Медия без
политическа реклама

ПП-ДБ поиска 24 май като национален празник в Конституцията

С предложенията си за промени в основния закон десните искат да борят прокурорския произвол и феодализацията в местната власт

23 Юли 2023ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Пресконференция на Продължаваме Промяната - Демократична България

Продължаваме Промяната - Демократична България представя предложение за промени в конституцията

Posted by Продължаваме Промяната on Saturday, July 22, 2023

Битка с прокурорския произвол и феодализацията на местната власт  както и замяната на досегашния национален празник 3 март с 24 май - това са основните цели на проекта за конституционни промени на ПП-ДБ (пълният текст на проекта - накрая). Десните представиха идеите си на специална пресконференция днес. Участва и гражданската "Инициатива Правосъдие за всеки", с която обединението се консултира при изработването на поправките в основния закон.

Във вторник предстои първото заседание на конституционната комисия, която трябва да разгледа идеите на политическите сили, влизащи в т.нар. конституционно мнозинство - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Десните се надяват да се стигне до общи текстове, като крайният резултат зависи от това с какво темпо ще работи комисията и дали към мнозинството ще се присъединят и други формации. Причината е, че Конституцията предвижда по-бърза и по-бавна процедура в зависимост от това дали мнозинството, което ще одобри промените, ще разполага със 180 или 160 депутатски гласа. Надеждата на десницата е до края на тази година или най-късно в началото на следващата поправките да бъдат публикувани в Държавен вестник, тоест, да влязат в действие.

Текстовете стъпват на едно по-широко политическо съласие за посоката на конституционните изменения, започна първи съпредседателят на ДБ Христо Иванов. По думите му, проектът е резултат на дългогодишно усилие, съгласувано от десните през последните месеци на различни нива в парламента с ГЕРБ-СДС и ДПС, като е налице "висока степен на консенсус" между трите формации. Той специално благодари на хората на Бойко Борисов, които първи лансираха идеята за 24 май, и уточни, че десните само я доразвиват, като я качват на конституционно ниво.

Иванов изреди няколко акцента в проекта:

- да се преструктурира съдебната власт чрез разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) и ограничаване на безконтролната власт на главния прокурор;

- да се промени принципът, на който се назначават служебните кабинети, за да не разширяват президентската власт;

- да се въведе ограничение за броя мандати на кметовете на общини, така че да се прекъсне тенденцията за феодализация на местната власт;

- да се запише в Конституцията, че денят на просветата 24 май е национален празник, вместо 3 март;

- да се въведе индивидуалната конституционна жалба.

ОЧАКВАНИЯ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

Както Христо Иванов, така и колегата му от ПП Кирил Петков, настояха, че дебатът за Конституцията не бива да се политизира. Според десните трябва да се набляга върху диалога и аргументите, за да не се пропусне това, което Петков нарече "историческа възможност" за промяна. "На този етап залагаме на разговора, на търсенето на съгласие, но си държим барута сух", допълни Иванов, като така напомни за заплахата на ПП-ДБ, че ще се оттегли от правителството, ако нещата не вървят в правилната посока.

Тук се намеси Велислав Величков от "Инициатива Правосъдие за всеки". Той предупреди политиците, че не трябва да се приема нещо, което ще се наложи да се променя няколко години по-късно. Величков описа това, което сдружението му определя като "капана на ДПС" - в прокурорския и съдийския съвет решенията да се взимат с мнозинство от две трети. Според него целта на това предложение е да се постави съдийският съвет в зависимост от парламентарната квота в него.

Атанас Атанасов от ДБ подчерта, че конституционните поправки ще се превърнат в основната задача на настоящия парламент. По думите му, трябва да се премахне отпечатъкът, който бившите комунисти са оставили върху Конституцията при изработването й - например, централизираното устройство на прокуратурата. Атанасов посочи, че идеята за ограничаване на кметските мандати цели да бъдат приведени мажоритарните избори за кметове към също мажоритарния вот за президент - държавният глава има право на максимум два мандата, така трябва да бъде и с кметовете, смята десният политик.

Премиерът Николай Денков, който също се включи в пресконференцията, акцентира върху избора на 24 май за национален празник. Той обяви, че тази дата може да обедини всички българи и да ги поведе към бъдещото, защото отбелязва духовно постижение, което сме предали на други народи. Пълното наименование на празника ще бъде ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата.

Съпредседателят на ПП и финансов министър Асен Василев зави в патриотична посока, както е правил и преди. Той заговори за постиженията на българските държави през Средновековието - кирилицата, богослужението на български, създаването на независима църква. "Много е важно да използваме тези промени в Конституцията като шанс да проведем дълго отлагания обществен дебат за това какво бъдеще искаме да имаме, как можем да помогнем на Европа и света да се придвижват напред, каква е мисията на българския народ и как може да бъде постигната по начин, който използва талантите на всички български граждани", обяви Василев.

