъдие за всеки" обаче възразиха, че такова решение трябва да се нарича съдебна конституционна жалба, а не индивидуална.

 

Без смяна на националния празник

Никакъв дебат и никакви противоречия нямаше в конституционната комисия по темата, която най-много възпламени обществеността при внасянето на проекта – обявяването на 24 май за национален празник. Идеята беше така да се замени свързваният с Русия 3 март. Още преди месеци ГЕРБ-СДС и ДПС се възпротивиха на предложението, което дойде от ПП-ДБ. А десните безропотно се отказаха от него.

Днес в комисията идеята беше отхвърлена, като това стана по предложение на самите вносители, включително ПП-ДБ.

 

Кой да управлява служебното правителство

Сериозен проблем се оказа опитът на управляващите да изменят конституционните разпоредби, засягащи служебния кабинет. Сега той се назначава изцяло от президента и така излезе, че той разполага с прекомерна власт, при това без контрола на парламента. За второто четене сглобката предложи да се запази правото на държавния глава да назначава служебното правителство, но да му се представи списък с висши държавни служители, от които да избере премиер. В кръга на въпросните служители влизат председателят на Народното събрание, председателят на Върховния касационен съд (ВКС), управителят и подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и омбудсманът, както и техните заместници.

Изникнаха обаче редица казуси. Първо, от Върховния касационен съд поискаха техният председател да бъде изключен от тази група. Мотивираха се, че иначе ще се накърни независимостта на съдебната власт и ще се компрометира принципът на разделението на властите. На дебата в конституционната комисия Наталия Киселова посочи, че трябва да отпаднат шефовете на Сметната палата. Причината е, че те одитират дейността на правителството, и ако някой от тях го оглави, ще излезе, че трябва да проверяват сами себе си. Екатерина Михайлова повдигна основателния въпрос – какво става, ако всеки от поканените откаже? Надежда Йорданова неубедително отвърна, че това са хора, които съзнават гражданския си дълг и не би се стигнало до такава ситуация.

Гроздан Караджов от ИТН предложи да се запише, че организацията и дейността на Министерския съвет се уреждат със закон. Румен Ненков обаче възрази, че ще бъде противоконституционно да се определят функциите на служебното правителство с обикновен закон. Пенчо Пенев – друг бивш конституционен съдия, изтъкна, че според решение на Конституционния съд служебното правителство има същите права, каквито има и редовното правителство – иначе казано, да се изменят със закон би нарушило Конституцията.

Накрая шефът на комисията Радомир Чолаков вдигна ръце и предложи дискусията временно да се прекрати, за да се намери ново решение.

 

Как да работи парламентът

Депутатите се измъчиха и с друга идея, която целеше да утвърди силата на парламента – събранието да заседава без прекъсване, освен по време на предизборната кампания. Целта е да няма дълги периоди, в които Народното събрание е разпуснато и така служебните кабинети да се окажат без парламентарен надзор – както се получи нееднократно през последните 2 години.

Управляващите предложиха парламентарните избори за ново Народно събрание да се провеждат не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащия парламент. С провеждането на вота за новото Народно събрание се прекратяват пълномощията на предишното.

Екатерина Михайлова отбеляза, че тези текстове си противоречат – на практика се получава така, че пълномощията на парламента се прекратяват преди да изтече пълният му 4-годишен мандат. А новият мандат на следващото НС ще започне преди да е изтекъл този на старото. Депутатите се объркаха и накрая оставиха и този текст за допълнително обмисляне утре.

Още по темата