РЕФОРМАТА В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Подробности за подготвяната съдебна реформа даде правосъдният министър Атанас Славов. Основната промяна е разделянето на ВСС на съдийски и прокурорски съвети. Съветът на съдиите ще се състои от 15 члена - осем ще се избират пряко от самите съдии; шест от парламента, но с уговорката, че това няма да бъде политическа квота, а ще се търсят авторитетни юристи, извън съдебната власт; двамата председатели на върховните съдилища ще бъдат членове по право. Крайната цел е съдиите да имат мнозинство в собствения си съвет. Мандатът му ще се намали от 5 на 4 години. А съдиите, избрани в него, ще продължат да работят като такива, макар и с намалена натовареност, за да се избегнат обвиненията, че с престоя им във ВСС се превръщат в съдебна номенклатура.

Десните предлагат мандатите на председателите на върховните съдилища да бъде намален от 7 на 5 години; също така, статутът им да бъде изравнен със статута на всички останали съдии, като те се избират и освобождават от съдийския съвет. Идеята е президентът да няма право да издава указ за тяхното назначаване и освобождаване, както е процедурата сега, така че да няма пряка политическа намеса в процеса по назначаване на висшите магистрати.

В прокурорския съвет принципът на съставянето му ще бъде точно обратният на съдийския – парламентарната квота ще бъде по-голяма от тази на прокурорите, за да не може прокуратурата изцяло сама да определя своите ръководители. 6-има от членовете му ще се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, двама от прокурорите, един от следователите, а главният прокурор ще бъде член по право. Десните искат министърът на правосъдието да председателства прокурорския съвет, но без право на глас, така че да балансира главния прокурор вътре в съвета. Според тях управлението на недвижимите имоти на съдебната власт трябва да бъде отнето от магистратите и върнато на правосъдното министерство.

За главния прокурор се предлага да бъде само административен ръководител, а не главата на една пирамидално устроена система, както е сега. Неговият мандат също ще бъде редуциран от 7 на 5 години. Десните са се отказали от идеята правосъдният министър да предлага шефа на държавното обвинение. Вместо това, избират по-балансирана формула, както се изрази Атанас Славов – както прокурорският съвет, така и правосъдният министър да предлагат кандидати, така че да има възможност за конкуренция и да няма обвинения в политическа намеса. И тук, както при председателите на върховните съдилища, отпада правомощието на президента да назначава и освобождава главния прокурор със свой указ.

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Далеч по-малко категорични бяха десните по отношение на това какво да се прави със служебните правителства. Те се превърнаха в тежък казус, след като нечаквано силно разшириха властта на назначаващия ги президент Румен Радев през последните две години. Христо Иванов предпазливо обясни, че идеите им за съдебна реформа се простират далеч назад в миналото, а дебатът за президентската власт е по-ранен. "Става дума за нещо, което разглеждаме като дискусионно", заяви изрично Христо Иванов.

Атанас Славов посочи, че конструкцията на служебния кабинет е в противоречие с основната разпоредба в Конституцията, че България е република с парламентарно управление. По думите му, такъв кабинет, при който президентът разполага с цялата власт да назначава министри, няма дори в президентските републики. Най-често в другите страни правителствата в оставка преминават като служебни кабинети до следващите избори; по-рядко се случва лице, което заема висша държавна длъжност, като председател на върховен съд например, да се назначава за премиер.

Славов наблегна, че десните желаят да се извърши "минимална конституционна интервенция, за да не разместваме балансите между властите". Затова предпочитат първия вариант - правителството в оставка да се назначава като служебно. Правомощията му ще бъдат ограничени до подготовката на изборите и нормалното функциониране на администрацията, така че да не подменя основни консенсуси в държавата и във външната политика, както се случваше през последните две години, изтъкна правосъдният министър. За тази цел се предвижда и парламентът да продължи да работи, докато се проведат изборите, а не да се разпуска, както става сега.

Ето и пълния текст на конституционния проект:

 

РЕАКЦИИ

Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ясно е декларирала готовността си за участие в общ проект за промяна на Конституцията, заедно с ПП-ДБ и ДПС. Консултациите между политическите сили започнаха при формирането на 49-ото Народно събрание и логично ще завършат с общ проект за изменение на основния закон. Това се посочва в позиция на ПГ на ГЕРБ-СДС до медиите във връзка с конституционните промени. ПГ на ГЕРБ-СДС гарантира 69 гласа за необходимото мнозинство за приемането на промените в Конституцията, които са получили одобрението на трите парламентарни групи, допълват герберите.

Не всички обаче бяха толкова дипломатични. Депутатът Георг Георгиев не пропусна да напомни на ПП-ДБ, че идеята за 24 май е на ГЕРБ, и когато се стигна до гласуването й в парламента, десните не я подкрепиха.

 

ВЪТРЕШЕН ГЛАС

Предложенията срещнаха несъгласие и от една неочаквана посока - кандидатът на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев не хареса ограничаването на кметските мандати до два. "Аз много вярвам в мандатността. Привърженик съм на това да бъде максимално три мандата, а не два, за да има достатъчно време да се реализират и много големи проекти", коментира Терзиев пред БНР.